Дрожди от Антарктида могат да лекуват рак?
Как дрожди от Антарктида могат да ни оказват помощ в лекуването на рак? Микробиологът и биотехнолог гл. ас. доктор Снежана Русинова създава план, който цели да се потърсят биологично дейни субстанции от антарктически дрожди и да се изследва техният капацитет в битката против раковите болести.
Русинова взема присъединяване в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март до момента тя продължава работата си по изследването на антарктическите дрожди.
„ Имахме шанс да успеем да вземем задоволително доста проби. Вече имаме една обява, която обобщава данните от едно от проучванията. Успяхме да намерим забавен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия дестилат и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур ”, разяснява ученият пред Българска телеграфна агенция.
„ Антарктическите дрожди не са патогени, т.е. елементарно може да се борави с тях както в лабораторни, по този начин и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през целия развой на ферментация “, показва още Русинова.
Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е приспособил към изискванията там. Учените се стремят да открият по какъв начин дрождите съумяват да предпазят молекулите си от рисково ниски температури. Възможно е да синтезират субстанции, които са непознати към този момент.
„ Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и доста повече разнородни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лекуването на разнообразни болести “, допуска Снежана Русинова.
„ Микробиологията е просвета, в която се работи доста постепенно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да забележим дали въобще в пробите има дрожди. Необходими са най-малко 20 дни да се откри това “, уточни още тя.
„ Взимаме повече проби, с цел да имаме късмет да намерим търсените от нас микроорганизми. Съхранението на пробите е допустимо и с помощта на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “. За съхранението е значимо тестът да е достоверна “, разяснява ученият.
Русинова взема присъединяване в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март до момента тя продължава работата си по изследването на антарктическите дрожди.
„ Имахме шанс да успеем да вземем задоволително доста проби. Вече имаме една обява, която обобщава данните от едно от проучванията. Успяхме да намерим забавен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия дестилат и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур ”, разяснява ученият пред Българска телеграфна агенция.
„ Антарктическите дрожди не са патогени, т.е. елементарно може да се борави с тях както в лабораторни, по този начин и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през целия развой на ферментация “, показва още Русинова.
Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е приспособил към изискванията там. Учените се стремят да открият по какъв начин дрождите съумяват да предпазят молекулите си от рисково ниски температури. Възможно е да синтезират субстанции, които са непознати към този момент.
„ Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и доста повече разнородни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лекуването на разнообразни болести “, допуска Снежана Русинова.
„ Микробиологията е просвета, в която се работи доста постепенно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да забележим дали въобще в пробите има дрожди. Необходими са най-малко 20 дни да се откри това “, уточни още тя.
„ Взимаме повече проби, с цел да имаме късмет да намерим търсените от нас микроорганизми. Съхранението на пробите е допустимо и с помощта на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “. За съхранението е значимо тестът да е достоверна “, разяснява ученият.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ