Как Хаменеи унижи Нетаняху и подкопа авторитета на държавата? Операция Потоп

Как Хаменеи унижи Нетаняху и подкопа престижа на страната?

Операция „ Потоп отАл-Акса “ беше неминуем резултат от траялата дълги години цялостна блокада на палестинското население в Ивицата Газа, която я трансформира в затвор под намерено небе. Тя също е резултат на окончателното задраскване на вероятността за основаване на палестинска страна от поредните държавни управления наНетаняху. Според думите на последния, „ до момента в който съм министър-председател на Израел, няма да има палестинска страна “. Към неговото последно правителствосе причислиха партии от извънредно религиозната десница. Министрите на вътрешната сигурност Бен Гвир и и на финансите Саморич. Двамата даже показаха желанието си да изгонят всички палестинци от „ израелската земя “. Междувременно продължи юдаизирането на Йерусалим, провокациите против палестинците, в това число и посредством конфискуване на земеделските им сектори и разрушение на домовете им за потребностите на еврейските заселници. Всъщност, реализираше се дълготраен проект за изтриване на палестинското население.

Същевременно, Израел подцени всички арабски старания и непрекъснатите апели за намиране на всеобхватно и устойчиво решение на казуса. В това отношение той разчиташе и на заангажираността на страните от района с редица интернационалните провокации и с вътрешнорегионалните проблеми. Допълнителен фактор за загърбването от страна на Израел на проблемите, свързани с окупирането на палестинските земи, беше сключването на така наречен Авраамови съглашения с някои арабски страни. Тел Авив се надяваше, че те ще дадат надеждна гаранция за израелската сигурност и стопанска система, които ще укрепят ситуацията на страната в района.

Има ли връзка сред войната и разговора Тел Авив –Рияд?

От няколко месеца се организират секрети договаряния за нормализиране връзките сред Саудитска Арабия и Израел, с посредничеството на президента Байдън, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е упорствал за радикални промени в изискванията и живота на палестинците, прекъсване на заселническата активност и неотложно започване на съществени договаряния с палестинската самостоятелна власт с оглед основаване на палестинска страна въз основа на арабската самодейност която оферираше самодейност на Абдула бин Абдулазиз, крал на Саудитска Арабия, за мир в Близкия изток сред Израел и палестинците ( Земя против Мир ) 2002 г и споразуменията от Осло, подписани през 1993 година Твърдата позиция на Бин Салман, Саудитска Арабия, да получиластатут на съюзническа страна в съглашението с Вашингтон, съдържащо натовската уговорка №5, гарантираща сигурността на Рияд, създаване на нуклеарно оборудване за обогатяване на уран на територията на кралството. Различни осведомени източници оповестиха данни за присъединяване на преставали от Палестинската самостоятелна власт и в последните договаряния сред американските исаудитците.в Рияд при започване на октомври.

Саудитският престолоноследник беше извънредно акуратен в тези договаряния, защото добре осъзнава, че нормализацията на връзките сред Рияд и Израел ще отвори вратата за определяне на дипломатически връзки на Тел Авив и с други ислямски страни (общо към петдесет държави), а това на собствен ред ще провокира дълбоки геополитически промени освен в Близкия изток, само че и в целия свят. Допълнителен повод бе и нуждата от ограничение ролята страните и на въоръжени организации и милиции, които експлоатират палестинската идея за реализиране на техните политически, стопански и геополитически ползи посредством провокиране на въоръжени цивилен спорове и безпорядък в доста страни от района. Нормализацията също по този начин би се отразила негативно и на ролята на огромни играчи в региона, като Русия, Китай и Иран.

В цялостен контрастност със саудитските старания по стабилизирането на района, в това число и посредством намиране на решения на палестинския въпрос, Иран, неговите районни и интернационалните съдружници и разположените в редица страни в района милитаризирани проирански милиции взеха решение, че е пристигнал моментът за въоръжени дейности. С интервенцията „ Потопът от „ Ал-Акса “ те съумяха да изненадат за пръв път от 50 години израелските политици, войска служби за сигурност, предизвиквайки същински потрес измежду популацията на страната. Този невиждан неуспех на сякаш непогрешимата система за сигурност на Израел докара до срив на престижа му в районен и интернационален проект. Нанесена беше групова контузия, която ще остане в паметта на цялостен Израел за дълъг интервал от време. При това елементарните хора на Израел са напът да изгубят всякакво доверие в своята страна, политици и войска, осъзнавайки, че ликвидирането на обособени водачи на ислямисткото съпротивително придвижване " Хамас ", ислямски джихад, многократните арести на палестинци, конфискуването на земи, построяването върху тях на еврейски селища и увековечаването на окупацията не могат да им подсигуряват трайна сигурност.

„ Потопът от ал-Акса “ недвусмислено сподели, че възприетата от Израел политика на въздържане е неправилна и неработеща. Операцията бе инспирирана от египетския опит от Октомврийската война (ЙомКипур) на 6 Октомври 1973, когато детайлът на изненадата беше реализиран въз основата на стратегическа машинация, както и посредством гъвкава военна тактичност.

Иран побеждава Израел?

Моментът на " Потопът от Ал-Акса " беше определен неслучайно. Той изцяло дава отговор на потребностите на Иран да препятства напъните на Израел да подсигурява външната си сигурност, което е безспорен приоритет. Нападението незабавно беше окачествено като „ израелския 11 септември “, т.е. като терористичен акт, който бележи нова епоха в траялото десетилетия опълчване. Същевременно, през цялото време той се свързва с директната роля на Иран. Израелският президент Исак Херцог съобщи: „ Има сатанинска ос, основана в Иран. Неговите прокси работят неуморно, с цел да ни отслабят и да унищожават! “ Думите му бяха доказани и от израелския министър на защитата Йоав Галант: „ Хамас е част от оста на злото с Иран и концепцията за неговата офанзива идва от Иран. “

Но все пак, редица западни сили изключиха директна интервенция на Иран, опасявайки се, че Израел ще ги въвлече в районна случка, която може да подкопае техните ползи и да усили загубите им от продължителната украинска война. Това се крие и зад думите на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен: „ Въпреки дългата история на връзки сред Хамас и Иран, не сме видели доказателства, че Иран стои зад офанзивата на Хамас. “Тези думи бяха повторени и от министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин и от немския канцлер Олаф Шолц. Но те единствено способстваха за запазване нишката на връзките сред Хамас и Иран. Според американски и други западни анализатори „ Иран е намесен непосредствено, и това го знаят всички, само че Съединени американски щати иСъюзници от Нато не желаят да дадат на Техеран мотив да се намесят в войната тъкмо в този миг.

Регионална война

Страхът от експлоадирането на районна война накара западните сили да насочат предизвестия към Техеран против възможна интервенция в спорът сред Газа и Израел.По думите на Байдън: „ Ние ясно предупредихме иранците: Внимавайте! “. Но в действителност иранската интервенция бе станала явна за наблюдаващите. Преди експлоадирането на интервенцията Потопът от Ал-Акса, на 3 октомврив тирада на висшия водач Али Хаменей пред гостите на Конференцията за ислямско единение, че „ Палестинското възобновление през днешния ден е по-успешно от всеки път... Това узурпиращо образувание (Бел.а. Израел) неизбежно ще бъде изкоренено от палестинския народ и силите на съпротивата в целия район. “ По-нататък в речта си, Хаменей съобщи: „ Правителствата, които поеха риска от нормализиране връзките си с „ Ционисткото образувание “, бъркат и ще понесат загуби. Те залагат на губещия кон. Ситуацията на Израел през днешния ден не е добра от през вчерашния ден. ”

От своя страна, предприемайки „ Потопът от Ал-Акса ", Хамас изправи Израел пред алтернатива що се отнася до въпроса палестинското бъдеще. Едната опция е в ръцете на умерените, които търсят заслужено решение, гарантиращо стабилността на Израел и сигурността в обозримо бъдеще, а втората, прегърната от екстремистите, е отвод от признание на палестинските права.И двата пътя обаче не могат да изключат иранската роля в районното съответствие на силите.

Иран е в уравнението

Многократните обвинявания от страна на Израел или западните страни към Техеран поради намесета му в Газа в действителност потвърждават, че Иран не може да бъде заобиколен в нито едно районно уравнение на сигурността. Тлеещите спорове от вида на палестинския ще не престават да основават предпоставки за интензивно замесване на Иран в районната политика. Със сегашната рецесия Техеран реализира своето, доказвайки, че нормализирането на междудържавни връзки не е панацея, която автоматизирано ще реши и палестинския въпрос и че няма нов Близък изток без Иран.Също по този начин, насилственият израелски отговор се обърна срещу Тел Авив и облагодетелства спонсорираната от Иран съпротивителна ос. Засилването на иранското наличие в районен проект е явно и от изказванията на външния министър на Техеран Хосейн Амир Абдулахиан, който предприе обиколка на основни столици: Багдад, Бейрут, Дамаск, както и в Доха, която играе ролята на медиатор сред Техеран и Вашингтон.

В изказване, направено в неделя, Абдулахиан съобщи че " в случай че прекъсването на експанзията против Газа не успее, не е изключено да се стигне до откриването на нови фронтове - сходна възможносттасе усилва с всеки минал час ". Той добави: „ Чрез нашите европейски другари информирахме ционисткото образувание, че в случай че закононарушенията му не спрат, на следващия ден ще бъде прекомерно късно “. Изавърши с думите: " Никой не може да подсигурява управление на обстановката, в случай че Израел проникне в Газа. " Това е директна опасност от всеобхватна война на няколко фронта, което значи, че

Празни приказки ли са иранските закани?

Техеран желае неотложно да спре войната против Хамас и Газа, тъй като едно сухопътно навлизане може изцяло да промени картината. По подобен метод Техеран желае да надгради „ успеха “ на интервенцията „ Потопът от Ал-Акса “, преди цената, платена от Хамас и линията Газа, да се повиши толкоз високо, че да анулира „ позитивните “ резултати от интервенцията и нейните резултати за иранската ос.

Въпросът в този момент е: празни приказки ли са иранските закани, които Абдулахиан популяризира на всички места? Иранските милиции, ситуирани в Ливан и Сирия, и даже в Йемен, могат да бъдат мобилизирани по време на етапа на договарянията. Но в случай че фронтовете бъдат отворени, както Иран публично заплашва, ще се стигне и до борба сред Иран и неговите милиции от една страна, и Израел, Съединени американски щати, а и Запада като цяло, от друга. Затова считам, че идващите безусловно часове ще бъдат решаващи във връзка с разширението на войната или започването на нейното ограничение. Както сподели Абдулахян, „ Възможностите за разширение на военните фронтове се усилват с всеки час. “

В взаимозависимост от развиването на ситуацията, задачите на интервенция „ Потопът в Ал-Акса “ не могат да бъдат лимитирани до Хамас и спора с Израел. По-скоро те са по-широки, по-големи и по-опасни цели.

Това, което може да се чака е, че два фактора работят в синхрон, предизвиквайки тази ескалация - иранския режим, който търгува със страданията на народа на Газа, и Хамас, чиито фундаменталистки водачи не са склонни към компромисни решения. Арабските общества като цяло, и в частност палестинците,трябваше да поразмислим добре, преди да се отдадем на възторзи от смелата акция на Хамас. Трябваше да предвидим и последвалата брутална реакция на Израел. Конвергенцията сред всичките тези играчи аргументи злополучие, по-голямо от злополуката от 1948 година и злополуката от 1967 година взети дружно. Така че това, което се случи в Газа, е единствено ордьовър на това, което Израел може да се сблъска при спор с иранската ос в района, подсилена с ракети и дронове. Тел Авив е изправен пред различна нуклеарна бомба в ръцете на Иран!/ 24chasa.bg