Неподозираната Истина За Болестите! Те Не Са Присъда, А Напротив, Възможност!
Как е детето в учебно заведение? Какво да сложим на трапезата? Как да спечелим пари? В тези битовизми животът излетява като един момент. И не остава време да се замислим: кой съм аз, за какво съм тук, каква е моята задача?
Безпокоим се от курса на $, вълнуваме се от политика, и непрекъснато от нещо се опасяваме: дали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея. И последното ни плаши най-вече. Само от мисълта за тази борба се обливаме в студена пот. А в действителност ние би трябвало да разберам нещо, написа Гнездото. Погледнете на заболяването под различен ъгъл.
Когато другите способи за " изключване " на индивида от суетата и неосъзнатостта са изчерпани, на ход е " тежката артилерия ". Именно посредством заболяването Животът ни принуждава да се променим. Който е подготвен за това и не се опасява от смяната - получава излекуване, който продължава да упорства - продължава да се бори с заболяването.
Осъзнаванено на менталните аргументи за болестта–сигнал може да прави чудеса. По силите ни е да се излекуваме сами, само че не благодарение на хапчета и смазки, а със силата на мисълта, осъзнавайки в името на какво си се озовал в болничното легло. Разбира се, за някои това може да наподобява цялостна нелепост. Те са сигурни, че е по-лесно да се схванат с лекаря, в сравнение с със своя организъм. И тогава стартира безкрайното бягане по лекари, безконечното търсене на връзки и на " най-хубавия " експерт. А в това време, просто би трябвало да започнете със себе си.
Лекарите от обичайната медицина мъчно могат да повярват в нетрадиционното изцеление. Мислите не могат да лекуват! Но обстоятелствата приказват за противоположното.
Имам един доста забавен случай. С Лена ни срещнаха общи другари. Тя живее във Воронеж. За нея духовното израстване не е просто фешън фраза. Тя чете езотерични книги, занимава с йога и духовни практики. С други думи, с нея имахме доста неща, за които да си приказваме, още повече, че тя чуваше за първи път за цифрология*.
- Животът има доста " езици ". Някой схваща знаците, различен намира отговорите посредством буквите в книгите, а на някои им се постанова да се разболеят – да полежат и да помислят.
Думата " разболеят " я подразни. Защото нормално ние се дразним точно от това, което се отнася за нас. И внезапно Лена ми призна: - Имам разкъсан менискус 3-та степен. На дясното коляно. Трябва да се направи интервенция. Щом си цифролог, помогни ми, кажи " положителната " дата за интервенцията? Все отново това е съществено нещо.
Съгласих се и започнахме да гледаме календара. Но процесът е комплициран и дълъг. Трябва да се вземат под внимание доста фактори. Оказа се, че в идващите четири месеца такава дата просто няма.
- Но лекарят сподели, че е доста незабавно! - Лена едвам не заплака, - сподели, че би трябвало незабавно да се оперирам... - Слушай, - умерено започнах аз, - всеки доктор държи на своето. Колкото хора, толкоз и отзиви. Първо, през януари за теб стартира интервал на рецесия и това изостря твоето състояние. В такива интервали не се вършат никакви интервенции. Второ, за теб 2014-а ще е доста комплициран интервал - през всичките 365 дни Животът ще те възпитава. Този развой е противен, само че за теб е извънредно значим. Чрез това образование човек открива истината за самия себе си. А каква е тя, можеш да схванеш единствено ти. И моят съвет към теб е – споразумей се с тялото си и се пробвай да схванеш за какво Животът те принуждава да спреш.
Лена се замисли. Тя като че ли се отнесе в мислите си някъде надалеч и след това сподели: - От книгите знам, че неправилната цел в живота, страхът от бъдещето или просто придвижването в неправилна посока, може да са причина за проблеми с краката. Всъщност, като погледна живота си като непряк наблюдаващ, при мен е тъкмо по този начин. Трябва да помисля.
Нашият диалог се организира през януари и повече не се срещнахме. Лена изчезна някъде.
През октомври още веднъж се озовах във Воронеж. Изнасях лекции. На хората постоянно им е забавно да схванат по какъв начин Животът приказва с тях. И аз на драго сърце им описвам за пътя на знаците. Вечерта, след всички срещи потеглих да се разхождам по централния бул.. И внезапно ми се прииска да се обадя на Лена. Чудех се по какъв начин е тя, къде се загуби...
- Аз съм във Воронеж, на площада, тъкмо до паметника на Никитин. – споделих й по телефона. - Не мърдай от там, - зарадва се Лена, - аз съм наоколо.
И в действителност, тя се появи след три минути, а след пет към този момент си бъбрехме в едно кафене. Усмихвайки се, Лена стартира да ми споделя прекарванията си: - Помниш ли, че те помолих да ми подбереш подобаваща дата за интервенцията. Ти още тогава ми се скара, че желая да се оперирам през спешния си интервал. И аз анулирах интервенцията! Буквално в същия ден, в който взех това решение, ми се обади един другар (а той се появява един път на пет години), който ме предложения да се причисля към дребна група, която ще пътува до Индия. Помислих си: " Няма нищо инцидентно. Ще отида! ". Тогава още веднъж си спомних нашия диалог и осъзнах, че Животът не те изпрати инцидентно. Информацията се разкрива на тези, които търсят.
Много мислих върху това, за какво имам тази болест, в името на какво се случва всичко това. И отговорите започнаха да идват от единствено себе си... Аз отделях прекомерно доста време и сили за физическото положение на тялото си (шест тренировки седмично), пробвайки ce да дава отговор на избран стандарт. При това, стандарт, който не съм си сложила аз самата, а Някой, чието мнение е било авторитетно за мен. И внезапно осъзнах, че това е път за на никое място. Че би трябвало да погледна във вътрешността, а не на открито, да намеря опора в себе си, а не във външните проявления. Така започнах да се вслушвам в себе си, да уча личните си качества за самовъзстановяване. Започнах да ползвам някои практики. Тръгнах за Индия накуцваща и с куп страхове - по какъв начин ще се оправя с всичко това, дали няма да се влошат нещата... Но там съумях да изключа от всекидневието. Там, най-сетне чух гласа на душата си и открих себе си. Завърнах се " на двата си крайници ".
Лекарят не вярваше, че може да се възвърне менискус. " До 15 години такива разкъсвания се срастват, а след това е мъчно да се отстранят ", сподели той. Но като поддръжка на моите практики, въпреки всичко ми назначи физически извършения. В последна сметка това проработи и през цялото лято ние с моя лекар навъртяхме много километри с велосипеда. Проблемът изчезна, тъй като аз всичко разбрах и осъзнах. И към този момент не се постановяваше Живота да ми изпраща сигнали посредством заболяването. Освен всичко, контузията ми оказа помощ да се сприятелия с прелестен човек. И в този момент си мисля, в случай че не се бяхме срещнали тогава с теб и в случай че ти не ме беше спрял, какви ли още уроци щеше да ми сервира Съдбата.
Смисълът на урока става явен с времето. Лена се възползва от тази една година. Тя не се бореше с казуса благодарение на скалпела. Тя се контракти със себе си и с тялото си. И в този момент лекарят й е просто компания за велосипедните разходки.
Ние можем да се излекуваме благодарение на своето схващане. Това е заложено в нас изначално. Цялата мощ е в нас самите. Важното е да се събудиш от съня на действителността и да поискаш да получиш излекуване.
*Цифрологията е сходна на нумерологията, само че при нея датата на раждане не се редуцира до просто число. Тя дава самостоятелни препоръки за всеки обособен човек и за неговия път.
Автор: Денис Захаров / snob.ru
Безпокоим се от курса на $, вълнуваме се от политика, и непрекъснато от нещо се опасяваме: дали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея. И последното ни плаши най-вече. Само от мисълта за тази борба се обливаме в студена пот. А в действителност ние би трябвало да разберам нещо, написа Гнездото. Погледнете на заболяването под различен ъгъл.
Когато другите способи за " изключване " на индивида от суетата и неосъзнатостта са изчерпани, на ход е " тежката артилерия ". Именно посредством заболяването Животът ни принуждава да се променим. Който е подготвен за това и не се опасява от смяната - получава излекуване, който продължава да упорства - продължава да се бори с заболяването.
Осъзнаванено на менталните аргументи за болестта–сигнал може да прави чудеса. По силите ни е да се излекуваме сами, само че не благодарение на хапчета и смазки, а със силата на мисълта, осъзнавайки в името на какво си се озовал в болничното легло. Разбира се, за някои това може да наподобява цялостна нелепост. Те са сигурни, че е по-лесно да се схванат с лекаря, в сравнение с със своя организъм. И тогава стартира безкрайното бягане по лекари, безконечното търсене на връзки и на " най-хубавия " експерт. А в това време, просто би трябвало да започнете със себе си.
Лекарите от обичайната медицина мъчно могат да повярват в нетрадиционното изцеление. Мислите не могат да лекуват! Но обстоятелствата приказват за противоположното.
Имам един доста забавен случай. С Лена ни срещнаха общи другари. Тя живее във Воронеж. За нея духовното израстване не е просто фешън фраза. Тя чете езотерични книги, занимава с йога и духовни практики. С други думи, с нея имахме доста неща, за които да си приказваме, още повече, че тя чуваше за първи път за цифрология*.
- Животът има доста " езици ". Някой схваща знаците, различен намира отговорите посредством буквите в книгите, а на някои им се постанова да се разболеят – да полежат и да помислят.
Думата " разболеят " я подразни. Защото нормално ние се дразним точно от това, което се отнася за нас. И внезапно Лена ми призна: - Имам разкъсан менискус 3-та степен. На дясното коляно. Трябва да се направи интервенция. Щом си цифролог, помогни ми, кажи " положителната " дата за интервенцията? Все отново това е съществено нещо.
Съгласих се и започнахме да гледаме календара. Но процесът е комплициран и дълъг. Трябва да се вземат под внимание доста фактори. Оказа се, че в идващите четири месеца такава дата просто няма.
- Но лекарят сподели, че е доста незабавно! - Лена едвам не заплака, - сподели, че би трябвало незабавно да се оперирам... - Слушай, - умерено започнах аз, - всеки доктор държи на своето. Колкото хора, толкоз и отзиви. Първо, през януари за теб стартира интервал на рецесия и това изостря твоето състояние. В такива интервали не се вършат никакви интервенции. Второ, за теб 2014-а ще е доста комплициран интервал - през всичките 365 дни Животът ще те възпитава. Този развой е противен, само че за теб е извънредно значим. Чрез това образование човек открива истината за самия себе си. А каква е тя, можеш да схванеш единствено ти. И моят съвет към теб е – споразумей се с тялото си и се пробвай да схванеш за какво Животът те принуждава да спреш.
Лена се замисли. Тя като че ли се отнесе в мислите си някъде надалеч и след това сподели: - От книгите знам, че неправилната цел в живота, страхът от бъдещето или просто придвижването в неправилна посока, може да са причина за проблеми с краката. Всъщност, като погледна живота си като непряк наблюдаващ, при мен е тъкмо по този начин. Трябва да помисля.
Нашият диалог се организира през януари и повече не се срещнахме. Лена изчезна някъде.
През октомври още веднъж се озовах във Воронеж. Изнасях лекции. На хората постоянно им е забавно да схванат по какъв начин Животът приказва с тях. И аз на драго сърце им описвам за пътя на знаците. Вечерта, след всички срещи потеглих да се разхождам по централния бул.. И внезапно ми се прииска да се обадя на Лена. Чудех се по какъв начин е тя, къде се загуби...
- Аз съм във Воронеж, на площада, тъкмо до паметника на Никитин. – споделих й по телефона. - Не мърдай от там, - зарадва се Лена, - аз съм наоколо.
И в действителност, тя се появи след три минути, а след пет към този момент си бъбрехме в едно кафене. Усмихвайки се, Лена стартира да ми споделя прекарванията си: - Помниш ли, че те помолих да ми подбереш подобаваща дата за интервенцията. Ти още тогава ми се скара, че желая да се оперирам през спешния си интервал. И аз анулирах интервенцията! Буквално в същия ден, в който взех това решение, ми се обади един другар (а той се появява един път на пет години), който ме предложения да се причисля към дребна група, която ще пътува до Индия. Помислих си: " Няма нищо инцидентно. Ще отида! ". Тогава още веднъж си спомних нашия диалог и осъзнах, че Животът не те изпрати инцидентно. Информацията се разкрива на тези, които търсят.
Много мислих върху това, за какво имам тази болест, в името на какво се случва всичко това. И отговорите започнаха да идват от единствено себе си... Аз отделях прекомерно доста време и сили за физическото положение на тялото си (шест тренировки седмично), пробвайки ce да дава отговор на избран стандарт. При това, стандарт, който не съм си сложила аз самата, а Някой, чието мнение е било авторитетно за мен. И внезапно осъзнах, че това е път за на никое място. Че би трябвало да погледна във вътрешността, а не на открито, да намеря опора в себе си, а не във външните проявления. Така започнах да се вслушвам в себе си, да уча личните си качества за самовъзстановяване. Започнах да ползвам някои практики. Тръгнах за Индия накуцваща и с куп страхове - по какъв начин ще се оправя с всичко това, дали няма да се влошат нещата... Но там съумях да изключа от всекидневието. Там, най-сетне чух гласа на душата си и открих себе си. Завърнах се " на двата си крайници ".
Лекарят не вярваше, че може да се възвърне менискус. " До 15 години такива разкъсвания се срастват, а след това е мъчно да се отстранят ", сподели той. Но като поддръжка на моите практики, въпреки всичко ми назначи физически извършения. В последна сметка това проработи и през цялото лято ние с моя лекар навъртяхме много километри с велосипеда. Проблемът изчезна, тъй като аз всичко разбрах и осъзнах. И към този момент не се постановяваше Живота да ми изпраща сигнали посредством заболяването. Освен всичко, контузията ми оказа помощ да се сприятелия с прелестен човек. И в този момент си мисля, в случай че не се бяхме срещнали тогава с теб и в случай че ти не ме беше спрял, какви ли още уроци щеше да ми сервира Съдбата.
Смисълът на урока става явен с времето. Лена се възползва от тази една година. Тя не се бореше с казуса благодарение на скалпела. Тя се контракти със себе си и с тялото си. И в този момент лекарят й е просто компания за велосипедните разходки.
Ние можем да се излекуваме благодарение на своето схващане. Това е заложено в нас изначално. Цялата мощ е в нас самите. Важното е да се събудиш от съня на действителността и да поискаш да получиш излекуване.
*Цифрологията е сходна на нумерологията, само че при нея датата на раждане не се редуцира до просто число. Тя дава самостоятелни препоръки за всеки обособен човек и за неговия път.
Автор: Денис Захаров / snob.ru
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ