BBC: Как две години война промениха Русия
Как две години война в Украйна трансформираха Русия?
Докато гледах по какъв начин руснаците поставят цветя в памет на опозиционния водач Алексей Навални, един млад мъж показа реакцията си за гибелта на Навални в пандиза.
„ В потрес съм, сподели ми той, тъкмо както преди две години, на 24 февруари: когато стартира войната “.
Това ме накара да се замисля за всичко, което се случи в Русия през последните две години, откогато президентът Путин подреди пълномащабното навлизане в Украйна.
Това е азбучник от драма, кръвопролития, покруса.
Войната на Русия донесе гибел и опустошения на Украйна. Руската войска също понесе големи загуби.
Руските градове са обстрелвани и са подложени на офанзиви от дронове.
Стотици хиляди съветски мъже бяха призовани в армията.
Наемници на Вагнер се разпалиха и потеглиха към Москва. Техният водач Евгений Пригожин по-късно умира в самолетна злополука.
Международният углавен съд издава заповед за арест на президента на Русия за хипотетични военни закононарушения.
Сега най-гласовитият критик на Владимир Путин е мъртъв.
‘I’m sad for everyone who’s been killed’: How two years of war in Ukraine changed Russia https://t.co/UMiqUbwdmY
— BBC News (World) (@BBCWorld) February 22, 2024
24 февруари 2022 година е повратен миг.
Но поглеждайки обратно, посоката на придвижване е била ясна. През 2014 година Русия анексира Крим от Украйна и за първи път се намеси с военна мощ в Донбас. Алексей Навални беше токсичен с нервнопаралитично вещество през 2020 година и вкаран в пандиза през 2021 година Вътрешните репресии в Русия датират отпреди нахлуването в Украйна, само че по-късно се форсираха.
Що се отнася до Владимир Путин, две години след началото на тази война той звучи все по-уверено и решено да победи враговете си вкъщи и в чужбина. Той се афишира срещу Америка, НАТО и Европейски Съюз и показва съветската война в Украйна като война на „ груповия Запад “ против Русия, екзистенциална борба за оцеляването на страната му.
Как и по кое време ще завърши тя? Не мога да предскажа бъдещето. Мога обаче да си напомня предишното.
В един долап вкъщи неотдавна открих прашна директория с копия на моите депеши за Русия отпреди повече от 20 години: първите години на Путин.
Преглеждайки ги, като че ли четях за друга вселена, отдалечена на светлинни години.
„ Според неотдавнашно социологическо изследване 59% от руснаците поддържат концепцията за присъединение на Русия към Европейския съюз… “ Писах на 17 май 2001 година
„ НАТО и Русия интензивно се стремят към по-тясно съдействие: знак и за двете страни, че същинската опасност за международния мир не се крие в нито единия от двамата… “ [20 ноември 2001 г.].
И по този начин, къде се обърка всичко?
Не съм единственият човек, който се чуди.
„ Путин, с който се срещнах, с който направих добър бизнес, с който сътворих Съвет НАТО-Русия, е доста, доста друг от този съвсем мегаломан сега “, сподели ми неотдавна някогашният началник на НАТО лорд Робъртсън, когато се срещнахме в Лондон. „ Човекът, който стоеше до мен през май 2002 година, тъкмо до мен, и споделяше, че Украйна е суверенна и самостоятелна национална страна, която сама ще взема решения за сигурността си, в този момент е индивидът, който споделя, че Украйна не е национална страна. “
Лорд Робъртсън даже напомня, че Владимир Путин е обмислял участие на Русия в НАТО.
„ На втората ми среща с Путин той сподели категорично: „ Кога ще поканите Русия да се причисли към НАТО? “ Отговорих му: „ Ние не каним страните да се причислят към НАТО, те подават молби “. А той сподели: „ Е, ние няма да стоим на опашката до куп страни, които нямат значение “.
Лорд Робъртсън съобщи, че не счита, че Путин в действителност е желал да кандидатства за участие в НАТО.
„ Мисля, че постоянно е считал – и от ден на ден счита – че Русия е велика нация на международната сцена и се нуждае от уважението, което имаше Съветският съюз “, сподели той. „ Той в никакъв случай нямаше да се впише комфортно в един съюз от равноправни народи, които седят към масата и разискват ползите на общата политика. “
Растящо его
Лорд Робъртсън показва, че в миналото Съветският съюз е бил приет за втората суперсила в света, само че през днешния ден Русия не може да предяви искания в тази посока.
„ Мисля, че това по някакъв метод разяжда егото на Путин. Комбинирайте това със слабостта, от време на време, на Запада и в доста връзки с провокациите, с които се сблъсква, както и с неговото лично възходящо его. Мисля, че това промени индивида, който искаше да си сътрудничи с НАТО, в човек, който в този момент вижда в НАТО голяма опасност. “
Москва вижда нещата по друг метод. Руски публични лица настояват, че точно разширението на НАТО на изток е подкопало европейската сигурност и е довело до война. Те упрекват НАТО, че е нарушило обещанието към Кремъл, обещано сякаш в края на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики, че алиансът няма да одобри страни, които преди този момент са били в орбитата на Москва.
„ Със сигурност не е имало нищо на хартия “, споделя ми лорд Робъртсън. „ Нямаше нищо, което да е контрактувано, нямаше контракт в този смисъл. Но точно Владимир Путин подписа Римската декларация на 28 май 2002 година Същата хартийка, която подписах и аз, в която са залегнали главните правила на териториална целокупност и невмешателство в други страни. Той го подписа. Той не може да упреква никого другиго. “
В град Солнечногорск, на 40 благи от Москва, в парка са изложени последните две трагични години от историята на Русия.
Забелязвам графити в поддръжка на наемническата формация „ Вагнер “.
Има цветя в памет на Алексей Навални.
Има и огромен стенна живопис на двама локални мъже, съветски бойци, починали в Украйна. Наред с тях е нарисуван кадет от младежката войска, който ги поздравява.
В центъра на града, на мемориала на починалите през Втората международна война и руската война в Афганистан, е добавена нова секция: „ На бойците, починали в специфичната военна интервенция “.
Четиридесет и шест имена са издълбани в камъка.
Питам Лидия Петровна, която минава с внука си, по какъв начин се е трансформирал животът ѝ за две години.
„ Нашите фабрики към този момент създават неща, които преди купувахме в чужбина. Това е добре “, споделя Лидия. „ Но ми е тъжно за младите мъже, за всички, които бяха убити. Със сигурност нямаме потребност от война със Запада. Нашият народ през целия си живот е виждал единствено война, война, война. “
Когато беседвам с Марина, тя хвали съветските бойци, които съгласно нея „ извършват дълга си “ в Украйна. После поглежда към 17-годишния си наследник Андрей.
„ Но като майка аз се опасявам, че синът ми ще бъде свикан да се бие. Искам мир колкото се може по-скоро, с цел да не се опасяваме от това, което ще пристигна на следващия ден “.
Източник- Стив Розенберг – сътрудник на BBC в Москва – коментар за BBC/Превод:SafeNews
Още вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
