Как да станем богати: Мъдра притча
Как да станем богати: Мъдра алегория. Хората не желаят да гледат в дълбините, не желаят да работят търпеливо и старателно. Имат потребност от всичко тъкмо тук и тъкмо в този момент. Да стане елементарно, просто, бързо, разбираемо и в красива опаковка.
Ето една мъдра алегория за благосъстоянието:
Един млад мъж отишъл при влъхва и споделил:
– Здравей, Учителю!
– Какъв преподавател съм аз? – желал да отговори индивидът, само че като погледнал в лицето на новодошлия, осъзнал, че това единствено ще добави благоговейно благоговение у него, тъй като ще провокира мисълта: „ Той е непретенциозен, както би трябвало да бъде същинският преподавател! “
Затова индивидът въздъхнал и дал отговор:
– Здравей, младежо!
– Искам да стигна до благополучие, благосъстояние и разцвет! Научи ме!
– Защо пристигна при мен? – попитал мъжът. – Защо не попиташ някой различен? Родителите си, да вземем за пример?
– Родителите ми са небогати и нещастни. Не са ме учили по какъв начин да реализирам благоденствие. Техните родители – моите баба и дядо – също не бяха сполучливи. И родителите им, доколкото чух, също. Затова пристигнах при теб, Учителю! Чух, че можеш да ме научиш.
– Но аз не съм богат. Разбирам, че се интересуваш на първо място от финансовото благоденствие?
– Другото също е значимо, само че – да, на първо място желая да забогатея. А по отношение на това, че не си богат – чух, че това е по този начин, тъй като не е нужно да си богат. Въпреки че можеш да бъдеш.
Фанатичният огън в очите на госта издавал увереност и неотстъпчивост на желанията му.
-Добре, предал се мъжът. – Тогава дано създадем това. Първо ще ти кажа по какъв начин можеш да станеш богат, а по-късно ти решаваш какво ще правиш. Би ли желал да останеш.
– Мога да отговоря незабавно. Да, подготвен съм да остана и да изучавам!
– Чакай, още не си чул какво желая да ти кажа.
– Добре, Учителю, чувам деликатно.
– За да бъдеш богат, първо би трябвало да станеш някой, който може да стане богат. Така че първо би трябвало да постигнеш това нещо.
– Да? Е, подготвен съм.
– Не те ли интересува какво е належащо, с цел да стане някой подобен, че да може да е богат?
– Да, несъмнено, че ме интересува! Какво е належащо за това?
– За това, преди всичко, би трябвало да станеш някой, който може да бъде подобен, че да е богат, отвърна мъжът, сдържайки усмивката си. – Много е просто, както виждаш.
Очите на младия мъж блестяха от паника.
-А… – запънал се той и се поколебал за миг. Това правилно ли е? – попитал младежът – Или просто искаш да ме отпратиш?
– Вярно е – кимнал събеседникът му.
– Трябва да помисля – споделил младият мъж, – Мога ли първо да помисля?
– Разбира се, можеш, да! Дори е належащо.
И младежът си тръгнал.
-Кой подред е тази година? – помислил си мъжът. – Сто или 100 и първият? Той просто е младеж. Кой има самообладание на тази възраст?
След това взел чук с длето и отишъл до дялан камък, който стоял под заслон върху дървен блок. Той сложил длето върху камъка и го блъснал с чук тъкмо осем пъти. Тогава, макар обстоятелството, че в действителност желал да продължи, защото със скорост от осем удара дневно, замислената фигура нямало да бъде завършена доста бързо от парче камък, той въпреки всичко спрял и отнесъл инструментите на мястото им.
– Ако аз самият би трябвало да се насилям да забавя, да не бързам, тогава какво желая от другите? – споделил мъдрецът метафизичен.
И отишъл да прави други неща.
