„Небето не е граница“: Историята на жената, която стои зад разработването на GPS
Как Гладис Уест промени света, оставайки в сянка в продължение на десетилетия...
Емил Василев 8:00 | 01.08.2024 0 СподелиНай-четени
IT НовиниЕмил Василев - 20:03 | 30.07.2024Свалиха церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж от YouTube
ТелефониСветослав Димитров - 19:24 | 29.07.2024Да се отървем от непотребното. Как да изчистите кеша на Android-смартфоните: бързи способи
IT НовиниЕмил Василев - 18:38 | 30.07.2024Разследване на развален скин за Winamp докара до съкровищница от прикрито наличие
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Гладис Уест, чието име дълго време оставаше в сянка изигра основна роля в създаването на световната система за позициониране (GPS), без която през днешния ден е невероятно да си представим актуалния живот.
Родена през 1930 година в Съдърланд, Вирджиния, Уест израства в фамилната плантация. Ежедневният тежък труд под палещото слънце укрепва решимостта ѝ да откри друг път в живота. Малката алена учебна постройка в края на фермата се трансформира за нея в знак на вяра и благоприятни условия.
Гладис Уест Благодарение на отличните си университетски резултати Уест получава цялостна стипендия от щата Вирджиния. През 1952 гoдина тя приключва Държавния лицей на Вирджиния (сега Университет) с бакалавърска степен по математика. След като преподава в учебно заведение в продължение на две години, тя се завръща в своята Алма матер и получава магистърска степен през 1955 година.
Кариерата на Уест стартира през 1956 година във Военноморския полигон на Съединени американски щати в Далгрен, Вирджиния. Тя става втората афроамериканка, която работи в това оборудване. Уест и нейните сътрудници вземат решение ръчно комплицирани математически задания, в това число разбори на траектории за кораби и самолети.
С появяването на компютрите през 60-те години на 20-и век Уест овладява езика за програмиране Fortran IV, който ѝ разрешава да употребява суперкомпютъра IBM 7030 за обработка на данни с невиждана скорост.
Ключов миг в кариерата на Уест е присъединяване ѝ в плана Seasat през 1978 година. Този сателит, оборудван с първата галактическа радарна система със синтетична апертура (SAR) дава скъпи дву- и триизмерни изображения на Земята. На базата на тези данни екипът на Уест усъвършенства съществуващите геодезически модели, като регистрира гравитационните и магнитните сили.
През 1986 година Уест разгласява механически отчет „ Спецификации на системата за обработка на данни за сателитния радарен висотомер GEOSAT “, съдържащ нови калкулации, които усъвършенстват точността на нейните геодезически модели.
Въпреки расовото напрежение и неравенството сред половете Уест продължава да се усъвършенства. През 1973 година тя получава магистърска степен по обществена администрация от Университета на Оклахома, а през 2000 година, много след пенсионирането си и инсулта който е получила, тя получава докторска степен по обществена администрация от Политехническия институт на Вирджиния.
Приносът на Уест дълго време е оставал незачитан, само че това се промени през последните години. През 2018 година тя беше включена в Залата на славата на пионерите на галактическите и ракетните сили на Съединени американски щати.
През 2021 година тя получи премия за изцяло творчество от Международната академия за цифрови изкуства и науки и орден „ Принц Филип “ от Кралската инженерна академия на Обединеното кралство.
През 2024 година Уест е удостоена с премията на президента на IEEE за „ математическо моделиране и създаване на модели на сателитната геодезия, които изиграха основна роля в създаването на Глобалната система за позициониране “.
Историята на Гладис Уест е освен роман за научни достижения, само че и образец за това по какъв начин упоритостта, геният и стремежът към познание могат да преодолеят всяко затруднение. Нейната работа поставя основите на технологията, която милиарди хора по света употребяват всеки ден, доказвайки, че небето в действителност не е лимит за тези, които се стремят към звездите.
