Промяната на основния закон. Идва ли озаптяване на две безконтролни власти
Как да се укроти президентът, по какъв начин да се сложи прокуратурата на мястото й, по какъв начин хората да могат да се обръщат към Конституционния съд? Отговорите са в главните оферти за смяна на Конституцията, които могат да се прокарат по този начин, само че може и другояче.
ПП-ДБ показа най-амбициозния план за промени и допълнения на Конституцията, откогато тя е призната през 1991 година. Вносителите са внимавали да не навлязат в зоната на така наречен Велико национално заседание (ВНС), да обезпечат нужното болшинство, планът да мине сполучливо. Най-големите промени засягат две сериозни сфери - президент и правосъдна власт. Някои са предлагани преди повече от 20 години, в този момент има късмет да се гласоподават.
Президентът. Укротяване
В глава IV на главния закон, наречена " Президент на Републиката ", се планува разпродажба на служебното държавно управление, назначавано от президента. Последните две години демонстрираха огромните недостатъци на тази рядка структура.
В момента е по този начин: със служебните кабинети страната минава в президентски режим. Кабинетът се назначава еднолично от президента, виновен е единствено пред него, а съгласно Конституционния съд (КС)има пълномощия на постоянен. Честите служебни държавни управления основават всеобщо чувство за остра рецесия и обща неустойчивост, което е мощно пресилено. Самият президент незабелязано се развива като опция на Народното събрание и се държи като свръх-партия. Това е огромен риск, предстоящо беше най-накрая да се направи нещо по въпроса.
Как е сега: със служебните кабинети страната минава в президентски режим
Според новите оферти функционалностите на длъжностен кабинет ще се извършват от настоящото досега постоянно държавно управление, което е решение, най-близко стоящо до здравия разсъдък.
Но не е ясно за какво това държавно управление ще бъде също назначавано с декрет на Президента. То може автоматически, по силата на конституционната норма, да придобива статут на служебно. Добре е в бъдеще неговите функционалности да бъдат дефинирани в рестриктивен закон.
Стигнахме до очевидното: Съдебната власт е единствено съдът
Най-амбициозни са измененията, планувани за правосъдната власт. Висшият правосъден съвет (ВСС) се заличава. На мястото му се вкарват два обособени съвета - на съдии и на прокурори. Техният състав и организация почистват профила на правосъдната власт в целокупност.
Предложенията плануват Висш съдебен съвет да е орган за самоуправление на съда. В него да има числов превес на съдиите, като 10 членове се избират от институции на съда, 5-ма от Народното събрание с високо болшинство. Тези съотношения подсигуряват самоуправление на съд с минимална интервенция извън и показват, че правосъдната власт е самият съд и нищо повече.
Обратно, Прокурорският съвет (който не е избран като „ върховен “) би имал 6 членове, избирани от Народното събрание и 4-ма от колегията. Идеята е прокуратурата да извършва наказателна политика без да придобива самостоятелност, равнозначна на безотговорност. Главният прокурор е дефиниран като административен началник с петгодишен мандат. Дали ще стане подобен е въпрос на дълготрайното приложение на тези текстове.
Има и по-кратък метод за смяна в прокуратурата
По-ефективно и по-икономично би било този огромен размер текстове да се сведе до елементарна смяна в член 126 (1), както е обсъждано неведнъж. Тя можеше да планува, че прокуратурата се провежда „ към съдилищата “ (което не позволява тя да стане независима), а не „ в сходство с тях “ (което я освобождава, както е сега). Не е изключено да проработи и предлаганият вид, който е по-сложен. Но по този начин заложен, планът съдържа по-висока несигурност и непредвидимост.
В плана е отделено много място на министъра на правораздаването. Намирам за неправилно който и да е министър да бъде въвеждан в Конституцията. Има и уговорка за ръководство на парцели, чието място не е в парламентарен текст.
Ако концепцията проработи, прокуратурата има късмет да се деполитизира. След 1991 година Главният прокурор последователно стана независима политическа мощ наред с партийните болшинства. Голям недостатък на Конституцията от 1991 година е тази скрита, тогава неподозирана политизация. Власти, които лимитират, въздържат, упражняват надзор върху основния прокурор съвсем липсват.
В този проект двете структурни промени имат подобен смисъл. Зад тях лежи идентично стратегическо желание: да се балансира Конституцията посредством механизми за ограничение на две потвърдено безконтролни управляващи.
След 1991 година основният прокурор и президентът разшириха автономията си до конституционно неприемливи равнища. Главният прокурор през днешния ден е искрено политическа фигура, прави обръщения към народа и света, прибягва до разпасан език, опонира на Народното събрание и партиите. Президентът води свои политики по всевъзможни въпроси, в това число своя самостоятелна външна политика. В това отношение планът за смяна на Конституцията е даже непретенциозен.
Индивидуалната тъжба
Правото на жителите да сезират Конституционния съд се разисква от 30 години. За да стигне обещано дело до този съд, то ще мине през доста сложен филтър след привършване на другите благоприятни условия. Съдът може да позволява 10-20 каузи на година, които имат огромно конституционно значение. Промяната ще засегне самия съд, неговата работа и профил.
От 30 година се разисква дали жителите би трябвало да могат да сезират Конституционен съд
От най-вече тълкувателна активност Конституционния съд ще премине към разглеждане на съответни проблеми. Това е начало на здравословно развиване за десетилетия напред. След 30 години най-вече пояснение на връзки сред институции и процедурни въпроси, съдът ще се обърне към правата на жителите и ще развие нова конституционна просвета.
Нов народен празник
С оповестяването на плана най-вече звук се подвигна към промяната на националния празник - предлага се вместо 3 март той да бъде 24 май. Но това е кардинално непотребен текст в Конституцията.
Подкрепа за допълнението е дадена в член 3 с един неудобен за главен закон сантиментален текст. Той има темперамент на културно-политическо есе от средата на 19 век, няма явен нормативен темперамент, само че пък има ред забележими несъгласия. Това бъбриво съчинение е издържано в древен етно-националистически жанр и би било скъпо в политическа стратегия на партия от края на 19 век. Много се надявам целият текст, засягащ националния празник, да бъде отдръпнат.
ПП-ДБ показа най-амбициозния план за промени и допълнения на Конституцията, откогато тя е призната през 1991 година. Вносителите са внимавали да не навлязат в зоната на така наречен Велико национално заседание (ВНС), да обезпечат нужното болшинство, планът да мине сполучливо. Най-големите промени засягат две сериозни сфери - президент и правосъдна власт. Някои са предлагани преди повече от 20 години, в този момент има късмет да се гласоподават.
Президентът. Укротяване
В глава IV на главния закон, наречена " Президент на Републиката ", се планува разпродажба на служебното държавно управление, назначавано от президента. Последните две години демонстрираха огромните недостатъци на тази рядка структура.
В момента е по този начин: със служебните кабинети страната минава в президентски режим. Кабинетът се назначава еднолично от президента, виновен е единствено пред него, а съгласно Конституционния съд (КС)има пълномощия на постоянен. Честите служебни държавни управления основават всеобщо чувство за остра рецесия и обща неустойчивост, което е мощно пресилено. Самият президент незабелязано се развива като опция на Народното събрание и се държи като свръх-партия. Това е огромен риск, предстоящо беше най-накрая да се направи нещо по въпроса.
Как е сега: със служебните кабинети страната минава в президентски режим
Според новите оферти функционалностите на длъжностен кабинет ще се извършват от настоящото досега постоянно държавно управление, което е решение, най-близко стоящо до здравия разсъдък.
Но не е ясно за какво това държавно управление ще бъде също назначавано с декрет на Президента. То може автоматически, по силата на конституционната норма, да придобива статут на служебно. Добре е в бъдеще неговите функционалности да бъдат дефинирани в рестриктивен закон.
Стигнахме до очевидното: Съдебната власт е единствено съдът
Най-амбициозни са измененията, планувани за правосъдната власт. Висшият правосъден съвет (ВСС) се заличава. На мястото му се вкарват два обособени съвета - на съдии и на прокурори. Техният състав и организация почистват профила на правосъдната власт в целокупност.
Предложенията плануват Висш съдебен съвет да е орган за самоуправление на съда. В него да има числов превес на съдиите, като 10 членове се избират от институции на съда, 5-ма от Народното събрание с високо болшинство. Тези съотношения подсигуряват самоуправление на съд с минимална интервенция извън и показват, че правосъдната власт е самият съд и нищо повече.
Обратно, Прокурорският съвет (който не е избран като „ върховен “) би имал 6 членове, избирани от Народното събрание и 4-ма от колегията. Идеята е прокуратурата да извършва наказателна политика без да придобива самостоятелност, равнозначна на безотговорност. Главният прокурор е дефиниран като административен началник с петгодишен мандат. Дали ще стане подобен е въпрос на дълготрайното приложение на тези текстове.
Има и по-кратък метод за смяна в прокуратурата
По-ефективно и по-икономично би било този огромен размер текстове да се сведе до елементарна смяна в член 126 (1), както е обсъждано неведнъж. Тя можеше да планува, че прокуратурата се провежда „ към съдилищата “ (което не позволява тя да стане независима), а не „ в сходство с тях “ (което я освобождава, както е сега). Не е изключено да проработи и предлаганият вид, който е по-сложен. Но по този начин заложен, планът съдържа по-висока несигурност и непредвидимост.
В плана е отделено много място на министъра на правораздаването. Намирам за неправилно който и да е министър да бъде въвеждан в Конституцията. Има и уговорка за ръководство на парцели, чието място не е в парламентарен текст.
Ако концепцията проработи, прокуратурата има късмет да се деполитизира. След 1991 година Главният прокурор последователно стана независима политическа мощ наред с партийните болшинства. Голям недостатък на Конституцията от 1991 година е тази скрита, тогава неподозирана политизация. Власти, които лимитират, въздържат, упражняват надзор върху основния прокурор съвсем липсват.
В този проект двете структурни промени имат подобен смисъл. Зад тях лежи идентично стратегическо желание: да се балансира Конституцията посредством механизми за ограничение на две потвърдено безконтролни управляващи.
След 1991 година основният прокурор и президентът разшириха автономията си до конституционно неприемливи равнища. Главният прокурор през днешния ден е искрено политическа фигура, прави обръщения към народа и света, прибягва до разпасан език, опонира на Народното събрание и партиите. Президентът води свои политики по всевъзможни въпроси, в това число своя самостоятелна външна политика. В това отношение планът за смяна на Конституцията е даже непретенциозен.
Индивидуалната тъжба
Правото на жителите да сезират Конституционния съд се разисква от 30 години. За да стигне обещано дело до този съд, то ще мине през доста сложен филтър след привършване на другите благоприятни условия. Съдът може да позволява 10-20 каузи на година, които имат огромно конституционно значение. Промяната ще засегне самия съд, неговата работа и профил.
От 30 година се разисква дали жителите би трябвало да могат да сезират Конституционен съд
От най-вече тълкувателна активност Конституционния съд ще премине към разглеждане на съответни проблеми. Това е начало на здравословно развиване за десетилетия напред. След 30 години най-вече пояснение на връзки сред институции и процедурни въпроси, съдът ще се обърне към правата на жителите и ще развие нова конституционна просвета.
Нов народен празник
С оповестяването на плана най-вече звук се подвигна към промяната на националния празник - предлага се вместо 3 март той да бъде 24 май. Но това е кардинално непотребен текст в Конституцията.
Подкрепа за допълнението е дадена в член 3 с един неудобен за главен закон сантиментален текст. Той има темперамент на културно-политическо есе от средата на 19 век, няма явен нормативен темперамент, само че пък има ред забележими несъгласия. Това бъбриво съчинение е издържано в древен етно-националистически жанр и би било скъпо в политическа стратегия на партия от края на 19 век. Много се надявам целият текст, засягащ националния празник, да бъде отдръпнат.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ