Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в

Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в рисковите горещини? Съвети дават кардиологът доктор Венцислав Григоров и климатологът Зорница Спасова.

Хората постоянно не помнят да пият вода и това е една от най-честите неточности, изясни доктор Григоров, кардиолог в Клиниката по Кардиология, болница „ Сърце и мозък ”- Бургас.

 „ В летните горещи месеци би трябвало да одобряваме най-малко литър и половина, даже повече. Трябва да си го постановяваме в моменти, в които даже не изпитваме жадност, с цел да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този метод се подлагаме и на по-малко стрес ”, съобщи Григоров.

„ Абсолютно наложително е да заобикаляме алкохола през летните месеци, защото той довежда до в допълнение обезводняване на организма. Трябва да се заобикаляме изобилното преяждане с тежки храни. Препоръчва се да ядем по-често, само че в по-малки количества, да доминират по-леките храни - плодове, зеленчуци ”, добави още той.

Според климатолога Зорница Спасова първата вълна на горещото време е най-опасна за хората, тъй като още не са се приспособили. „ Първите жертви са най-уязвимите, с хронични болести. И за здрав човек 40 градуса са прекалено много ”, изясни Спасова.  По думите й за гореща вълна се счита 3 поредни дни с над 30 градуса.

„ В България се счита че 32 градуса е ден с горещо време, жълт код се афишира на 34 градуса ”, изясни Спасова.

Горещите талази се наричали още спокоен палач, тъй като нарастването на смъртността се следило след няколко дни.

Нощите с над 20 градуса също били рискови, тъй като тялото не можело да се охлади.

„ Веднъж човек претърпял топлинен удар, би трябвало да внимава до края на живота си ”, изясни Спасова.

В България има най-ниска климатизация в Европейски Съюз – 46%, изясни още Спасова.

„ Поне 3 часа дневно би трябвало да прекарвате в климатизирани пространства, даже в публични места, в случай че нямате климатик у дома ”, поучава Спасова.