Американците намериха полурешение на проблема с полупроводниците
Как да създадете проблеми за себе си, за целия свят и да загубите стратегическата конкуренция на Китай? Американските законодатели ни демонстрират това доста ясно. Те даже още не са приели закона " Чипове за Америка " (и президентът даже не го е подписал), а всички към този момент спорят за този закон. Въпреки че " всички " са самите американци, а китайците, с които този закон трябваше да се бори, цитират недоволните и се хилят.
Чиповете, полупроводниците, са сърцето на всяка електроника. Те могат да бъдат елементарни или извънредно комплицирани, чието основаване изисква неповторими познания, неповторим личен състав и индустриални технологии. Когато някогашната администрация на Съединени американски щати нападна Китай с икономическа война, Пекин доста бързо разкри слабото си място - сериозната си взаимозависимост от Съединени американски щати за своите най-сложни чипове. И оповестиха развиването въз основата си за създаване и основаване на полупроводници за народен приоритет - от този момент напреднаха в тази област. А през днешния ден се оказва, че Съединените щати считат, че точно те са сериозно подвластни от Китай и останалата Азия.
Какво може и би трябвало да се направи в такива случаи: да се отпечатат 250 милиарда $, с цел да се сътвори актуализирана и мощна промишленост за произвеждане на същите тези чипове на американска земя. И, несъмнено, да се забрани на американците да купуват тези неща от Китай и да ги продават там. Това те съвсем към този момент го направиха, а в отговор получиха в най-хубавия случай иронични усмивки.
Тук би трябвало уверение кой от кого и по какъв начин зависи. И такива информации има. Ето да вземем за пример материала на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания – съвсем държавна конструкция, която с две ръце е поддържа закона. Материалът разказва обстановката по следния метод: през 1990 година страната е произвеждала 40 % от всички чипове в света, през днешния ден - 12. Най-малкото производството, в случай че не и дизайнът, са отишли в Азия. Освен Китай, това са Тайван и Южна Корея. Най-високотехнологичните компании в Калифорния са 90 % подвластни от Тайван. А какво е взаимозависимост - без никаква политика и световна конкуренция с Китай - Америка научи по време на " битката с пандемията ", когато доста вериги за доставки бяха краткотрайно прекратени. И това забави доста промишлености, като автомобилната.
И в този момент би трябвало да пресъздадат базата на чипове вкъщи, като стартират с изследователска работа, с акцент върху най-сложните полупроводници. И да строят фабрики. На всеки, който разгласи подготвеност да се заеме с такава работа, ще му дадат до три милиарда $.
Между другото, на пръв взор Китай прави безусловно същото: влага от бюджета в основаването на цялостен цикъл - от разработка до произвеждане, от неповторими чипове до най-простите. Каква е разликата?
Оказва се, че в Китай методът е по-капиталистически: предизвиква вътрешната и районна конкуренция в промишлеността, до момента в който в Съединени американски щати е бюрократичен, в случай че не и руски. И в този момент американската фондация “Наследство” произнася присъда за закона, който към момента не е признат: сходен метод подкопава конкурентоспособността на страната и основава още едно бюрократично страшилище. Защо, за бога, законът мина от първичните 76 милиарда към 250? Понеже взеха решение да основат доста надзорни препоръки, комисии и други структури: всички би трябвало да се устоят Парите в последна сметка ще бъдат платени от данъкоплатеца, като изключим обстоятелството, че Съединените щати, даже и без тези разноски, са постоянно банкрутирали и длъжни на всички в близост. И най-смешното е, че получателите на грантове ще намерят малки врати в закона, с цел да си сътрудничат по този начин или другояче с Китай.
Как и за какво биха създали това? Китайският американец, бизнес анализатор Джордж Ку, представен от пекинските медии, приказва доста по-подробно. Той изяснява, че самият залог върху цялостната национална самодостатъчност на такава промишленост е неправилен: „ Тези, които вършат чипове в Съединени американски щати, няма да могат да ги продават на главния консуматор, най-големия пазар в света, Китай. В резултат на това в света ще се появят разнообразни полупроводникови лагери, всеки от които ще понесе нараснали разноски и ще получи по-малко облаги. “
Тоест 250 милиарда ще бъдат изразходвани за появяването на артикули, които няма да има къде да отидат, защото Китай и неговите другари остават главните консуматори на света. Освен това ще бъде по-скъпо. Но даже преди този момент китайците ще намерят - има доказателства, че към този момент са намерили - всички нужни технологии и заобиколни решения, с цел да получат това, от което се нуждаят. И американските консуматори също последователно ще намерят решения, с цел да получат по-добри артикули, в противоположен случай ще изгубят конкуренцията. И да не приказваме, че в Съединени американски щати може би към този момент няма нужния брой квалифицирани фрагменти за такава работа, те би трябвало да бъдат привлечени - познайте от кое място.
И в случай че изначало следим опити за основаване на две световни полупроводникови системи, разграничени от желязна завеса, системи, които са нерентабилни и безинтересни за гении и частни вложители, тогава в това желязо ще се появят доста дупки. И американците (чрез посредници) просто ще бъдат принудени по някакъв метод да си сътрудничат с Азия и в последна сметка с Китай.
Между другото обаче картината е още по-сложна. Факт е, че Европейският съюз прави същите опити: от есента на предходната година започнаха да създават личен закон за чиповете, със свои бюрократични средства, структури и разноски. Също желаят да се отърват от сериозната взаимозависимост.
Като цяло, пред нас е превъзходна картина на опити за основаване на някаква идеологически вярна международна стопанска система, където можете да разчитате на едни страни, само че не и на други. Това припомня диалозите в някои съветски кръгове дали ще станем старши или младши сътрудник на Китай и кой от кого ще зависи.
Но международната стопанска система е устроена по този начин, че всеки е подвластен от всеки. Пренебрегването на тези доказателства е все едно да се пробвате през днешния ден да повторите методите, по които другарят Берия е провел атомния план. Но атомната бомба няма нищо общо с стопанската система, друго е нуклеарната енергетика, която е подчинена на напълно други закони. При последното конкуренцията, успеваемостта и други пазарни условия са незаменими. А Съединени американски щати, които се пробват да популяризират методите на Берия, са смешни.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Чиповете, полупроводниците, са сърцето на всяка електроника. Те могат да бъдат елементарни или извънредно комплицирани, чието основаване изисква неповторими познания, неповторим личен състав и индустриални технологии. Когато някогашната администрация на Съединени американски щати нападна Китай с икономическа война, Пекин доста бързо разкри слабото си място - сериозната си взаимозависимост от Съединени американски щати за своите най-сложни чипове. И оповестиха развиването въз основата си за създаване и основаване на полупроводници за народен приоритет - от този момент напреднаха в тази област. А през днешния ден се оказва, че Съединените щати считат, че точно те са сериозно подвластни от Китай и останалата Азия.
Какво може и би трябвало да се направи в такива случаи: да се отпечатат 250 милиарда $, с цел да се сътвори актуализирана и мощна промишленост за произвеждане на същите тези чипове на американска земя. И, несъмнено, да се забрани на американците да купуват тези неща от Китай и да ги продават там. Това те съвсем към този момент го направиха, а в отговор получиха в най-хубавия случай иронични усмивки.
Тук би трябвало уверение кой от кого и по какъв начин зависи. И такива информации има. Ето да вземем за пример материала на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания – съвсем държавна конструкция, която с две ръце е поддържа закона. Материалът разказва обстановката по следния метод: през 1990 година страната е произвеждала 40 % от всички чипове в света, през днешния ден - 12. Най-малкото производството, в случай че не и дизайнът, са отишли в Азия. Освен Китай, това са Тайван и Южна Корея. Най-високотехнологичните компании в Калифорния са 90 % подвластни от Тайван. А какво е взаимозависимост - без никаква политика и световна конкуренция с Китай - Америка научи по време на " битката с пандемията ", когато доста вериги за доставки бяха краткотрайно прекратени. И това забави доста промишлености, като автомобилната.
И в този момент би трябвало да пресъздадат базата на чипове вкъщи, като стартират с изследователска работа, с акцент върху най-сложните полупроводници. И да строят фабрики. На всеки, който разгласи подготвеност да се заеме с такава работа, ще му дадат до три милиарда $.
Между другото, на пръв взор Китай прави безусловно същото: влага от бюджета в основаването на цялостен цикъл - от разработка до произвеждане, от неповторими чипове до най-простите. Каква е разликата?
Оказва се, че в Китай методът е по-капиталистически: предизвиква вътрешната и районна конкуренция в промишлеността, до момента в който в Съединени американски щати е бюрократичен, в случай че не и руски. И в този момент американската фондация “Наследство” произнася присъда за закона, който към момента не е признат: сходен метод подкопава конкурентоспособността на страната и основава още едно бюрократично страшилище. Защо, за бога, законът мина от първичните 76 милиарда към 250? Понеже взеха решение да основат доста надзорни препоръки, комисии и други структури: всички би трябвало да се устоят Парите в последна сметка ще бъдат платени от данъкоплатеца, като изключим обстоятелството, че Съединените щати, даже и без тези разноски, са постоянно банкрутирали и длъжни на всички в близост. И най-смешното е, че получателите на грантове ще намерят малки врати в закона, с цел да си сътрудничат по този начин или другояче с Китай.
Как и за какво биха създали това? Китайският американец, бизнес анализатор Джордж Ку, представен от пекинските медии, приказва доста по-подробно. Той изяснява, че самият залог върху цялостната национална самодостатъчност на такава промишленост е неправилен: „ Тези, които вършат чипове в Съединени американски щати, няма да могат да ги продават на главния консуматор, най-големия пазар в света, Китай. В резултат на това в света ще се появят разнообразни полупроводникови лагери, всеки от които ще понесе нараснали разноски и ще получи по-малко облаги. “
Тоест 250 милиарда ще бъдат изразходвани за появяването на артикули, които няма да има къде да отидат, защото Китай и неговите другари остават главните консуматори на света. Освен това ще бъде по-скъпо. Но даже преди този момент китайците ще намерят - има доказателства, че към този момент са намерили - всички нужни технологии и заобиколни решения, с цел да получат това, от което се нуждаят. И американските консуматори също последователно ще намерят решения, с цел да получат по-добри артикули, в противоположен случай ще изгубят конкуренцията. И да не приказваме, че в Съединени американски щати може би към този момент няма нужния брой квалифицирани фрагменти за такава работа, те би трябвало да бъдат привлечени - познайте от кое място.
И в случай че изначало следим опити за основаване на две световни полупроводникови системи, разграничени от желязна завеса, системи, които са нерентабилни и безинтересни за гении и частни вложители, тогава в това желязо ще се появят доста дупки. И американците (чрез посредници) просто ще бъдат принудени по някакъв метод да си сътрудничат с Азия и в последна сметка с Китай.
Между другото обаче картината е още по-сложна. Факт е, че Европейският съюз прави същите опити: от есента на предходната година започнаха да създават личен закон за чиповете, със свои бюрократични средства, структури и разноски. Също желаят да се отърват от сериозната взаимозависимост.
Като цяло, пред нас е превъзходна картина на опити за основаване на някаква идеологически вярна международна стопанска система, където можете да разчитате на едни страни, само че не и на други. Това припомня диалозите в някои съветски кръгове дали ще станем старши или младши сътрудник на Китай и кой от кого ще зависи.
Но международната стопанска система е устроена по този начин, че всеки е подвластен от всеки. Пренебрегването на тези доказателства е все едно да се пробвате през днешния ден да повторите методите, по които другарят Берия е провел атомния план. Но атомната бомба няма нищо общо с стопанската система, друго е нуклеарната енергетика, която е подчинена на напълно други закони. При последното конкуренцията, успеваемостта и други пазарни условия са незаменими. А Съединени американски щати, които се пробват да популяризират методите на Берия, са смешни.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ