Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в екстремните горещини?
Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в рисковите горещини? Съвети дават кардиологът доктор Венцислав Григоров и климатологът Зорница Спасова.
Хората постоянно не помнят да пият вода и това е една от най-честите неточности, изясни доктор Григоров, кардиолог в Клиниката по Кардиология, болница „ Сърце и мозък ”- Бургас.
„ В летните горещи месеци би трябвало да одобряваме най-малко литър и половина, даже повече. Трябва да си го постановяваме в моменти, в които даже не изпитваме жадност, с цел да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този метод се подлагаме и на по-малко стрес ”, съобщи Григоров.
„ Абсолютно наложително е да заобикаляме алкохола през летните месеци, защото той довежда до в допълнение обезводняване на организма. Трябва да се заобикаляме изобилното преяждане с тежки храни. Препоръчва се да ядем по-често, само че в по-малки количества, да доминират по-леките храни - плодове, зеленчуци ”, добави още той.
Според климатолога Зорница Спасова първата вълна на горещото време е най-опасна за хората, тъй като още не са се приспособили. „ Първите жертви са най-уязвимите, с хронични болести. И за здрав човек 40 градуса са прекалено много ”, изясни Спасова. По думите й за гореща вълна се счита 3 поредни дни с над 30 градуса.
„ В България се счита че 32 градуса е ден с горещо време, жълт код се афишира на 34 градуса ”, изясни Спасова.
Горещите талази се наричали още спокоен палач, тъй като нарастването на смъртността се следило след няколко дни.
Нощите с над 20 градуса също били рискови, тъй като тялото не можело да се охлади.
„ Веднъж човек претърпял топлинен удар, би трябвало да внимава до края на живота си ”, изясни Спасова.
В България има най-ниска климатизация в Европейски Съюз – 46%, изясни още Спасова.
„ Поне 3 часа дневно би трябвало да прекарвате в климатизирани пространства, даже в публични места, в случай че нямате климатик у дома ”, поучава Спасова.
Хората постоянно не помнят да пият вода и това е една от най-честите неточности, изясни доктор Григоров, кардиолог в Клиниката по Кардиология, болница „ Сърце и мозък ”- Бургас.
„ В летните горещи месеци би трябвало да одобряваме най-малко литър и половина, даже повече. Трябва да си го постановяваме в моменти, в които даже не изпитваме жадност, с цел да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този метод се подлагаме и на по-малко стрес ”, съобщи Григоров.
„ Абсолютно наложително е да заобикаляме алкохола през летните месеци, защото той довежда до в допълнение обезводняване на организма. Трябва да се заобикаляме изобилното преяждане с тежки храни. Препоръчва се да ядем по-често, само че в по-малки количества, да доминират по-леките храни - плодове, зеленчуци ”, добави още той.
Според климатолога Зорница Спасова първата вълна на горещото време е най-опасна за хората, тъй като още не са се приспособили. „ Първите жертви са най-уязвимите, с хронични болести. И за здрав човек 40 градуса са прекалено много ”, изясни Спасова. По думите й за гореща вълна се счита 3 поредни дни с над 30 градуса.
„ В България се счита че 32 градуса е ден с горещо време, жълт код се афишира на 34 градуса ”, изясни Спасова.
Горещите талази се наричали още спокоен палач, тъй като нарастването на смъртността се следило след няколко дни.
Нощите с над 20 градуса също били рискови, тъй като тялото не можело да се охлади.
„ Веднъж човек претърпял топлинен удар, би трябвало да внимава до края на живота си ”, изясни Спасова.
В България има най-ниска климатизация в Европейски Съюз – 46%, изясни още Спасова.
„ Поне 3 часа дневно би трябвало да прекарвате в климатизирани пространства, даже в публични места, в случай че нямате климатик у дома ”, поучава Спасова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ