Стратегическото мислене
Как да се научим вярно да възприемаме рецензии и похвали? Елегантно да позволяваме спорове? По кой път да поемем и какво да вършим по-късно? Как да увеличим чувството си за наслада и благополучие? Професорът по логика на психиката от Университетския лицей в Лондон Ейдриън Фърнам предлага отговори на тези въпроси, като показва четири модела за стратегическо мислене.
1. Моделът „ Обратна връзка ”
Обратната връзка е един от най-деликатните моменти при другарство. От една страна, когато изказвате откровено мнение, елементарно може да нараните някого. От друга – няма изгода от подправени похвали. Често комплиментите ни вършат самодоволни, а рецензията визира самолюбието и е способна да задейства неправилни решения и действия.
Този модел обаче може да ви помогне да анализирате рецензията и да я употребявате като управление за деяние. На първо време запомнете – когато чуете рецензия по собствен адрес, постарайте се да не се обиждате, а да си зададете въпроса „ Как да се отнеса към тази рецензия? ”. С други думи, това значи да прецените кое може да запазите както е и какво би трябвало да измененията, даже и досега да ви се е коствало положително. Помислете добре и си направете извод - какво в рецензията ви подтиква към някакво деяние? Долавяте ли детайл на съвет в нея и в случай че да, кое натежава повече – възприятието, че е време за смяна или чувството, че можете да продължавате без нея? И кое от изреченото не ви визира, заради което сте твърдо решени да го игнорирате? Такава е схемата на разбор и при комплиментите.
2. Моделът „ Разрешаване на спорове ”
Съществуват 6 вероятни разновидността на държание в конфликтна обстановка: 1) да бягаш; 2) да се бориш; 3) да се предадеш; 4) да свалиш отговорността от себе си; 5) да се направи компромис; 6) да се откри консенсус.
Да бягаш: значи, че спорът не е привършен. Ситуацията остава без смяна, тъй като нито една от страните не е спечелила.
Да се бориш : този, който възприема тази тактичност, я осъществя с експанзия. А задачата е една - победа. Но, както добре знаем, в дуелите няма единствено спечелили, някой би трябвало и да загуби. Действащата мощ тук е да „ унищожиш ” съперника непременно, като настоятелно защитаваш позициите си и потискаш съпротивлението на съперниците.
Да се предадеш: това значи да разрешиш спора, като направиш отстъпки – т.е. значи да загубиш.
Да свалиш отговорността от себе си : този, който усеща, че спорът не е по силите му, постоянно делегира крайното решение (а с него и конфронтацията) на друга инстанция – по предписание, по-висока. Тя позволява спора, само че няма никаква гаранция, че ще е в интерес на този, който се е обърнал към нея. А има риск да изгубят и двете страни.
Да се търси компромис : пресечна точка на описаните към този момент тактики. Компромисите са взаимноприемливото за спорещите страни решение, въпреки постоянно да остава чувството, че не е реализиран оптималният резултат, а някакъв, подобаващ на събитията.
Да се откри консенсус : той се основава на видоизменено, направено и от двете страни ново решение. За разлика от компромиса, съперниците възприемат обстановката като победа – всеки печели, защото не се постанова никой да прави отстъпки.
3. Моделът „ Персонален справочник ”
Всички ние рано или късно се озоваваме на житейски кръстопът, изправени пред въпроса: а в този момент накъде? Персоналният справочник ще ви помогне да определите вярната посока. Отговорете на въпросите от този модел, с цел да разберете какви фактори оказват въздействие на вашите решения.
Кой сте вие и от кое място сте? Как станахте това, което сте? Кои бяха решаващите събития, хора, трудности във вашия живот? Спомнете си учебните години, родния дом. Запишете основните думи, които ви се костват значими.
Какво смятате за в действителност значимо? Запишете всичко, което ви идва първо на разум. Без детайлности и нюанси, единствено изброяване. Каква е вашата канара на полезности? В какво вярвате? С кои правила не бихте желали да се разделите? Какво ще остане след вас?
Кои са хората, които фактически значат доста за вас? Тук става дума за тези, на чието мнение държите, които въздействат на вашите решения, а също и за тези, които вашите решения засягат. Спомнете си тези, които обичате и тези, от които се страхувате.
Какво ви потиска? Кои аспекти от живота ви непрекъснато ви пречат да се замисляте за в действителност значимите неща? Кои периоди ви стресират, какво ви тежи? Какво сте длъжни да извършите и по кое време?
От какво се страхувате? Избройте нещата, събитията или хората, които не ви дават покой и ви лишават от сили и сила.
Сега прегледайте записките си. Какво липсва? Кои тематики останаха зад кадър? Можете ли да сглобите личната си история - по какъв начин сте станали това, което сте - по маркираните основни думи? Ако е нужно, допълнете историята си с още въпроси.
И чак в този момент към този момент може да се вгледате в пътищата, които се откриват пред вас. Ето шест вероятни от тях. Представете си ги, всеки настрана:
Път, по който към този момент сте вървели.
Път, който ви примамва (какво бихте желали да изпитате?).
Пътят, който си представяте в най-смелите си фантазии ( без значение дали е във опциите ви?).
Път, който ви наподобява най-разумен (по съвет на хората, чието мнение е значимо за вас).
Неизвестен път (за него в никакъв случай до момента не сте мислили).
Път обратно.
4. Моделът „ Поток ”
Още Аристотел е стигнал до очевидния извод: човек преди всичко иска да бъде благополучен. Американският психолог Михай Чиксентмихай написа за това още през 1961 година: „ Към щастието се стремим поради самото благополучие, а всяка друга цел – здраве, хубост, пари или власт – се цени дотолкоз, доколкото чакаме да ни донесе благополучие. "
Чиксентмихай вкарва и термин, обозначаващ положението на оптимално благополучие. Нарича го flow [ бел.ред. - поток, гладко течение ]. Кога се намираме в това положение? След като интервюира повече от хиляда души, Чиксентмихай извежда 5 общи фактора, споменавани от всички запитани, когато говорят за щастието. И по този начин, щастието или „ потокът ”, настава, когато:
- се концентрираме и вглъбяваме в това, което вършим;
- занимаваме се с каузи, които избираме сами;
- работата ни подхожда на опциите ни (не сме нито недооценени, нито надценени – няма нито досада, нито сривове);
- имаме ясна цел;
- получаваме директен и неотложен отклик на активността си.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
