Как бързите кредити вкарват в дългова спирала: Скрити такси и

Как бързите заеми вкарват в дългова серпантина: Скрити такси и големи суми.
Не взимайте импулсивни решения, постоянно търсете други разновидности, предложи Петя Гуламали
Икономическата обстановка не благоприятства положително развиване. Хората обедняват. Това съобщи пред БНР Петя Гуламали, програмен шеф в Тръста за обществена опция.

Според данни на Евростат около 30% от българите в края на 2024 година са били
в риск от беднотия и обществено изключване.
По думите на Гуламали тези проценти ни правят печални водачи в Европейски Съюз в това отношение. „ Това е всеки трети или към 2 млн. българи “, посочи тя.
По думите ѝ хората не прибягват до бърз заем
поради някаква волност или импулсивно предпочитание, а поради незабавна потребност:
„ Основният профил на хората, които взимат бързи заеми –
това са хора, които живеят в дребни обитаеми места, хора със междинен или по-нисък приход. Основната характерност на хората, които взимат бързи заеми, е
незабавната потребност и неналичието на друга опция “.
Петя Гуламали очерта профила на хората, ползващи тази услуга:
„ По отношение на обучение –
ниско – приблизително обучение, във връзка с претовареност – приказваме за нестабилна претовареност – не безусловно закрепена, не безусловно добре платена работа, хора, които живеят в общности, които нямат безусловно обезпечен и добър достъп до банкови услуги –
това значи дребни обитаеми места,
може би малко по-трудно налични, само че за сметка на това комфортно налични за бързите заеми “.
Тя не изключва вероятността всеки от нас, в това число човек с добър приход и постоянна работа, при някакви непредвидени условия да се окаже в потребност, която не може да бъде покрита по различен метод.
По думите ѝ проблемът с проблематичната задлъжнялост е дълготраен. Това е нещо, което се натрупа с годините, посочи Гуламали.

Тя разказа как се попада в спиралата на задлъжнялостта. Тя акцентира на комплицираната документи, договорите от по 7-8 страници със дребен текст, който мъчно може да бъде прочетен,
скритите такси и комисионни,
както и съществуването на релативно явен погасителен проект, който обаче след това се оказва, че не подхожда на действителността.
„ Сумите, които човек дължи, се оказват безусловно непостижими
и това води до едни крупни тотали, които не подхождат на сумата, която човек си е мислил, че ще върне, когато е взел едни 1000 лева бърз заем и си е мислил, че след година ще върне 1500.
 Изведнъж се оказва, че той дължи доста по-голяма сума – 2-3-4 пъти по-голяма сума “.
Петя Гуламали означи също, че в някои случаи се стига и до нападателни практики при събираемостта.

Според нея финансовата грамотност трябва да бъде обезпечена от фамилната среда, само че и от просветителната система и от спомагателни съставни елементи. Тя не е единствено персонална отговорност, безапелационна бе тя. Освен това, финансовите институции също биха уведомили съответно, в случай че имат положителното предпочитание за това, акцентира тя и добави:
„ 7-8 страници нечетим текст,
който е доста мъчно разбираем, даже човек да е рационално образован и приблизително образован, са непостижими. В един миг човек се оказва в обстановка, която е безусловно непредвидена “.
Според нея трябва да се усъвършенства финансовата просветеност
на национално равнище с необикновен фокус към младежите и уязвимите общности. Хората би трябвало да бъдат научени да приоритизират, да се осведомят и да възнамеряват, счита Петя Гуламали.

Не взимайте импулсивни решения и постоянно търсете други разновидности, преди да прибегнете към бърз заем, предложи тя.