Как да се придвижваме екологично в София, като крадци на

Как да се придвижваме екологично в София, като крадци на колела дебнат зад всеки ъгъл? Какъв е смисълът от вложения във велоалеи, в случай че не можем да паркираме велосипедите си умерено? Преди към 30 дни ми откраднаха колелото, до момента в който бях на подготовка. Това съобщи международният първенец по сноуборд Тервел Замфиров във Фейсбук.

Ето какво още добави той:

Фактът, че не мога да пребивавам със спокойствието, че ще намеря собствеността си там, където съм я заключил, е една неприятна мисъл, която оттогава стои в главата ми. Не започнах дейности тъй като взех решение, че това е единична преживелица и крадецът очевидно доста се е нуждаел от двайсетгодишния ми велосипед. От кражбата насам карам този на татко ми, тъй като се оказва, че не е рационално да се подвизавам с ново и по-примамливо за крадците колело.

Вчера обаче историята се повтори и откакто в границите на един месец изгубвам второ колело, не мога още веднъж да си затворя очите. От съвпадението е ясно, че това не е случайност, а наклонност, и евентуално има стотици хора с откраднати колела в София. Тук не става дума за инцидентни крадци, а за добре готови и проведени хора, които крадат измежду бял ден на публични места и не се тормозят от камерите в региона.

Ето какво ми се случи през вчерашния ден:

Заключих колелото си пред две камери и в 20:30 седнах на вечеря по случай рождения ден на мой другар. В 22:30 излязох на открито и щастието ми се изпари, когато открих неналичието на велосипеда си. Подадох тъжба в 6-то РПУ и се прибрах малко след среднощ. На сутринта получих записи от охранителните камери, на които се вижда по какъв начин маскиран мъж срязва заключващият механизъм и отпрашва с колелото ми в незнайна посока.

Тази кражба е още по-неприятна за мен, тъй като колелото не беше мое, а на татко ми. За мен този остарял велосипед има огромна сантиментална стойност и макар, че към този момент съвсем не се намират аварийни елементи за него, аз към момента го подкрепям в положително положение и го карам с носталгия и наслада. Затова одобрих като персонална засегнатост кражбата на тази по този начин скъпа за мен движимост и взех решение, че ще направя всичко допустимо, с цел да я върна в фамилията.

Разказвам тази история, с цел да слага един проблем, който всички екологично и спортно насочени жители споделяме. Тук се обръщам непосредствено и към Столична община и Министерство на вътрешните работи - свършена е и продължава да се прави голяма работа по построяването на велоалеи, по които изцяло гратис имаме опцията да спортуваме и да се придвижваме бързо, дейно и природосъобразно. Не е редно стремежа за спорт и понижаване на въглеродните излъчвания в София да се спъва от една дребна, жалка и неморална каста на обществото - крадците на колела.

Предполагам, че около стачката на градският превоз още повече хора са излезли на открито с велосипедите си и сме в риск тези жители да се откажат от колоезденето, поради група нарушители които се прехранват с дребни обири.

Голямо преимущество на колоезденето е и нулевият разход на гориво, което прави този метод на напредване както по-екологичен, по този начин и в пъти по-евтин. Но не щеш ли в последния месец открих, че при цена от едно колело на 100 километра е по-изгодно да се придвижваш с шест литров мотор из София, в сравнение с с велосипед.

Как да мотивираме жителите да спортуват и да пазят въздуха по-чист, като не можем да им дадем лукса да паркират безвредно на публични места даже в централните региони?

Призовавам жителите да не остават безмълвни и да взимат отношение, когато са очевидци на закононарушение. Случаи като този обезсмислят труда и средствата вложени в построяването на велоалеи и е неприемливо шепа незаконни детайли да пречат на велотранспорта в София.

Призовавам и всички медии да отразяват случаи като този и да оказват помощ на хората в битката им с нарушителите.