Как е изглеждал Припят преди нощта на 26 април 1986

Как е изглеждал Припят преди нощта на 26 април 1986 година?

Намиращ се на 90 км от Киев, Припят е относително млад град. Основан е през 1970 година За служащите в атомната електроцентрала в Чернобил, която е на 2 км от града. Припят е един от 24-те „ атомни града “ в Съветския съюз.

Градът има потенциал да приюти 75 хиляди души. Според броене преди повредата в атомната електроцентрала, градът има население 48 хиляди души (1985 г.)

Бивши поданици споделят, че сватбите били всекидневно събитие. Преди повредата е почнало създаване на брачен салон за всички млади фамилии, само че по този начин и не е приключен.

Според статистиката прирастът на популацията е било 15 хиляди души, от които 800 били бебета, родени в града. Останалите идвали от всички краища на Съюз на съветските социалистически републики.

В града имало 5 учебни заведения с повече от 5000 възпитаници в тях.

Работата по построяването на атомната електроцентрала в Чернобил стартира в годината на издигане на града – 1970 година

Както прилича обичаят във всички руски строеве, строжът на града се случва с помощта на дружните и ударни старания на „ суперпродуктивни бригади “. Млади хора от цялата страна идват да дадат своя принос в градежа на Припят.

Градът се намира по поречието на едноименната река в Украйна.

Животът в Припят, макар, че е построен особено да приюти хората, работещи в електроцентралата, не се разграничава по никакъв метод от останалите руски градове.

Градът разполага с всички нужни улеснения.

Добре зареден е с храна.

Спокойният живот в града завършва следобед на 27 април 1986 година След заповед за евакуация. В 2 часа рейсове стартира да извеждат хора от града под полицейско наблюдаване. Първоначално е оповестена краткотрайна евакуация, само че хората по този начин и не се връщат по домовете си.

Експлозията на 4-ти реактор в Чернобил се случва през нощта на 26 април 1986 година Двама души са убити на място, а мнозина инженери умират в следствие от поглъщането на радиоактивни частици.

След евакуацията на Припят и околните градове, зона с радиус 30 км към електроцентралата е оповестена за неизползваема и е отцепена.

Избухналият реактор сега е обкръжен от бетонен „ саркофаг “. Другите три реактора са деактивирани.

Previous Next Припят: историята на един хубав град преди повредата в Чернобил 26 април, 2018 09:00 | от chronicle.bg | Архитектура

Градът е повдигнат от бригади през 1970 година и задачата му е да приюти десетките хиляди служащи в бъдещата атомна електроцентрала в Чернобил. Всичко върви чудесно съгласно демографските и стопански индикатори. Населението пораства, раждат се бебета, има обилие на артикули и услуги, а самите хора споделят, че даже не са осъзнавали, какъв брой евентуално рисково е да работиш в АЕЦ.

Така до нощта на 26 април 1986 година или по тъкмо два дни по-късно. Два дни след експлоадирането на 4-ти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил популацията на Припят е евакуирано и изселено. Хиляди хора, привързани към домовете си, по този начин и не се завръщат в тях.

За всички изселени е издигнат нов град – Славутич. Първите му поданици се нанасят през 1988 година

Отцепената зона е с повърхност съвсем колкото Люксембург, като 2600 кв. км, намиращи се в Украйна и Беларус са неподходящи за обитаване в идващите 24 хиляди години. Данните сочат, че близо 5 милиона души към момента живеят на „ инфектирана “ почва в Украйна, Беларус и Русия.

На този декор обаче се откроява и друга наклонност – тази на „ черния “ туризъм. Напоследък Чернобил и Припят стават все по-популярни туристически дестинации. Още през 2011 година радиоактивната зона е оповестена за туристическа атракция. Ежегодно тя е посещавана от повече от 10 хиляди туристи. Някои компании даже оферират нощувки за тези, които се осмеляват да прекарат повече време в градовете.

Днес Припят е нереален град. Град на носталгия, на съсипия, на ненадейно и окончателно завършил живот. Куклите към момента „ гледат “ под прахта на отронените мазилки, басейнът е просто дупка в постройката, а улиците наподобяват на горски пътеки, по които вървят животни, само че не и хора. Към 100 пенсионери (според статистиките) се връщат в зоната и до през днешния ден живеят там.