Шеф на държавно дружество с милиони задължения взима 10 хил. евро заплата, а служителите – 650 евро
Как шеф на държавно дружество може да получава над 10 пъти повече от чиновниците си, макар че сдружението регистрира милионни загуби? Отговорът се крие във формули, точки и законови тавани, които не всеки път отразяват действителното финансово положение на фирмите.
Прочетете още
Проверка на bTV демонстрира голяма разлика сред възнагражденията на управлението и редовите чиновници в „ Български пощи “. Пощальони получават към 650 евро, а касиери и други чиновници – почти 680 евро, към които се прибавят ваучери за храна.
В същото време приложената към края на 2025 година методика води до месечно директорско заплащане, достигащо законовия таван от 19 386 лв., или близо 10 000 евро.
От държавното сдружение не са удостоверили съответния настоящ размер на заплатата на изпълнителния шеф. През март тогавашният длъжностен министър на превоза Корман Исмаилов заяви, че ръководителят е получавал към 7600 евро месечно.
Как работи формулата?
Възнагражденията на ръководителите на обществените предприятия се дефинират посредством точкова система, въведена с правилника за използване на Закона за обществените предприятия.
При „ Български пощи “ се регистрират пет индикатора – цената на активите, броят на чиновниците, финансовият резултат, добавената стойност от един работещ и навременното погасяване на отговорностите.
За последното тримесечие на 2025 година сдружението е получило общо 14 точки. Изчисленото съгласно тях заплащане надвишава законовия най-много, заради което се ползва таванът от 18 минимални работни заплати. Така по сметките на bTV се стига до 19 386 лв. месечно.
Данните демонстрират още, че през 2024 година общо 670 000 лв. са били разпределени сред десетима души – петимата членове на Съвета на шефовете, измежду които и изпълнителният шеф, и петима представители на Одитния комитет.
На другия полюс са към 2500 чиновници, които и след последното нарастване не престават да получават под 1400 лв.. Реалният растеж на възнагражденията им е едвам 5%. Останалите 12,6% от оповестеното нарастване са промяна, наложена от повишението на минималната заплата до 620,20 евро.
Разликата идва на фона на нестабилните резултати на държавното сдружение. През 2022 година „ Български пощи “ регистрира загуба от към 67 млн. лв., а през 2023 година – от близо 34 млн. лв.. През 2024 година е осъществена облага от 738 хиляди лв., само че още през идната година сдружението още веднъж излиза на минус с близо 12 млн. лв..
Високи заплати и в задлъжнели лечебни заведения
Подобни съотношения има и в държавното опазване на здравето. Според данни на Министерството на здравеопазването шефът на болница „ Иван Киров “ получава над 14 000 евро месечно, до момента в който лечебното заведение има отговорности за повече от 5 млн. евро.
Ръководителят на „ Пирогов “ взима над 12 000 евро при задължения от над 41 млн. евро, а шефът на „ Майчин дом “ – към 10 000 евро при отговорности за 11 млн. евро. Директорските заплати в „ Св. Екатерина “ и „ Александровска “ надвишават 8000 евро, до момента в който отговорностите на двете лечебни заведения са надлежно 28 млн. и над 60 млн. евро.
Спорен остава и моделът в правосъдната система, където главното заплащане не зависи директно от броя на обсъжданите каузи. Така магистрат с под 10 каузи месечно може да получава същата съществена заплата като сътрудник с три или пет пъти по-голямо натоварване.
Основната заплата на висш арбитър е 4874 евро. Към нея се прибавят по 2% за всяка година стаж – до най-много 40%, както и средства за добит сан. При 20 години стаж месечното заплащане може да надвиши 6800 евро.
В проектобюджета за правосъдната власт са заложени 762 млн. лв. – с 10% повече по отношение на досегашния размер. Според Института за пазарна стопанска система 92% от средствата отиват за хонорари, което оставя стеснен запас за поправки, рационализация и други дълготрайни вложения.
Така другите формули създават подобен резултат – хонорари, които порастват автоматизирано или доближават законовия най-много, без постоянно да са директно обвързани с натоварването, качеството на ръководството и финансовите резултати.
Прочетете още
Проверка на bTV демонстрира голяма разлика сред възнагражденията на управлението и редовите чиновници в „ Български пощи “. Пощальони получават към 650 евро, а касиери и други чиновници – почти 680 евро, към които се прибавят ваучери за храна.
В същото време приложената към края на 2025 година методика води до месечно директорско заплащане, достигащо законовия таван от 19 386 лв., или близо 10 000 евро.
От държавното сдружение не са удостоверили съответния настоящ размер на заплатата на изпълнителния шеф. През март тогавашният длъжностен министър на превоза Корман Исмаилов заяви, че ръководителят е получавал към 7600 евро месечно.
Как работи формулата?
Възнагражденията на ръководителите на обществените предприятия се дефинират посредством точкова система, въведена с правилника за използване на Закона за обществените предприятия.
При „ Български пощи “ се регистрират пет индикатора – цената на активите, броят на чиновниците, финансовият резултат, добавената стойност от един работещ и навременното погасяване на отговорностите.
За последното тримесечие на 2025 година сдружението е получило общо 14 точки. Изчисленото съгласно тях заплащане надвишава законовия най-много, заради което се ползва таванът от 18 минимални работни заплати. Така по сметките на bTV се стига до 19 386 лв. месечно.
Данните демонстрират още, че през 2024 година общо 670 000 лв. са били разпределени сред десетима души – петимата членове на Съвета на шефовете, измежду които и изпълнителният шеф, и петима представители на Одитния комитет.
На другия полюс са към 2500 чиновници, които и след последното нарастване не престават да получават под 1400 лв.. Реалният растеж на възнагражденията им е едвам 5%. Останалите 12,6% от оповестеното нарастване са промяна, наложена от повишението на минималната заплата до 620,20 евро.
Разликата идва на фона на нестабилните резултати на държавното сдружение. През 2022 година „ Български пощи “ регистрира загуба от към 67 млн. лв., а през 2023 година – от близо 34 млн. лв.. През 2024 година е осъществена облага от 738 хиляди лв., само че още през идната година сдружението още веднъж излиза на минус с близо 12 млн. лв..
Високи заплати и в задлъжнели лечебни заведения
Подобни съотношения има и в държавното опазване на здравето. Според данни на Министерството на здравеопазването шефът на болница „ Иван Киров “ получава над 14 000 евро месечно, до момента в който лечебното заведение има отговорности за повече от 5 млн. евро.
Ръководителят на „ Пирогов “ взима над 12 000 евро при задължения от над 41 млн. евро, а шефът на „ Майчин дом “ – към 10 000 евро при отговорности за 11 млн. евро. Директорските заплати в „ Св. Екатерина “ и „ Александровска “ надвишават 8000 евро, до момента в който отговорностите на двете лечебни заведения са надлежно 28 млн. и над 60 млн. евро.
Спорен остава и моделът в правосъдната система, където главното заплащане не зависи директно от броя на обсъжданите каузи. Така магистрат с под 10 каузи месечно може да получава същата съществена заплата като сътрудник с три или пет пъти по-голямо натоварване.
Основната заплата на висш арбитър е 4874 евро. Към нея се прибавят по 2% за всяка година стаж – до най-много 40%, както и средства за добит сан. При 20 години стаж месечното заплащане може да надвиши 6800 евро.
В проектобюджета за правосъдната власт са заложени 762 млн. лв. – с 10% повече по отношение на досегашния размер. Според Института за пазарна стопанска система 92% от средствата отиват за хонорари, което оставя стеснен запас за поправки, рационализация и други дълготрайни вложения.
Така другите формули създават подобен резултат – хонорари, които порастват автоматизирано или доближават законовия най-много, без постоянно да са директно обвързани с натоварването, качеството на ръководството и финансовите резултати.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ