Джон О. Бренън пред БНТ: За професията на разузнавач и пътя до директор на ЦРУ
Как човек извървява пътя от скришен сътрудник на терен с изкуствени мустаци и бакенбарди - до консултант на президента и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ? Джон О.Бренан споделя за работата си в секретните служби на Съединени американски щати в автобиографията със заглавие - " Непростимо ". В особено изявление за " Светът и ние " Бренан споделя някои морални алтернативи и основни политически решения, от които е бил част.
Г-н Бренън, в самото начало на Вашата книга, която държа в ръцете си, наричате американската общественост на разузнаването и националната сигурност " пустиня от огледала ". Но, когато я прочетох, разбрах, че Вие доста обичате този свят и работа си. Има ли тук несъгласие?
- Мисля си, че американските експерти в региона на разузнаването са погрешно разбирани и представяни от доста хора - както от американци, по този начин и от чужденци. Така че това, което се пробвах да направя с книгата си, беше да дам някакви достоверни данни, тъй че да има по-добро схващане за работата на Централно разузнавателно управление на САЩ и на експертите от разузнаването. И аз в действителност обичах работата си. Работил съм с някои извънредно отдадени и надарени хора. Така че съм горделив, че съм част от експертите от разузнаването, по-специално, в Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Продължавам да се чудя по какъв начин един човек, който написа, че има ползи в региона на философията и религията, след това е поставил диамантена обица на ухото си и е карал " Ямаха ", съумява да се издигне до позицията на шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Смятам, че постоянно съм имал интелектуално любознание към света. Имах опция да пътувам в чужбина в относително ранна възраст. Така прекарах едно лято в Индонезия и пожелах да изучавам в Египет. Но получих и значителен житейски опит в това да израсна в Ню Джърси като младеж, който кара мотор, има дълга коса, носи обеца. Така че мисля, че от Централно разузнавателно управление на САЩ почувстваха, че освен имам интелектуална пристрастеност към пътешествията, а в същото време имах избрани на практика знания, които биха послужили добре в Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Вие получихте невиждана възбрана за достъп до Вашите персонални досиета в Централно разузнавателно управление на САЩ и това несъмнено е затруднило написването на биографията Ви. Защо бяхте по този начин решен да напишете книгата? Каква беше най-голямата Ви мотивация?
- Исках да показва моята версията на събитията, на които бях очевидец в хода на своята над тридесетгодишна кариера. Има съществено изкривяване на обстоятелства, както и на работата на експертите в региона на разузнаването в Съединени американски щати и като цяло. Така че смятах, че дължа на Съединени американски щати, както и на интернационалната общественост, да показва моите мемоари, моите прекарвания в един доста значим интервал от международната история. И желаех да напиша тази книга, с цел да я споделя с другите.
- Разбирам. Вие споделяте в книгата една история от Кайро, където като млад възпитаник се колебаете дали да разкриете, че сте американец. Разбрахте ли по време на кариерата си за какво толкоз доста хора по този начин ненавиждат или обичат Съединени американски щати?
- Съединени американски щати никога не са съвършена страна, нито пък държавните управления на Съединени американски щати са съвършени. Във времето сме правили неточности. Така че мога да схвана за какво хора по целия свят имат съществени несъгласия със Съединените щати. Мисля обаче, че има и огромна доза недоумение във връзка с Америка и американците и сигурно при пътуванията ми в чужбина съм го преживявал персонално. Все отново, според мен, доста повече хора по целия свят, почитат и се възхищават на Съединени американски щати, в сравнение с тези, които имат противоположното отношение.
- Наричате Централно разузнавателно управление на САЩ най-великата разследваща работа на света. В същото време обаче споделяте, че сте били изправени пред морална алтернатива по отношение на програмата за разпити за попречване на тероризъм след 11-и септември. Тези дейности на Централно разузнавателно управление на САЩ бяха ли оправдани от сегашната ни вероятност?
- Аз бях в Централно разузнавателно управление на САЩ, когато програмата за разпит на арестувани лица беше в деяние. Не участвах в провеждането ѝ, нито я ръководех към съответния миг. Имах несъгласия с нея и не смятах, че тя следва да се организира от Централно разузнавателно управление на САЩ. Не. Така че считам, че беше неточност Съединени американски щати да се замесва в тази стратегия за разпити, която използваше " усъвършенствани " техники за разпит. Просто не считам, че това беше в унисон с полезностите на Съединени американски щати.
- По време на интервенция " Пустинна стихия " Вие написахте писмо до петгодишния си наследник - Кайл, и по-късно двамата го подписвате. Това е нещо като метод да му обясните защо е войната. На мен ми се коства, Вие не харесвахте тази война. Има ли въобще добра война?
- " Пустинна стихия " беше мероприятие, извършено от интернационална коалиция, водена от Съединени американски щати. Целта ѝ беше да се изтласкат Саддам Хюсеин и иракските сили от Кувейт. Ирак беше нахлул в Кувейт по извънредно противозаконен и непозволен метод. И по тази причина считам, че това беше една обоснована война. Когато Съединени американски щати нахлуха в Ирак през 2003 година, мисля, че това беше зле замислена и неблагоразумна война. Така, че аз считам, че от време на време използването на мощ, използването на военна мощ, е нужна. Ако погледнем към Втората международна война и това, което Хитлер е правел по отношение на Европа, считам, че Съюзниците са подхванали доста обективна и уместна контраофанзива против Хитлер и нацистка Германия. Така че, историята ни демонстрира войни, които се водят заради основателни аргументи и войни, които се водят заради неправилни аргументи.
- Вие заемахте основни позиции по време на двата мандата на президента Обама. Каква беше неговата най-голяма мощ и коя беше неговата уязвимост?
- Той беше извънредно впечатляваща персона от позиция на неговия разсъдък. Имаше действителната дарба да вижда нещата в тяхната връзка. Сигурен съм, че, в случай че играеше шах, би могъл да е предвиждал 3-4 хода напред. Така че за мен това беше огромната му мощ - да вижда по какъв начин са свързани нещата. Не мисля, че имаше някаква уязвимост. Но в това време считам, че той непрекъснато искаше още информация, с цел да вземе решение. Беше доста изчерпателен. И настина притискаше непрекъснато разследващите експерти да му показват повече данни, повече разследващи сведения и повече разбори.
- Вие бяхте консултант по вътрешната сигурност и битката против тероризма при президента Обама, при провеждането на интервенцията за отстраняването на Осама бин Ладен. Бях удивена какъв брой сложна и рискована е била. Разкажете ни кое беше най-решаващото и запаметяващо се от тази интервенция?
- Мисля, че най-решаващото беше да запазим интервенцията в загадка преди да бъде извършена. Месеци преди този момент знаехме, че е допустимо Осама бин Ладен да обитава в този лагер в Пакистан. И трябваше да създадем всичко допустимо, с цел да предотвратим каквото и да е приключване на информация, тъй като той можеше да напусне укритието си във всеки един миг. Един от най-трудните интервали за мен беше когато, след осъществяването на офанзивата, нашите хеликоптери напускаха Пакистан. Трябваха им към 75 минути, с цел да се върнат назад в Афганистан. Междувременно пакистанската въздушна защита и военновъздушни сили бяха получили сигнал какво се случва в лагера и аз бях доста обезпокоен, че без значение от сполучливото залавяне на бин Ладен, в случай че някой от тези хеликоптери бъде свален, задачата нямаше да бъде толкоз сполучлива, колкото беше.
- Знам, че имате една фотография от времето на интервенцията, която постоянно е на видно място към вас.
- Да. Снимка от стаята, където президента Обама и тогавашният вицепрезидент Байдън и други висши публични лица се бяха събрали, с цел да следят някои от стадиите на тази интервенция, до момента в който тя се организира. Беше доста изнервящо и с напрежение. Сега обаче, когато се връщам обратно, това беше една доста сполучлива интервенция, извършена от някои доста изобретателни и надарени сили от спецслужбите на армията на Съединени американски щати.
- Имаше ли опция президентството на Обама да направи повече за попречване на гражданската войната в Сирия, на която сме очевидци?
- Едно от нещата, за които съжалява администрацията на Обама е, че не можа да предотврати огромното заличаване на Сирия и загубата на толкоз доста животи. Когато се връщам към ранните дни на тази революция, може би Съединени американски щати можеха да излязат и да поддържат с повече мощ някои от тези надигащи се групи, само че в това време доста от тези групи се биеха против сирийския режим, като най-екстремистките групи. Във времето видяхме, че Ислямска страна е забележителна част от това въстание. И заради това беше доста, доста мъчно и предизвикателно и аз скърбя за големия брой изгубени животи и големите материални вреди.
Цялото изявление на Евгения Атанасова с Джон О. Бренън гледайте през днешния ден и на следващия ден от 16.40 ч. в предаването " Светът и ние "!
Г-н Бренън, в самото начало на Вашата книга, която държа в ръцете си, наричате американската общественост на разузнаването и националната сигурност " пустиня от огледала ". Но, когато я прочетох, разбрах, че Вие доста обичате този свят и работа си. Има ли тук несъгласие?
- Мисля си, че американските експерти в региона на разузнаването са погрешно разбирани и представяни от доста хора - както от американци, по този начин и от чужденци. Така че това, което се пробвах да направя с книгата си, беше да дам някакви достоверни данни, тъй че да има по-добро схващане за работата на Централно разузнавателно управление на САЩ и на експертите от разузнаването. И аз в действителност обичах работата си. Работил съм с някои извънредно отдадени и надарени хора. Така че съм горделив, че съм част от експертите от разузнаването, по-специално, в Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Продължавам да се чудя по какъв начин един човек, който написа, че има ползи в региона на философията и религията, след това е поставил диамантена обица на ухото си и е карал " Ямаха ", съумява да се издигне до позицията на шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Смятам, че постоянно съм имал интелектуално любознание към света. Имах опция да пътувам в чужбина в относително ранна възраст. Така прекарах едно лято в Индонезия и пожелах да изучавам в Египет. Но получих и значителен житейски опит в това да израсна в Ню Джърси като младеж, който кара мотор, има дълга коса, носи обеца. Така че мисля, че от Централно разузнавателно управление на САЩ почувстваха, че освен имам интелектуална пристрастеност към пътешествията, а в същото време имах избрани на практика знания, които биха послужили добре в Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Вие получихте невиждана възбрана за достъп до Вашите персонални досиета в Централно разузнавателно управление на САЩ и това несъмнено е затруднило написването на биографията Ви. Защо бяхте по този начин решен да напишете книгата? Каква беше най-голямата Ви мотивация?
- Исках да показва моята версията на събитията, на които бях очевидец в хода на своята над тридесетгодишна кариера. Има съществено изкривяване на обстоятелства, както и на работата на експертите в региона на разузнаването в Съединени американски щати и като цяло. Така че смятах, че дължа на Съединени американски щати, както и на интернационалната общественост, да показва моите мемоари, моите прекарвания в един доста значим интервал от международната история. И желаех да напиша тази книга, с цел да я споделя с другите.
- Разбирам. Вие споделяте в книгата една история от Кайро, където като млад възпитаник се колебаете дали да разкриете, че сте американец. Разбрахте ли по време на кариерата си за какво толкоз доста хора по този начин ненавиждат или обичат Съединени американски щати?
- Съединени американски щати никога не са съвършена страна, нито пък държавните управления на Съединени американски щати са съвършени. Във времето сме правили неточности. Така че мога да схвана за какво хора по целия свят имат съществени несъгласия със Съединените щати. Мисля обаче, че има и огромна доза недоумение във връзка с Америка и американците и сигурно при пътуванията ми в чужбина съм го преживявал персонално. Все отново, според мен, доста повече хора по целия свят, почитат и се възхищават на Съединени американски щати, в сравнение с тези, които имат противоположното отношение.
- Наричате Централно разузнавателно управление на САЩ най-великата разследваща работа на света. В същото време обаче споделяте, че сте били изправени пред морална алтернатива по отношение на програмата за разпити за попречване на тероризъм след 11-и септември. Тези дейности на Централно разузнавателно управление на САЩ бяха ли оправдани от сегашната ни вероятност?
- Аз бях в Централно разузнавателно управление на САЩ, когато програмата за разпит на арестувани лица беше в деяние. Не участвах в провеждането ѝ, нито я ръководех към съответния миг. Имах несъгласия с нея и не смятах, че тя следва да се организира от Централно разузнавателно управление на САЩ. Не. Така че считам, че беше неточност Съединени американски щати да се замесва в тази стратегия за разпити, която използваше " усъвършенствани " техники за разпит. Просто не считам, че това беше в унисон с полезностите на Съединени американски щати.
- По време на интервенция " Пустинна стихия " Вие написахте писмо до петгодишния си наследник - Кайл, и по-късно двамата го подписвате. Това е нещо като метод да му обясните защо е войната. На мен ми се коства, Вие не харесвахте тази война. Има ли въобще добра война?
- " Пустинна стихия " беше мероприятие, извършено от интернационална коалиция, водена от Съединени американски щати. Целта ѝ беше да се изтласкат Саддам Хюсеин и иракските сили от Кувейт. Ирак беше нахлул в Кувейт по извънредно противозаконен и непозволен метод. И по тази причина считам, че това беше една обоснована война. Когато Съединени американски щати нахлуха в Ирак през 2003 година, мисля, че това беше зле замислена и неблагоразумна война. Така, че аз считам, че от време на време използването на мощ, използването на военна мощ, е нужна. Ако погледнем към Втората международна война и това, което Хитлер е правел по отношение на Европа, считам, че Съюзниците са подхванали доста обективна и уместна контраофанзива против Хитлер и нацистка Германия. Така че, историята ни демонстрира войни, които се водят заради основателни аргументи и войни, които се водят заради неправилни аргументи.
- Вие заемахте основни позиции по време на двата мандата на президента Обама. Каква беше неговата най-голяма мощ и коя беше неговата уязвимост?
- Той беше извънредно впечатляваща персона от позиция на неговия разсъдък. Имаше действителната дарба да вижда нещата в тяхната връзка. Сигурен съм, че, в случай че играеше шах, би могъл да е предвиждал 3-4 хода напред. Така че за мен това беше огромната му мощ - да вижда по какъв начин са свързани нещата. Не мисля, че имаше някаква уязвимост. Но в това време считам, че той непрекъснато искаше още информация, с цел да вземе решение. Беше доста изчерпателен. И настина притискаше непрекъснато разследващите експерти да му показват повече данни, повече разследващи сведения и повече разбори.
- Вие бяхте консултант по вътрешната сигурност и битката против тероризма при президента Обама, при провеждането на интервенцията за отстраняването на Осама бин Ладен. Бях удивена какъв брой сложна и рискована е била. Разкажете ни кое беше най-решаващото и запаметяващо се от тази интервенция?
- Мисля, че най-решаващото беше да запазим интервенцията в загадка преди да бъде извършена. Месеци преди този момент знаехме, че е допустимо Осама бин Ладен да обитава в този лагер в Пакистан. И трябваше да създадем всичко допустимо, с цел да предотвратим каквото и да е приключване на информация, тъй като той можеше да напусне укритието си във всеки един миг. Един от най-трудните интервали за мен беше когато, след осъществяването на офанзивата, нашите хеликоптери напускаха Пакистан. Трябваха им към 75 минути, с цел да се върнат назад в Афганистан. Междувременно пакистанската въздушна защита и военновъздушни сили бяха получили сигнал какво се случва в лагера и аз бях доста обезпокоен, че без значение от сполучливото залавяне на бин Ладен, в случай че някой от тези хеликоптери бъде свален, задачата нямаше да бъде толкоз сполучлива, колкото беше.
- Знам, че имате една фотография от времето на интервенцията, която постоянно е на видно място към вас.
- Да. Снимка от стаята, където президента Обама и тогавашният вицепрезидент Байдън и други висши публични лица се бяха събрали, с цел да следят някои от стадиите на тази интервенция, до момента в който тя се организира. Беше доста изнервящо и с напрежение. Сега обаче, когато се връщам обратно, това беше една доста сполучлива интервенция, извършена от някои доста изобретателни и надарени сили от спецслужбите на армията на Съединени американски щати.
- Имаше ли опция президентството на Обама да направи повече за попречване на гражданската войната в Сирия, на която сме очевидци?
- Едно от нещата, за които съжалява администрацията на Обама е, че не можа да предотврати огромното заличаване на Сирия и загубата на толкоз доста животи. Когато се връщам към ранните дни на тази революция, може би Съединени американски щати можеха да излязат и да поддържат с повече мощ някои от тези надигащи се групи, само че в това време доста от тези групи се биеха против сирийския режим, като най-екстремистките групи. Във времето видяхме, че Ислямска страна е забележителна част от това въстание. И заради това беше доста, доста мъчно и предизвикателно и аз скърбя за големия брой изгубени животи и големите материални вреди.
Цялото изявление на Евгения Атанасова с Джон О. Бренън гледайте през днешния ден и на следващия ден от 16.40 ч. в предаването " Светът и ние "!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ