Да доказват, че опонентите са виновни - основно послание на партиите
Как жителите одобряват обстоятелството, че при започване на април още веднъж ще има предварителни парламентарни избори и има ли опция повече хора да се стимулират да гласоподават - това коментираха пред БТА политолозите Димитър Ганев и Теодора Йовчева и социологът Алексей Пампоров . Тримата са на мнение, че обществото приема без изненада отиването на следващи избори. Те регистрират обаче умората у гласоподавателите. Според тях не може да се планува дали ще се откри нещо, което да накара повече жители да отидат до урните на идните избори спрямо предходните в търсене на излаз от политическата рецесия.
Димитър Ганев означи, че данни от изследване след последния предварителен избор през 2022 година са посочили, че болшинството от хората са били с твърда позиция, че би трябвало да се сформира постоянно държавно управление, даже и това да изисква взаимни отстъпки. Алексей Пампоров счита, че политическите пристрастия ще бъдат в основата на мотивацията за гласоподаване. Теодора Йовчева разяснява, че общото ниско доверие към институциите е знак, че по-скоро жителите губят мотивация за интензивно присъединяване в изборите. Според Ганев, в случай че не се появи нов политически индивид или огромно събитие, което да промени напълно политическата обстановка, ще се резервира наклонността за по-ниска изборна интензивност.
Според Вас по какъв начин жителите посрещат обстоятелството, че още веднъж ще има избори?
Димитър Ганев: Веднага след последните парламентарни избори тествахме в няколко изследвания мнението на българите по отношение на възможен постоянен кабинет. Разбира се, болшинството имаше твърда позиция в поддръжка на това да се сформира постоянно държавно управление, даже и да би трябвало да се създадат избрани взаимни отстъпки. Очевидно е налице отмалялост. В оставащото време до изборите главната цел на множеството партии ще бъде да се потвърждават пред гласоподавателите, че не те са отговорни за задълбочаването на политическата рецесия, а съперникът им. На 2 април ще забележим в действителност оценката на българите за това кой носи отговорността за това да продължаваме да се намираме в такава серпантина от избори. Този, който гласоподавателите привидят като носещ виновност, ще понесе и пасиви, което ще му се отрази на изборния резултат.
Теодора Йовчева: Без особена изненада. Според социологически изследвания от края на предходната година повече от половината интервюирани дават отговор, че чакат предварителни избори. Въпросът е с какъв възторг ще се подходи към новите избори - дали ще се резервира наклонността на рекордно ниска изборна интензивност, да вземем за пример. Засега няма безапелационни знаци за противоположното. Няма нов политически състезател, а и общото ниско доверие към институциите са знаци в посока на това, че жителите губят мотивация за интензивно присъединяване в изборите.
Алексей Пампоров: Много зависи от политическите пристрастия на другите групи от обществото. Тези, които не гласоподават и не симпатизират на никоя политическа групировка, евентуално са изтощени, даже раздразнени. Онези, които всекидневно сa жертви на следения избор, евентуално се чудят кой за кого ще се опита да купи гласове и надлежно - какъв брой ще им предложат, какво ще им обещаят или с какво ще ги заплашат. Другите, които симпатизират на някоя партия, горят от неспокойствие да има избори. Ако се разноските из страната, ще видите, че към този момент се разискват кандидатури, листи, тактики. На множеството места избърсаха праха от витрините на партийните клубове.
Какво се случва с гражданската сила, когато след толкоз доста избори политиците не съумяват да намерят излаз от рецесията?
Димитър Ганев: Как да се поддържа висок градус на гражданска сила с избори през няколко месеца? Резултатът се вижда ясно по изборната интензивност. На 2 октомври предходната година отбелязахме най-ниската интензивност на парламентарни избори от началото на измененията насам. По данните от проучванията обаче се вижда, че се натрупа обществено напрежение поради високите цени. Това може да разсъни нов подтик на гражданска сила, и то в протестна посока.
Теодора Йовчева: Според мен гражданската сила се трансформира в общо съмнение към институциите на представителната народна власт. Те (парламент, държавно управление, партии и т.н.) обичайно не се радват на висок рейтинг в България, само че последното Народно заседание (НС) сподели сериозен спад. Загубата на доверие е сериозен проблем, тъй като подкопава легитимността на институциите в дълготраен проект и тогава стартират да се търсят други възможности, които постоянно са нездрави. Дори гражданската сила да се изрази в митинги, тя в един миг ще би трябвало да влезе през вратите на институциите, с цел да реализира задачите си. Проблемът е, че в такава обстановка има възможност да се търсят институционални решения за проблеми, които са по-скоро конюнктурни.
Алексей Пампоров: В обществените науки под политическа рецесия нормално се схваща съществуването на сериозна опасност за главните цивилен структури или фундаменталните полезности заради мощно несигурни условия. Гражданската сила се задейства тогава, когато фактически се появи значима обществена неустановеност.
В момента, от една страна, имаме парламентарна рецесия, тъй като няма трайно работещ парламент. От друга страна обаче, имаме добре работещ парламентарен механизъм на служебни държавни управления и имаме същинска народна власт. Гражданите са изцяло свободни да излязат до урните и да упражнят своя избор за над 20 партии, имаме парламенти с няколко обединения. Страната ни е член на Европейски Съюз и НАТО и съблюдава съответните наставления и контракти.
Има ли късмет въпреки всичко повече хора да се стимулират да отидат до урните, с цел да се увеличи изборната интензивност и по този начин да има по-голяма тежест вотът?
Димитър Ганев: За задачата би трябвало да се появи или нов огромен политически индивид, който да успее да докара до урните негласуващи в последните години, или да се случи огромно събитие, което да промени напълно политическата обстановка. Ако нито едно от двете не се извърши, най-вероятно наклонността, която записваме в последните две години - на все по-ниска изборна интензивност, ще продължи.
Теодора Йовчева: Българската политика е една от най-непредвидимите. Възможно е хартиеният избор да докара до леко повишение на интензивността, само че не мисля, че е наложително или пък ще бъде значимо. Натрупаното обществено напрежение от икономическата обстановка като че ли не намира институционален канал, през който да се прояви на избори - нито има нов състезател, който да обере избор, нито има ясна съпротива, която да се възползва от неодобрение към ръководещи. В този смисъл може да приказваме за нещо като " подравнен старт " на обединенията, тъй като всяка от тях е понесла негативи от ръководство, само че и не е ръководеща сега.
Алексей Пампоров: Статистически шансът е 50/50. Това зависи от предизборната акция. Ако тя още веднъж е вяла, в случай че политиците не престават да бягат от директни диспути всъщност и да разчитат единствено на грозни компромати и безвкусни шаржове - няма по какъв начин да бъдат стимулирани негласуващите.
От друга страна е значимо да се каже, че фактическата изборна интензивност в България е към 60%, което напълно не е ниско. Да, ЦИК регистрира 40-45%, само че това се дължи на проблеми с изборните описи и процедурата на отчетност. Системата се нуждае от промяна. От хората с български персонални документи, които живеят в чужбина, едвам към 10% отиват и упражняват правото си на глас, а това са в действителност към една четвърт от хората в изборните описи. Значи, нужна е промяна, обвързвана с адресната регистрация и вероятно въвеждане на дейна регистрация преди гласоподаване. По този метод ще се пресече както изборният туризъм, по този начин и опцията да се фалшифицират изборни протоколи с дописване на мъртви души.
Свикнахме ли със служебните държавни управления?
Димитър Ганев: Част от хората одобряват към този момент служебните държавни управления като нещо обикновено, а това значи и друго - да приемеш, че няма проблем да има власт, която не се управлява от Народното събрание. Проблемът обаче не е единствено в това. България има потребност от постоянно държавно управление, първо, тъй като постоянното държавно управление има зад себе си парламентарно болшинство, а ръководството е обвързвано и със законодателна активност. Служебното държавно управление по изключение оперира в режим на работещ парламент, а и събирането на болшинство за самодейност на служебно държавно управление постоянно ще бъде доста сложна. И вторият мотив против дългото ръководство на служебни държавни управления е мощно лимитираният им времеви небосвод, който не разрешава да се вършат съществени промени, да се заложи дълготрайна политика, да се поема задължения с интернационалните сътрудници и впрочем.
Теодора Йовчева: В известна степен да. Въпреки това, фактът, че съгласно социологически изследвания множеството българи желаеха държавно управление в границите на 48-ото Народното събрание, демонстрира, че не е изгубен парламентарният инстикт и упованията са точно представителният и законодателният орган - Народното събрание, да излъчи постоянно държавно управление. Това за мен е явен знак, че множеството жители се придържат към признатото държавно устройство, възприели са го и държат точно то да излъчи ръководството.
Алексей Пампоров: Несъмнено. Служебните държавни управления са най-големият призрачен сън за политическия хайлайф. Последните три служебни кабинета бяха по-скоро доста сполучливи в стабилизирането на страната и във възобновяване на пазарните механизми и частичното секване на корупционните практики.
Какво очаквате да е държанието на политическите обединения в предизборната акция?
Димитър Ганев: Миналата акция се характеризираше с висока степен на борба сред главните две обединения. Техният конфликт, общо взето, доминираше в месеците преди изборите. Не виждам никакви учредения това да се промени в идната акция, даже в противен случай - може да се задълбочи. Подобна мощна борба от своя страна ще минира в огромна степен опциите за някаква форма на съдействие сред тях след изборите.
Теодора Йовчева: Провалът за сформиране на държавно управление ще откри отзив в предизборната акция. Основният фактор, който мотивираше обединенията да подхващат дейности по сформиране на кабинет, беше кой ще е отговорен за нови избори. На този декор е допустимо да станем очевидци на акция с по-смекчен звук най-малко при част от обединенията. Евентуална коалиция сред " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " обаче може да изостри тона, тъй като залогът за първото място става по-голям. От друга страна, ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия евентуално ще смекчат реториката предвид на неуспеха от последния парламент и желанието за сформиране на постоянно държавно управление, което е най-високо измежду техните гласоподаватели. Можем да станем очевидци на две разнообразни тактики предвид на електоратите - една на по-изострена борба за максимизиране на избор и друга с послания за необятно съдействие.
Алексей Пампоров: Ние сме в акция още от връчването на първия мандат на ГЕРБ. Беше ясно, че те не могат да намерят поддръжка и извадиха тежката артилерия от специалисти, с цел да покажат управнически капацитет. За " Продължаваме Промяната " също беше ясно, че няма да има задоволително поддръжка. При третия мандат се видя цялостната липса на капацитет на Българска социалистическа партия, като за мен сядането на една маса на с ГЕРБ беше слаб ход на Българска социалистическа партия.
Големият провинен и огромният печеливш от сегашната патова обстановка се оказаха " Възраждане ". Виновни са, тъй като поради техния триумф нито в ляво, нито в дясно имаше опция за образуване на коалиция. Печеливши са, тъй като безсилието на другите партии налива вода в тяхната мелница. Няма да се изненадам, в случай че усилят резултата си с 50 до 100 хиляди гласа. Ако това се случи обаче, най-вероятно още веднъж няма да има държавно управление и през есента за пети следващ път ще има изключителни избори, тъй като ще бъде още по-невъзможно да се сформира съдружен кабинет.
Димитър Ганев означи, че данни от изследване след последния предварителен избор през 2022 година са посочили, че болшинството от хората са били с твърда позиция, че би трябвало да се сформира постоянно държавно управление, даже и това да изисква взаимни отстъпки. Алексей Пампоров счита, че политическите пристрастия ще бъдат в основата на мотивацията за гласоподаване. Теодора Йовчева разяснява, че общото ниско доверие към институциите е знак, че по-скоро жителите губят мотивация за интензивно присъединяване в изборите. Според Ганев, в случай че не се появи нов политически индивид или огромно събитие, което да промени напълно политическата обстановка, ще се резервира наклонността за по-ниска изборна интензивност.
Според Вас по какъв начин жителите посрещат обстоятелството, че още веднъж ще има избори?
Димитър Ганев: Веднага след последните парламентарни избори тествахме в няколко изследвания мнението на българите по отношение на възможен постоянен кабинет. Разбира се, болшинството имаше твърда позиция в поддръжка на това да се сформира постоянно държавно управление, даже и да би трябвало да се създадат избрани взаимни отстъпки. Очевидно е налице отмалялост. В оставащото време до изборите главната цел на множеството партии ще бъде да се потвърждават пред гласоподавателите, че не те са отговорни за задълбочаването на политическата рецесия, а съперникът им. На 2 април ще забележим в действителност оценката на българите за това кой носи отговорността за това да продължаваме да се намираме в такава серпантина от избори. Този, който гласоподавателите привидят като носещ виновност, ще понесе и пасиви, което ще му се отрази на изборния резултат.
Теодора Йовчева: Без особена изненада. Според социологически изследвания от края на предходната година повече от половината интервюирани дават отговор, че чакат предварителни избори. Въпросът е с какъв възторг ще се подходи към новите избори - дали ще се резервира наклонността на рекордно ниска изборна интензивност, да вземем за пример. Засега няма безапелационни знаци за противоположното. Няма нов политически състезател, а и общото ниско доверие към институциите са знаци в посока на това, че жителите губят мотивация за интензивно присъединяване в изборите.
Алексей Пампоров: Много зависи от политическите пристрастия на другите групи от обществото. Тези, които не гласоподават и не симпатизират на никоя политическа групировка, евентуално са изтощени, даже раздразнени. Онези, които всекидневно сa жертви на следения избор, евентуално се чудят кой за кого ще се опита да купи гласове и надлежно - какъв брой ще им предложат, какво ще им обещаят или с какво ще ги заплашат. Другите, които симпатизират на някоя партия, горят от неспокойствие да има избори. Ако се разноските из страната, ще видите, че към този момент се разискват кандидатури, листи, тактики. На множеството места избърсаха праха от витрините на партийните клубове.
Какво се случва с гражданската сила, когато след толкоз доста избори политиците не съумяват да намерят излаз от рецесията?
Димитър Ганев: Как да се поддържа висок градус на гражданска сила с избори през няколко месеца? Резултатът се вижда ясно по изборната интензивност. На 2 октомври предходната година отбелязахме най-ниската интензивност на парламентарни избори от началото на измененията насам. По данните от проучванията обаче се вижда, че се натрупа обществено напрежение поради високите цени. Това може да разсъни нов подтик на гражданска сила, и то в протестна посока.
Теодора Йовчева: Според мен гражданската сила се трансформира в общо съмнение към институциите на представителната народна власт. Те (парламент, държавно управление, партии и т.н.) обичайно не се радват на висок рейтинг в България, само че последното Народно заседание (НС) сподели сериозен спад. Загубата на доверие е сериозен проблем, тъй като подкопава легитимността на институциите в дълготраен проект и тогава стартират да се търсят други възможности, които постоянно са нездрави. Дори гражданската сила да се изрази в митинги, тя в един миг ще би трябвало да влезе през вратите на институциите, с цел да реализира задачите си. Проблемът е, че в такава обстановка има възможност да се търсят институционални решения за проблеми, които са по-скоро конюнктурни.
Алексей Пампоров: В обществените науки под политическа рецесия нормално се схваща съществуването на сериозна опасност за главните цивилен структури или фундаменталните полезности заради мощно несигурни условия. Гражданската сила се задейства тогава, когато фактически се появи значима обществена неустановеност.
В момента, от една страна, имаме парламентарна рецесия, тъй като няма трайно работещ парламент. От друга страна обаче, имаме добре работещ парламентарен механизъм на служебни държавни управления и имаме същинска народна власт. Гражданите са изцяло свободни да излязат до урните и да упражнят своя избор за над 20 партии, имаме парламенти с няколко обединения. Страната ни е член на Европейски Съюз и НАТО и съблюдава съответните наставления и контракти.
Има ли късмет въпреки всичко повече хора да се стимулират да отидат до урните, с цел да се увеличи изборната интензивност и по този начин да има по-голяма тежест вотът?
Димитър Ганев: За задачата би трябвало да се появи или нов огромен политически индивид, който да успее да докара до урните негласуващи в последните години, или да се случи огромно събитие, което да промени напълно политическата обстановка. Ако нито едно от двете не се извърши, най-вероятно наклонността, която записваме в последните две години - на все по-ниска изборна интензивност, ще продължи.
Теодора Йовчева: Българската политика е една от най-непредвидимите. Възможно е хартиеният избор да докара до леко повишение на интензивността, само че не мисля, че е наложително или пък ще бъде значимо. Натрупаното обществено напрежение от икономическата обстановка като че ли не намира институционален канал, през който да се прояви на избори - нито има нов състезател, който да обере избор, нито има ясна съпротива, която да се възползва от неодобрение към ръководещи. В този смисъл може да приказваме за нещо като " подравнен старт " на обединенията, тъй като всяка от тях е понесла негативи от ръководство, само че и не е ръководеща сега.
Алексей Пампоров: Статистически шансът е 50/50. Това зависи от предизборната акция. Ако тя още веднъж е вяла, в случай че политиците не престават да бягат от директни диспути всъщност и да разчитат единствено на грозни компромати и безвкусни шаржове - няма по какъв начин да бъдат стимулирани негласуващите.
От друга страна е значимо да се каже, че фактическата изборна интензивност в България е към 60%, което напълно не е ниско. Да, ЦИК регистрира 40-45%, само че това се дължи на проблеми с изборните описи и процедурата на отчетност. Системата се нуждае от промяна. От хората с български персонални документи, които живеят в чужбина, едвам към 10% отиват и упражняват правото си на глас, а това са в действителност към една четвърт от хората в изборните описи. Значи, нужна е промяна, обвързвана с адресната регистрация и вероятно въвеждане на дейна регистрация преди гласоподаване. По този метод ще се пресече както изборният туризъм, по този начин и опцията да се фалшифицират изборни протоколи с дописване на мъртви души.
Свикнахме ли със служебните държавни управления?
Димитър Ганев: Част от хората одобряват към този момент служебните държавни управления като нещо обикновено, а това значи и друго - да приемеш, че няма проблем да има власт, която не се управлява от Народното събрание. Проблемът обаче не е единствено в това. България има потребност от постоянно държавно управление, първо, тъй като постоянното държавно управление има зад себе си парламентарно болшинство, а ръководството е обвързвано и със законодателна активност. Служебното държавно управление по изключение оперира в режим на работещ парламент, а и събирането на болшинство за самодейност на служебно държавно управление постоянно ще бъде доста сложна. И вторият мотив против дългото ръководство на служебни държавни управления е мощно лимитираният им времеви небосвод, който не разрешава да се вършат съществени промени, да се заложи дълготрайна политика, да се поема задължения с интернационалните сътрудници и впрочем.
Теодора Йовчева: В известна степен да. Въпреки това, фактът, че съгласно социологически изследвания множеството българи желаеха държавно управление в границите на 48-ото Народното събрание, демонстрира, че не е изгубен парламентарният инстикт и упованията са точно представителният и законодателният орган - Народното събрание, да излъчи постоянно държавно управление. Това за мен е явен знак, че множеството жители се придържат към признатото държавно устройство, възприели са го и държат точно то да излъчи ръководството.
Алексей Пампоров: Несъмнено. Служебните държавни управления са най-големият призрачен сън за политическия хайлайф. Последните три служебни кабинета бяха по-скоро доста сполучливи в стабилизирането на страната и във възобновяване на пазарните механизми и частичното секване на корупционните практики.
Какво очаквате да е държанието на политическите обединения в предизборната акция?
Димитър Ганев: Миналата акция се характеризираше с висока степен на борба сред главните две обединения. Техният конфликт, общо взето, доминираше в месеците преди изборите. Не виждам никакви учредения това да се промени в идната акция, даже в противен случай - може да се задълбочи. Подобна мощна борба от своя страна ще минира в огромна степен опциите за някаква форма на съдействие сред тях след изборите.
Теодора Йовчева: Провалът за сформиране на държавно управление ще откри отзив в предизборната акция. Основният фактор, който мотивираше обединенията да подхващат дейности по сформиране на кабинет, беше кой ще е отговорен за нови избори. На този декор е допустимо да станем очевидци на акция с по-смекчен звук най-малко при част от обединенията. Евентуална коалиция сред " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " обаче може да изостри тона, тъй като залогът за първото място става по-голям. От друга страна, ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия евентуално ще смекчат реториката предвид на неуспеха от последния парламент и желанието за сформиране на постоянно държавно управление, което е най-високо измежду техните гласоподаватели. Можем да станем очевидци на две разнообразни тактики предвид на електоратите - една на по-изострена борба за максимизиране на избор и друга с послания за необятно съдействие.
Алексей Пампоров: Ние сме в акция още от връчването на първия мандат на ГЕРБ. Беше ясно, че те не могат да намерят поддръжка и извадиха тежката артилерия от специалисти, с цел да покажат управнически капацитет. За " Продължаваме Промяната " също беше ясно, че няма да има задоволително поддръжка. При третия мандат се видя цялостната липса на капацитет на Българска социалистическа партия, като за мен сядането на една маса на с ГЕРБ беше слаб ход на Българска социалистическа партия.
Големият провинен и огромният печеливш от сегашната патова обстановка се оказаха " Възраждане ". Виновни са, тъй като поради техния триумф нито в ляво, нито в дясно имаше опция за образуване на коалиция. Печеливши са, тъй като безсилието на другите партии налива вода в тяхната мелница. Няма да се изненадам, в случай че усилят резултата си с 50 до 100 хиляди гласа. Ако това се случи обаче, най-вероятно още веднъж няма да има държавно управление и през есента за пети следващ път ще има изключителни избори, тъй като ще бъде още по-невъзможно да се сформира съдружен кабинет.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ