Как е започнал животът на Земята? Това е въпрос, който

Как е почнал животът на Земята? Това е въпрос, който интригува учените от край време. Сега ново проучване твърди, че първите мълнии – евентуално в продължение на милиард години – са изиграли основна роля в разпалването на искрата на живота.

В основата на тази концепция стои методът, по който мълниите основават специфични стъклоподобни структури, наречени фулгурити, в мига, в който ударят земята. Те съдържат фосфор – една от основната съставна част за възникването на живот. Тя постоянно се крие навътре в неразтворимите камъни.

Не е изключено Земята да е преживявала голям брой на брой мълнии в зората на своя живот (в рамките на задоволително дълъг интервал от време) и това да е довело до освобождението на количествата фосфор, нужни за зараждането на живот. Всъщност учените считат, че същият развой евентуално се следи и на други планети.

„ Този теоретичен труд ни оказва помощ да разберем по какъв начин животът на Земята евентуално се е образувал и по какъв начин би могъл да се образува сега и на други, сходни на Земята, планети “, споделя планетарният академик Бенджамин Хес от Йейлския университет.

Тъй като реактивният фосфор се среща и в разтворимия минерал шрайберзит, счита се, че метеоритите, в които той доминира, евентуално са донесли фосфора на нашата планета в годно за потребление положение. Епохата, в която учените считат, че той се е появил за първи път обаче, не се характеризира със изключително интензивно бомбардиране от астероиди.

С помощта на най-разнообразни образни спектроскопски техники откривателите откриват, че шрайберзитът може да бъде открит и във фулгуритите, когато гръмотевица удари съответен вид почва, богата на глина.

Учените пресмятат посредством компютърни модели, че на ранната Земя са проблясвали от 1 до 5 милиарда  светкавици на година (днес този брой е едвам 560 млн.), като до 1 милиарда са удряли повърхността годишно.

Ако разтеглим този интервал до към 1 милиарда години, това значи, че приказваме за близо 1 квинтилион удари на мълнии и надлежно - доста количество приложим фосфор, който след това би могъл да помогне за образуването на ДНК, РНК и другите биомолекули.

Всъщност преди към 3,5 милиарда години количеството фосфор от мълниите евентуално е почнало да надвишава това от метеоритните сблсъсъци, споделят учените. Горе-долу по това време се появяват и първите първоначални форми на живот.

Фосфорът е единствено една част от извънредно прецизния коктейл от химикали, който съгласно учените е бил заплетен на ранната Земя по подобен метод, че градивните детайли на живота да могат да бъдат основани посредством последващите реакции.

Изследователите допускат, че за разлика от метеоритите, мълниите са падали по-често в тропическите райони. Това може би е спомогнало за основаването на региони с по-обилни количества фосфор тъкмо там, където е по-вероятно и останалите съставки за коктейла да се срещат в обилие, а точно – във водните басейни на земята (като да вземем за пример езерата).

Изследването е оповестено в .