Не мога да си представя живота без него, но вече не понасям детето му
Как да направя компромис, по какъв начин да изцелявам алергията си към децата, пита бургазлийка
Истинската история на Петя П. от Бургас. Възможно ли е да живееш обикновено с децата на мъжа ти от предходен брак и до каква степен това проваля брака. Вижте този роман на младата бургазлийка:
Здравейте, нуждая се да споделя с някой моята история. От 6 година пребивавам дружно с мъж, с който се запознахме в България. От 5 години живеем в чужбина. Работя в огромна компания и непрекъснато се изкачвам по кариерната стълбичка, с две думи отдадена съм на работата си. Не желая съществени връзки, женитба, деца... и така нататък Искам да имам мъж до себе, да има кой да ми завие крушка, когато прегори, за леглото, за тези неща, с които аз не мога да се оправя, само че единствено това.
В началото на връзката той доста искаше да имаме дете, само че към този момент се помири! Но в България той има наследник и от няколко месеца стартира да приказва, че желае следващата година, той да пристигна да живее при нас, с цел да придобие по-добро обучение. Нямам нищо срещу той да идва на посетители за по месец, както ставаше до момента, само че да пребивавам с него за по-дълъг интервал не е нещо, което ще ми хареса! Не знам, дали ще ме разберете, някой от вас несъмнено ще ме оплюят, само че не обичам децата и в никакъв случай не съм желала да имам свои.
Имам някаква нетърпимост към деца. Може би тъй като когато към мен има деца, а сестра ми има три хлапета, ми е доста неприятно - отегчават ме с въпросите им, нервират ме с крясъците и писъците си, идва ми до гуша да се преструвам какъв брой ми е прелестно да съм с тях, да им избърсвам дупетата и сополите... да съм им прислуга. Синът на моя брачен партньор не е изключение (на 11 години), насилвала съм се да го одобрявам, да извозвам повече време с него, само че не се получава – нещо като алергия.
Дайте съвет: Как да пребивавам със сина му? Не мога да си приставя живота без този мъж, не знам дали го обичам или просто е част от моето всекидневие и живот, само че не мога да се разделя с него. Как да направя компромис, по какъв начин да изцелявам алергията си към децата, знам че за него е значимо сина му да пристигна да живее при нас?!
Истинската история на Петя П. от Бургас. Възможно ли е да живееш обикновено с децата на мъжа ти от предходен брак и до каква степен това проваля брака. Вижте този роман на младата бургазлийка:
Здравейте, нуждая се да споделя с някой моята история. От 6 година пребивавам дружно с мъж, с който се запознахме в България. От 5 години живеем в чужбина. Работя в огромна компания и непрекъснато се изкачвам по кариерната стълбичка, с две думи отдадена съм на работата си. Не желая съществени връзки, женитба, деца... и така нататък Искам да имам мъж до себе, да има кой да ми завие крушка, когато прегори, за леглото, за тези неща, с които аз не мога да се оправя, само че единствено това.
В началото на връзката той доста искаше да имаме дете, само че към този момент се помири! Но в България той има наследник и от няколко месеца стартира да приказва, че желае следващата година, той да пристигна да живее при нас, с цел да придобие по-добро обучение. Нямам нищо срещу той да идва на посетители за по месец, както ставаше до момента, само че да пребивавам с него за по-дълъг интервал не е нещо, което ще ми хареса! Не знам, дали ще ме разберете, някой от вас несъмнено ще ме оплюят, само че не обичам децата и в никакъв случай не съм желала да имам свои.
Имам някаква нетърпимост към деца. Може би тъй като когато към мен има деца, а сестра ми има три хлапета, ми е доста неприятно - отегчават ме с въпросите им, нервират ме с крясъците и писъците си, идва ми до гуша да се преструвам какъв брой ми е прелестно да съм с тях, да им избърсвам дупетата и сополите... да съм им прислуга. Синът на моя брачен партньор не е изключение (на 11 години), насилвала съм се да го одобрявам, да извозвам повече време с него, само че не се получава – нещо като алергия.
Дайте съвет: Как да пребивавам със сина му? Не мога да си приставя живота без този мъж, не знам дали го обичам или просто е част от моето всекидневие и живот, само че не мога да се разделя с него. Как да направя компромис, по какъв начин да изцелявам алергията си към децата, знам че за него е значимо сина му да пристигна да живее при нас?!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ