Протестите са начин обществата да се изградят наново
Как да се появи смислена обществена рецензия, която да помогне обществата да се самоизградят отначало в днешния свят, в който липсва обществена съгласуваност и възприятие за общественост?
Това е главният въпрос, който от години занимава изтъкнатия български социолог проф. Боян Знеполски. Той прави задълбочено проучване на тематиката в новата си книга " Епоха на разломи. Криза на идентичностите и обществена рецензия " (Издателство " Изток-Запад ", 2020 г.).
Според създателя нито рецензията на идеологиите (например на неолиберализма), нито така наречен " апокалиптична рецензия на системата " правят работа. Националпопулизмът, който също се пробва да запълни вакуума на чувството за общественост, също не е положително решение, тъй като създава затворени общества и лишава демокрацията от нейната демократична съставна част.
Проф. Знеполски стига до извода, че с цел да успее да откри същински отговори, обществената рецензия през днешния ден би трябвало да изостави догмите и пропагандните клишета, да се подложи на " аскеза " и да премине към " работа на терен ". Така тя в действителност ще има късмет да стартира да схваща обществените процеси, да открива " кълновете на обществен живот и виталните сили, които могат да спомогнат да се регенерира обществената тъкан ". Вместо да се занимава с изобличаването на " системата ", тя би трябвало да се преориентира към търсенето на нови форми на обществена съгласуваност и нови общности, които могат да станат естествени носители на обществена смяна.
Боян Знеполски вижда сходна градивна сила в протестните придвижвания през последното десетилетие - от Окюпай Уолстрийт и Арабската пролет, през митингите на площадите " Пуерта дел Сол " в Мадрид и " Тахрир " в Кайро, до митингите за " Гези парк " в Истанбул и летните митинги в България през 2013 година Те са значими не поради приписваните им цели, а поради това, че опитаха с нови модели на социалност и сътвориха нови връзки сред хората. Протестите се оказаха и тест за връзките сред протестиращите и техните съграждани, доколкото бяха опит за смяна на себеразбирането и настройките на хората в общността един към различен.
Това е главният въпрос, който от години занимава изтъкнатия български социолог проф. Боян Знеполски. Той прави задълбочено проучване на тематиката в новата си книга " Епоха на разломи. Криза на идентичностите и обществена рецензия " (Издателство " Изток-Запад ", 2020 г.).
Според създателя нито рецензията на идеологиите (например на неолиберализма), нито така наречен " апокалиптична рецензия на системата " правят работа. Националпопулизмът, който също се пробва да запълни вакуума на чувството за общественост, също не е положително решение, тъй като създава затворени общества и лишава демокрацията от нейната демократична съставна част.
Проф. Знеполски стига до извода, че с цел да успее да откри същински отговори, обществената рецензия през днешния ден би трябвало да изостави догмите и пропагандните клишета, да се подложи на " аскеза " и да премине към " работа на терен ". Така тя в действителност ще има късмет да стартира да схваща обществените процеси, да открива " кълновете на обществен живот и виталните сили, които могат да спомогнат да се регенерира обществената тъкан ". Вместо да се занимава с изобличаването на " системата ", тя би трябвало да се преориентира към търсенето на нови форми на обществена съгласуваност и нови общности, които могат да станат естествени носители на обществена смяна.
Боян Знеполски вижда сходна градивна сила в протестните придвижвания през последното десетилетие - от Окюпай Уолстрийт и Арабската пролет, през митингите на площадите " Пуерта дел Сол " в Мадрид и " Тахрир " в Кайро, до митингите за " Гези парк " в Истанбул и летните митинги в България през 2013 година Те са значими не поради приписваните им цели, а поради това, че опитаха с нови модели на социалност и сътвориха нови връзки сред хората. Протестите се оказаха и тест за връзките сред протестиращите и техните съграждани, доколкото бяха опит за смяна на себеразбирането и настройките на хората в общността един към различен.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ