Как един вдигнат юмрук дефинира едно президентство
Как един вдигнат пестник дефинира едно президентство. Как един изстрел те прави президент.
Като вицепрезидент на Кенеди си едно нищо. Където и да отиде Кенеди се случва това - слиза от колата, стъпва на улицата, усмихва се, белите зъби блесват, поздравява тълпата, тълпата поздравява него - по този начин всякога, само че нито веднъж същото за Джонсън. Той поздравява, те - не, по тази причина Джонсън към този момент не поздравява, тълпата - също не поздравява; хората са вкопчени в Кенеди, това е ситуацията. Кенеди е зашеметяващ, постоянно с парещ тен. Джонсън не замайва, а е вицепрезидент непредпазливо. Няма парещ тен.
Никога няма да стане президент. А цялостен живот си повтаря: “Един ден ще стана президент на Щатите. ”
Във Вашингтон, град над властните всесилен, където “власт ” е думата на всеки миг от всичките 24 часа, да си вицепрезидент, само че да нямаш власт, е извънредно. В сумрака на злокобния град стоиш самичък. Едничък. С купа, само че аморфен. Седиш, мъдруваш и нищо. Добавяме към това и тогавашното медийно следствие, което има една цел - да омаскари Джонсън. Да не му разреши да бъде вицепрезидент най-малко още един мандат. Да го съсипе дефинитивно. Ровичкането в раните се развива мощно, стадо журналистически демони търпеливо правят работата си. Клопките са много. Капаните са отворени. Разделението в Демократическата партия се усилва преди втория тур и вестниците стартират да улавят напрежението. Петъчните заглавия: “Буря от политически разногласия се завихря към визитата на Кенеди в Далас. ”, “Никсън предсказва, че Кенеди може да се откаже от Джонсън за втория мандат ”.
Ами в случай че Кенеди в действителност не желае Джонсън за вицепрезидент през втория си мандат? Пък и тези журналистически напъни единствено допълват гадната картинка. Подобно заглавие би продало стотици хиляди вестника - “Кенеди бие шута на Джонсън за втория мандат. ”
Тогава с Линдън Джонсън е свършено. Труп е. Сърцето стопира да бие.
Свършено е с Линдън Джонсън, тъкмо по този начин, тъкмо този Линдън Джонсън - политическият талант, който си проправяше път като сръчен нарушител и печелеше борби със пристрастеност, неизменност и увереност ( “Той имаше огромни хрумвания, искаше да направи нещо значимо в живота си. ”); огромният мъж Линдън Джонсън, никой-не-работи-повече-от-него, умният, триумфиращият, политикът от висока класа, недостижимият комбинатор, който през днешния ден - въпреки и втори човек в страната - е първи пред най-ужасния капан, който щраква и изплъзване няма. Линдън Джонсън е в несвяст. Горд и възвишен преди, безгласен и безопомощен през днешния ден. Премъдър политик, който вижда лицето на кошмара всяка нощ преди да заспи, всяка заран преди да стане от леглото. Вижда по какъв начин гасне фантазията му. Гасне опцията да стане президент. Този прокълнат Кенеди, който обърка всичко. Проклет да е.
Вятърът от Вашингтон носи неприятни вести
Няма ги тези дни, в които Джонсън си споделяше, че вицепрезиденството е трамплин към Овалния кабинет. Оказа се, че тъкмо вицепрезидентiкото кресло е трамплин към забвението. Забравата витае във въздуха. Вятърът от Вашингтон носи неприятни вести.
И за какво изобщо си фантазира, че може да стане президент? Та той е Юга. За повече от век в тази страна, в огромната Америка, на север от Мексико и на юг от Канада, по тези земи не е избиран президент, който идва от Юга. Точно Линдън Джонсън ли ще изберат? По дяволите, не тъкмо него.
Политическа Америка стартира да настръхва. Остава година до изборите. Кенеди е в топ-форма, Джонсън - едвам се отлепя от земята, покушен от безредие в града на властта. Вашингтон се опива от новата примамка, Вашингтон се приготвя да съкруши Линдън Джонсън, Вашингтон подвига мерника, цялостен призрачен сън.
В Далас, час обратно, подготовката е в ход, улиците са цялостни с хора, маршрутът е явен. Кенеди и Джонсън летят за града. Официалното посещаване е в някаква смисъл уредено точно от Джонсън. Джонсън - лобистът, водачът, уредникът, оня, за който всичко е допустимо. Онзи, който може да уреди, подреди, подреди всичко. Онзи, който е “най-добрият ”, който е толкоз добър, че към този момент образова младите какво да вършат, по какъв начин да уреждат, подреждат, подреждат. Как да работят с хората, по какъв начин да не ги работят хората. Същият този Линдън Джонсън в този момент търси кей, безшумно леговище, с цел да се скрие от наближаващата стихия. Същият този, който познава дълбините на човешкия темперамент, който споделя на младите: “Четете очите. Независимо какво ви споделя мъжът против вас, най-важното е в очите му. Само по този начин ще разберете това, което той не ви споделя. ”, същият този виртуоз в този момент е в невъзможност, ориста го е сграбчила, към този момент боли. Където и да огледа - единствено очи, които го лъжат. Неверници на всички места.
Кенеди и Джонсън пътуват за Далас настрана, както е нормалната процедура. Полетът е къс - трийсетина минути от близката военновъздушна база Карсуел.
Самолетът на Кенеди каца в Далас в 11:38 часа. Това е 12:38 във Вашингтон. По същото време журналистическите хиени разчепкват Линдън Джонсън. Облаците над главата на вицепрезидента се сгъстяват. Готвят се съществени материали срещу него.
“Kennedy weather ” - слънце и чисто небе
Air Force One таман е разгонил облаците над Далас - “Kennedy weather ”, по този начин го назовават, все едно усмивката и белите зъби на президента се проектират в слънце и чисто небе. Улиците са цялостни с посрещачи. Денят е прекрасен. За чакали и дума не може да става. Година остава до края на втория мандат на Кенеди, вторият мандат, който е в забрадка вързан. Слънчево е. За Кенеди. Мрачно е. За Джонсън.
“Ето я и госпожа Кенеди, тълпата е в възторг, ” споделя коментаторът по малкия екран. Прякото лъчение стартира още с кацането на самолета. Джаки Кенеди излиза първа и се насочва към стълбите на самолета. Слънцето се блъска в преди малко полираната лимузина, която чака нея и брачна половинка ѝ, а след това се блъска още един път в розовия й костюм. Въображението на феновете е разпалено. Играта, театърът, визитата стартира, градът е окъпан в светлина и искра. Семейство Кенеди е тук. Кенеди маха на тълпата, тълпата маха на Кенеди.
“Мога да видя тена му от тук, ” продължава телевизионният коментатор, Кенеди слиза незабавно след Джаки, с едната ръка оправя копчето на сакото си, с другата като че ли се пробва невидимо да управлява посоката на тялото си, измества го леко встрани, с цел да не си личат болките в гърба, които не престават да го мъчат. Веднага откакто Джаки получава букет от червени рози, прелестен огромен букет, двамата се запътват към посрещачите.
Линдън Джонсън към този момент е дошъл с другия аероплан. (Джонсън от дълго време се е отказал да моли Кенеди да лети с него на Air Force One. “Наистина ли господин Джонсън продължава да упорства да лети с мен, ” един път попитал Кенеди. Настоявал, само че схванал, че няма смисъл. Кенеди постоянно отказвал.) Джонсън насочва Лейди Бърд, брачната половинка си, към сивата кола, готова за него. Ще пътуват след Кенеди.
И двете коли са без покрив. Първата, президентската, със конфиденциален код SS-100-X, е Lincoln Continental, модел 1961 година. Втората, модел 1964 година, е отново Lincoln.
Остава единствено година до идващите избори. Далас е значим град, първият път Кенеди-Джонсън победи в Тексас с минимална преднина, по-малко от %. Този път настроенията са други, само че въпреки всичко са нужни старания. В Далас към този момент се питат кой ли ще бъде вицепрезидент.
В този миг Линдън Джонсън чува “Get down! Get down! ”. След секунда усеща, че е повален на пода, лицето му се опира в самия под на колата, цялата тежест на сътрудника на Сикрет Сървис пада върху му. Вижда единствено обувките и краката на Лейди Бърд. Линдън Джонсън усеща по какъв начин колата свиреп се забързва, извънредно бързо, на един от завоите чува спирачките, гумите свистят в ушите, Джонсън чува слушалката на сътрудника на Сикрет Сървис, която е настроена на честотата на Queen Mary II, колата с сътрудници, движеща се тъкмо след Кенети. Чува думите “He’s hit! ”.
***
Америка има нов президент
Малката стая в болничното заведение е квадратна със пердета от тавана до пода. Линдън Джонсън стои прав, Лейди Бърд до него, двама или трима мъже до тях, по-скоро безмълвни. Заедно са в дребната стая малко повече от половин час. След това, към един часа и двайсет минути, Кени О’Донъл влезе в стаята и отиде право до Линдън. Каза единствено: “Отиде си. ” Каза го на идващият, тридесет и шестият президент на Съединени американски щати, Линдън Джонсън.
Кенеди е мъртъв. Америка има нов президент.
***
Самолетът на Кенеди е разграничен на четири елементи. Първа е пилотската кабина, във втората част са сътрудниците на Сикрет Сървиз и дами, които плачат. В идната част е новият президент, инцидентният нов президент, безсилният, пренебрегнат, унижаван Линдън Джонсън.
В последната част на самолета е Джаки Кенеди. Розовият ѝкостюм, същият от сутринта, този път с петна от кръв. Ковчегът на Кенеди е до нея. Летят дружно, един до различен, два часа и шест минути. Когато кацат във Вашингтон към този момент 92 % от американците са чули новината, написа списание Newsweek.
Този път Линдън Джонсън, безсилният, унижаваният, същият този Линдън Джонсън, се връща във Вашингтон, само че на борда на Air Force One. Онзи, който не има никаква власт, а живее в град, където властта беше всичко. И в този момент властта е повече от всичко, защото се случваше в започващата епоха не малкия екран. И властта е у него, властта е у Линдън Джонсън, инцидентният президент, който обаче ще завоюва втори мандат с невиждано болшинство.
Случайният президент, който стана президент на президентите.
***
Стрелбата против Тръмп вади на показ част от реториката на Байдън — че Тръмп е фашист, който би трябвало да бъде спрян непременно.
Това не е добре за демократите.
Развръзката следва. Но един вдигнат пестник, знаете, трансформира доста.
Като вицепрезидент на Кенеди си едно нищо. Където и да отиде Кенеди се случва това - слиза от колата, стъпва на улицата, усмихва се, белите зъби блесват, поздравява тълпата, тълпата поздравява него - по този начин всякога, само че нито веднъж същото за Джонсън. Той поздравява, те - не, по тази причина Джонсън към този момент не поздравява, тълпата - също не поздравява; хората са вкопчени в Кенеди, това е ситуацията. Кенеди е зашеметяващ, постоянно с парещ тен. Джонсън не замайва, а е вицепрезидент непредпазливо. Няма парещ тен.
Никога няма да стане президент. А цялостен живот си повтаря: “Един ден ще стана президент на Щатите. ”
Във Вашингтон, град над властните всесилен, където “власт ” е думата на всеки миг от всичките 24 часа, да си вицепрезидент, само че да нямаш власт, е извънредно. В сумрака на злокобния град стоиш самичък. Едничък. С купа, само че аморфен. Седиш, мъдруваш и нищо. Добавяме към това и тогавашното медийно следствие, което има една цел - да омаскари Джонсън. Да не му разреши да бъде вицепрезидент най-малко още един мандат. Да го съсипе дефинитивно. Ровичкането в раните се развива мощно, стадо журналистически демони търпеливо правят работата си. Клопките са много. Капаните са отворени. Разделението в Демократическата партия се усилва преди втория тур и вестниците стартират да улавят напрежението. Петъчните заглавия: “Буря от политически разногласия се завихря към визитата на Кенеди в Далас. ”, “Никсън предсказва, че Кенеди може да се откаже от Джонсън за втория мандат ”.
Ами в случай че Кенеди в действителност не желае Джонсън за вицепрезидент през втория си мандат? Пък и тези журналистически напъни единствено допълват гадната картинка. Подобно заглавие би продало стотици хиляди вестника - “Кенеди бие шута на Джонсън за втория мандат. ”
Тогава с Линдън Джонсън е свършено. Труп е. Сърцето стопира да бие.
Свършено е с Линдън Джонсън, тъкмо по този начин, тъкмо този Линдън Джонсън - политическият талант, който си проправяше път като сръчен нарушител и печелеше борби със пристрастеност, неизменност и увереност ( “Той имаше огромни хрумвания, искаше да направи нещо значимо в живота си. ”); огромният мъж Линдън Джонсън, никой-не-работи-повече-от-него, умният, триумфиращият, политикът от висока класа, недостижимият комбинатор, който през днешния ден - въпреки и втори човек в страната - е първи пред най-ужасния капан, който щраква и изплъзване няма. Линдън Джонсън е в несвяст. Горд и възвишен преди, безгласен и безопомощен през днешния ден. Премъдър политик, който вижда лицето на кошмара всяка нощ преди да заспи, всяка заран преди да стане от леглото. Вижда по какъв начин гасне фантазията му. Гасне опцията да стане президент. Този прокълнат Кенеди, който обърка всичко. Проклет да е.
Вятърът от Вашингтон носи неприятни вести
Няма ги тези дни, в които Джонсън си споделяше, че вицепрезиденството е трамплин към Овалния кабинет. Оказа се, че тъкмо вицепрезидентiкото кресло е трамплин към забвението. Забравата витае във въздуха. Вятърът от Вашингтон носи неприятни вести.
И за какво изобщо си фантазира, че може да стане президент? Та той е Юга. За повече от век в тази страна, в огромната Америка, на север от Мексико и на юг от Канада, по тези земи не е избиран президент, който идва от Юга. Точно Линдън Джонсън ли ще изберат? По дяволите, не тъкмо него.
Политическа Америка стартира да настръхва. Остава година до изборите. Кенеди е в топ-форма, Джонсън - едвам се отлепя от земята, покушен от безредие в града на властта. Вашингтон се опива от новата примамка, Вашингтон се приготвя да съкруши Линдън Джонсън, Вашингтон подвига мерника, цялостен призрачен сън.
В Далас, час обратно, подготовката е в ход, улиците са цялостни с хора, маршрутът е явен. Кенеди и Джонсън летят за града. Официалното посещаване е в някаква смисъл уредено точно от Джонсън. Джонсън - лобистът, водачът, уредникът, оня, за който всичко е допустимо. Онзи, който може да уреди, подреди, подреди всичко. Онзи, който е “най-добрият ”, който е толкоз добър, че към този момент образова младите какво да вършат, по какъв начин да уреждат, подреждат, подреждат. Как да работят с хората, по какъв начин да не ги работят хората. Същият този Линдън Джонсън в този момент търси кей, безшумно леговище, с цел да се скрие от наближаващата стихия. Същият този, който познава дълбините на човешкия темперамент, който споделя на младите: “Четете очите. Независимо какво ви споделя мъжът против вас, най-важното е в очите му. Само по този начин ще разберете това, което той не ви споделя. ”, същият този виртуоз в този момент е в невъзможност, ориста го е сграбчила, към този момент боли. Където и да огледа - единствено очи, които го лъжат. Неверници на всички места.
Кенеди и Джонсън пътуват за Далас настрана, както е нормалната процедура. Полетът е къс - трийсетина минути от близката военновъздушна база Карсуел.
Самолетът на Кенеди каца в Далас в 11:38 часа. Това е 12:38 във Вашингтон. По същото време журналистическите хиени разчепкват Линдън Джонсън. Облаците над главата на вицепрезидента се сгъстяват. Готвят се съществени материали срещу него.
“Kennedy weather ” - слънце и чисто небе
Air Force One таман е разгонил облаците над Далас - “Kennedy weather ”, по този начин го назовават, все едно усмивката и белите зъби на президента се проектират в слънце и чисто небе. Улиците са цялостни с посрещачи. Денят е прекрасен. За чакали и дума не може да става. Година остава до края на втория мандат на Кенеди, вторият мандат, който е в забрадка вързан. Слънчево е. За Кенеди. Мрачно е. За Джонсън.
“Ето я и госпожа Кенеди, тълпата е в възторг, ” споделя коментаторът по малкия екран. Прякото лъчение стартира още с кацането на самолета. Джаки Кенеди излиза първа и се насочва към стълбите на самолета. Слънцето се блъска в преди малко полираната лимузина, която чака нея и брачна половинка ѝ, а след това се блъска още един път в розовия й костюм. Въображението на феновете е разпалено. Играта, театърът, визитата стартира, градът е окъпан в светлина и искра. Семейство Кенеди е тук. Кенеди маха на тълпата, тълпата маха на Кенеди.
“Мога да видя тена му от тук, ” продължава телевизионният коментатор, Кенеди слиза незабавно след Джаки, с едната ръка оправя копчето на сакото си, с другата като че ли се пробва невидимо да управлява посоката на тялото си, измества го леко встрани, с цел да не си личат болките в гърба, които не престават да го мъчат. Веднага откакто Джаки получава букет от червени рози, прелестен огромен букет, двамата се запътват към посрещачите.
Линдън Джонсън към този момент е дошъл с другия аероплан. (Джонсън от дълго време се е отказал да моли Кенеди да лети с него на Air Force One. “Наистина ли господин Джонсън продължава да упорства да лети с мен, ” един път попитал Кенеди. Настоявал, само че схванал, че няма смисъл. Кенеди постоянно отказвал.) Джонсън насочва Лейди Бърд, брачната половинка си, към сивата кола, готова за него. Ще пътуват след Кенеди.
И двете коли са без покрив. Първата, президентската, със конфиденциален код SS-100-X, е Lincoln Continental, модел 1961 година. Втората, модел 1964 година, е отново Lincoln.
Остава единствено година до идващите избори. Далас е значим град, първият път Кенеди-Джонсън победи в Тексас с минимална преднина, по-малко от %. Този път настроенията са други, само че въпреки всичко са нужни старания. В Далас към този момент се питат кой ли ще бъде вицепрезидент.
В този миг Линдън Джонсън чува “Get down! Get down! ”. След секунда усеща, че е повален на пода, лицето му се опира в самия под на колата, цялата тежест на сътрудника на Сикрет Сървис пада върху му. Вижда единствено обувките и краката на Лейди Бърд. Линдън Джонсън усеща по какъв начин колата свиреп се забързва, извънредно бързо, на един от завоите чува спирачките, гумите свистят в ушите, Джонсън чува слушалката на сътрудника на Сикрет Сървис, която е настроена на честотата на Queen Mary II, колата с сътрудници, движеща се тъкмо след Кенети. Чува думите “He’s hit! ”.
***
Америка има нов президент
Малката стая в болничното заведение е квадратна със пердета от тавана до пода. Линдън Джонсън стои прав, Лейди Бърд до него, двама или трима мъже до тях, по-скоро безмълвни. Заедно са в дребната стая малко повече от половин час. След това, към един часа и двайсет минути, Кени О’Донъл влезе в стаята и отиде право до Линдън. Каза единствено: “Отиде си. ” Каза го на идващият, тридесет и шестият президент на Съединени американски щати, Линдън Джонсън.
Кенеди е мъртъв. Америка има нов президент.
***
Самолетът на Кенеди е разграничен на четири елементи. Първа е пилотската кабина, във втората част са сътрудниците на Сикрет Сървиз и дами, които плачат. В идната част е новият президент, инцидентният нов президент, безсилният, пренебрегнат, унижаван Линдън Джонсън.
В последната част на самолета е Джаки Кенеди. Розовият ѝкостюм, същият от сутринта, този път с петна от кръв. Ковчегът на Кенеди е до нея. Летят дружно, един до различен, два часа и шест минути. Когато кацат във Вашингтон към този момент 92 % от американците са чули новината, написа списание Newsweek.
Този път Линдън Джонсън, безсилният, унижаваният, същият този Линдън Джонсън, се връща във Вашингтон, само че на борда на Air Force One. Онзи, който не има никаква власт, а живее в град, където властта беше всичко. И в този момент властта е повече от всичко, защото се случваше в започващата епоха не малкия екран. И властта е у него, властта е у Линдън Джонсън, инцидентният президент, който обаче ще завоюва втори мандат с невиждано болшинство.
Случайният президент, който стана президент на президентите.
***
Стрелбата против Тръмп вади на показ част от реториката на Байдън — че Тръмп е фашист, който би трябвало да бъде спрян непременно.
Това не е добре за демократите.
Развръзката следва. Но един вдигнат пестник, знаете, трансформира доста.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ