&format=webp)
Таланти и технологични решения са суровините на бъдещето
Как България да се трансформира от догонващ състезател в основател на икономическа стойност и нововъведения в района?
Защото в ера на изкуствен интелект, световни търговски спорове и цифрова конкуренция, трансформацията не е въпрос на избор, а на въпрос на оцеляване?
Какво може да се направи още на следващия ден?
Отговорите тези въпроси бяха измежду акцентите в полемика на влиятелния конгрес ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 с модератор водещия на утринния блок на Българска национална телевизия Симеон Иванов. Участие в нея взеха Васил Терзиев – кмет на София и софтуерен бизнесмен, Мартин Дановски – заместител министър на нововъведенията и растежа, Георги Брашнаров – вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM, Николай Рашков – представител на Съюза на интернационалните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за интернационален превоз към Европейска комисия.
Икономическа визия – от локално към национално равнище
Аз съм глобалист – имам вяра в обвързваните пазари и съгласно мен като дребна страна би трябвало да продължаваме точно в тази посока – на интеграция с обединявания пазар в Европа. Много значимо е с изключение на обща валута и общи регулации, да имаме и общ пазар. Така очерта икономическата си визия кметът на София Васил Терзиев, който е и бизнесмен.
Ние бяхме един от пионерите на експортно насочените компании и мога да кажа, че не сме имали кой знае какъв досег с страната с изключение на откъм спазването на избрани правила, трудови контракти и така нататък, уточни той.
Аз съм много десен човек и моите убеждения са, че колкото по-малко страната се меси и насочва бизнеса, е по-добре. Тя би трябвало да сътвори добра рамка за бизнеса и това е, което в този момент като кмет се пробвам да преценява – къде са местата, в които можем да имаме публично-частно партньорство в рамка, която да пази обществения интерес, само че и да разреши на частния капитал оптимално бързо да се движи. Водещата роля на общината е да бъде регулатор, само че не да насочва, а даде вярната рамка, тъй че общественият интерес да е предпазен.
Трябва да понижим бюрокрацията, тъй че да притеглим вложители, които се насочват към София, към България.
Примерът на ИТ промишлеността е доста индикативен по какъв начин може от нулата да се реализира нещо в действителност огромно и не да догонваме, а да сме водачи, тъй като и откъм фирмите, и откъм venture capital екосистемата ние сме доста по-добре, в сравнение с други страни, които са по-големи от нас, уточни Терзиев, припомняйки събранието от 2000 година, на което компанията му става първият стартъп еднорог: Тогава всички се смееха и за тях беше невероятно да съществува оценка 1 милиард.
Но виждаш по какъв начин година, след година, когато имаш цел, без значение дали се занимаваш с услуги, дали имаш артикули, дали си просветителна институция, създаваш карта по какъв начин да наподобява една устойчива машина. Много от нещата ги е нямало и сме ги градили, всеки със своята отговорност. Имало е една дълготрайна цел, която всички сме споделяли, добави Терзиев.
Това, което на нас ни липсва в този момент, е блян. Къде желаеме да бъдем след 20-30 години, нещо, към което всички да се съгласим, макар разликите,
с цел да имаме посока и от администрация на администрация, от мандат на мандат да гоним общи цели и да изградим конкуретна стопанска система, която да дава разцвет на нашия народ. Това изисква извънредно добра съгласуваност сред локална власт, парламент, изпълнителна власт на национално равнище, доста сериозна работа и във външнополитически и външноикономически аспект.
Не можем да приказваме за икономическа визия каквото я познаваме от учебниците от 80-те години.
Нуждаем се от адаптивна тактика, уточни Мартин Дановски, зам.-министър на нововъведенията и растежа.
Според него ни е нужна икономическа визия, която да съдържа новото фундаментално качество на актуалните стопански системи – скорост.
Икономиката би трябвало да е съответна на актуалните стопански действителности. Да бъде основана на знанието, което сътворяваме и учредена извънредно на скоростта на нахлуване на софтуерните промени.
Новите параметри на конкурентоспособността са скорост и адаптивност на реакция.
Ние сме позагубили инстикт – не бих споделил, че единствено в България се следи това през последните години, уточни Дановски и добави:
Таланти хора и нови софтуерни решения – това са суровините на бъдещето.
Зам.-министърът добави още, че живеем в стопанската система на мрежите, колаборациите и сътрудничествтото, затовад ържавата не би трябвало да бъде единственият мотор за развиване.
Имаме голям проблем с целеполагането – не може да ни е цел да догонваме, да се съпоставяме със междинното в Европейски Съюз. Ние сме доста по-добри в някои аспекти, само че не го знаем.
Не знаем, че в България процентът на бързорастящи компании е 11-12%, до момента в който междинното равнище в Европа е 8-9%. Над 45 % от фирмите в България са експортно насочени – това са публично данни от статистика на Европейска комисия. Изоставаме с едвам 2-3 % по индикатора за иновативност на фирмите, посочи Дановски.
Той изясни, че министерството на нововъведенията и растежа дава отговор в оптималната степен за това да извършва ролята на най-големия обществен сътрудник за създаване на екосистемата за развиване на фирмите и вложенията в публично-частния бранш.
Това, което се изисква, е да работим за построяването на тази система с няколко инструмента, акцентира Дановски, давайки образец със основаване на съответна инфраструктура – организации, техпаркове, новаторски институти, образуване на обществения капитал, който би подкрепил по най-хубавия метод екосистемата.
България има потребност от по-смела и доста по амбиициозна икономическа политика. Това съобщи изрично Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.
35 години не се уморихме да наваксваме и догонваме все някой различен.
Според него, в случай че не се фокусираме към икономическа визия, която ще направи България по-добра от другите в две, три, пет съответни области, ще продължим единствено да догонваме.
Крайно време е да стартираме да рискуваме доста по-сериозно. Това желая да видя като икономическа визия – смели и адаптивни решения.
Ако би трябвало да създадем една бърза ретроспекция за последните 20 години – цифровата търговия стана допустима с два стълба – софтуерни решения и средства, с които да ги доставяме, разяснява от своя страна Николай Рашков, представител на Съюза на интернационалните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за превоз към Европейска комисия. Той уточни изрично, че
България има капацитет да се трансформира в образован логистичен хъб за транспортни услуги.
Имаме доста удобно географско състояние, само че посредством и на развития ни транспортен бранш, който може да ни даде достъп до логистична мрежа и складова база, можем да поемем осъществяването на тези интервенции в сходен хъб, изясни той.
Според него обаче има потребност свръхрегулирането да се усъвършенства с поощряване на нововъведенията.
Технологични колоси в България – не фантастика, а действителна опция
Дошло е време за доста по-голям скок в софтуерен и предприемачески аспект. Някои го назовават квантов скок, аз го назовавам AI скок, означи Георги Брашнаров.
Според него полемиката за вложения в така наречен хайпърскейлърс клауд услуги към този момент е предишното.
Новото съревнование се назовава AI factory и то занапред стартира.
Ако приказваме за квантов скок – тъкмо това е, да спрем да приказваме за дата центрове и да помислим дали България би могла да даде опция на същинска голяма компания, безапелационен е той.
Според зам.-министъра на нововъведенията и растежа, въпросът за това е в размера, тайминга и метода, по който си представяме, че можем притеглим софтуерни компании за постигането на такава амбициозна цел.
Може би не знаете, само че три от най огромните хайпърскейлъри имат връзка с страната от 2021 година Това са Гугъл, Microsoft, Amazon, съобщи той и добави, че е належащо да се направи изследване на опцията България да употребява облачните услуги по някакъв метод.
За страдание не сме съумели да създадем нещо значително във връзка с тактиката за данните и киберсигурността, за това кой да ръководи нашите обществени услуги, съобщи още той, допълвайки, че това би трябвало да е наша цел колкото се може по-бързо, стига да не изпадаме в „ грандомански нереалистични параметри “.
Намирането на международен финансов сътрудник при всички случаи би трябвало да почива на един здрав бизнес разсъдък, акцентира Дановски.
В случаите с AI giga фабриките е нужен бизнес разсъдък.
В основата на тези инфраструктори на бъдещето би трябвало да стои частният интерес – да имаш браншове, задания, проекция и концепция по какъв начин ще ги изпълняваш.
Нашите дадености са повече от подобаващи, въпросът е да създадем консолидирана взаимна поръчка за тази цел, добави зам.-министърът.
Вярвам в доста, доста смелите хрумвания,
съобщи кметът на София Васил Терзиев.
Един интелигентен другар преди доста, доста години ми сподели нещо, което съм запомнил – показа си идеалното, с цел да стане оптималното. Тоест, колкото по-високо се целиш, толкоз по-голям ще бъде резултът. Ние сме видели, че това действително може да стане тук, безапелационен е той.
Транспортният бранш – мост сред модерните вложения и логистичните обичаи
Според Николай Рашков у нас към момента се подценява наклонността за построяването на дата центрове.
По думите му обаче, точно транспортният бранш може да се трансформира в мост на икономическо равнище, защото е интегриран във всяка индустриална единица.
Това, което ни се стремим да вършим, е да сме все по-добре обвързван транспортен хъб, да реализираме интеграция на София с новите стопански зони, тъй като това е една извънредно огромна опция, тъй че нашата географска даденост да бъде експлоатирана, уточни в допълнение кметът Терзиев.
Смятам, че ние имаме и софтуерната база, и хората, които могат да го създадат.
Според мен това, което ни липсва е точно нужната сигурност на локално и държавно равнище за един вложител, тъй че той да може да влага дълготрайно, изясни градоначалникът.
Според Терзиев би трябвало да се работи по-ефективно с по-млади започващи динамични компании и да не се стига до това да продават услугите си на външни държавни управления или други градове, без да съумели да оказват помощ най-малко малко на своите, смятайки, че локалната почва е неблагодатна.
Така че, вярата ми е да успеем да създадем това, което ще сътвори и предпоставки за доста по-бързо развиване на тези компании. Това е нещо, което другите страни доста дейно вършат, до момента в който ние сме се научили да продаваме първо на открито и след това вероятно да гледаме на локалната среда като добър сътрудник, добави Васил Терзиев.
Трябва да се стремим към улеснение на стокообмена и насърчване на вложенията, безапелационен е Рашков.
По думите му, главният негатив при българските компании в транспортния бранш е липса на опит, защото множеството от тях в най-хубавия случай са с 30-годишен опит, до момента в който европейските компании и огромните структури са с опит 50-60 години и по този метод имат опция да извлекат максисум добавена стойност.
Същевременно, преимуществото което имат родните превозвачи е, че транспортната промишленост в Европа стартира да се свива – да вземем за пример френските превозвачи извършват близки високоплатени курсове, до момента в който източните могат да допълват зареждането на всички тези развити европейски стопански системи със стоките, които употребяват.
Амбиция, само че с разсъдък – водачите, които ни трябват
Във финалната част на полемиката всички участници се сплотиха към мнението, че бизнесът през днешния ден има потребност от нов жанр на водачество.
Бъдещето е на водачи, които могат да образуват разумни и рационални визии, за екипите които ръководят. Не е задоволително единствено да въодушевяват, само че и да накарат хората си да извършват, уточни Мартин Дановски, зам.-министър на нововъведенията и растежа.
Крайно време е за мощно амбициозни хора, способни да взимат непопулярни решения, безапелационен беше Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.
Трябва да се понижи популизмът и се изискват почтени диалози, с цел да може да се намерят решение на насъбраните проблеми, съобщи Васил Терзиев.
Много значимо е да имаш дълготрайно отговорно мислене – да можеш да гледаш отвън мандата, тъй като в мандата стоят по един метод нещата, само че да погледнеш в един 20-30 годишен интервал е доста по-важно от политическото ти оцеляване.
И вярата ми е всички да вървим повече към този модел – с дълготрайни цели, почтени разгвори и приемане на това, че не може всички други да заплащат сметката, приключи кметът на София.
Защото в ера на изкуствен интелект, световни търговски спорове и цифрова конкуренция, трансформацията не е въпрос на избор, а на въпрос на оцеляване?
Какво може да се направи още на следващия ден?
Отговорите тези въпроси бяха измежду акцентите в полемика на влиятелния конгрес ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 с модератор водещия на утринния блок на Българска национална телевизия Симеон Иванов. Участие в нея взеха Васил Терзиев – кмет на София и софтуерен бизнесмен, Мартин Дановски – заместител министър на нововъведенията и растежа, Георги Брашнаров – вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM, Николай Рашков – представител на Съюза на интернационалните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за интернационален превоз към Европейска комисия.
Икономическа визия – от локално към национално равнище
Аз съм глобалист – имам вяра в обвързваните пазари и съгласно мен като дребна страна би трябвало да продължаваме точно в тази посока – на интеграция с обединявания пазар в Европа. Много значимо е с изключение на обща валута и общи регулации, да имаме и общ пазар. Така очерта икономическата си визия кметът на София Васил Терзиев, който е и бизнесмен.
Ние бяхме един от пионерите на експортно насочените компании и мога да кажа, че не сме имали кой знае какъв досег с страната с изключение на откъм спазването на избрани правила, трудови контракти и така нататък, уточни той.
Аз съм много десен човек и моите убеждения са, че колкото по-малко страната се меси и насочва бизнеса, е по-добре. Тя би трябвало да сътвори добра рамка за бизнеса и това е, което в този момент като кмет се пробвам да преценява – къде са местата, в които можем да имаме публично-частно партньорство в рамка, която да пази обществения интерес, само че и да разреши на частния капитал оптимално бързо да се движи. Водещата роля на общината е да бъде регулатор, само че не да насочва, а даде вярната рамка, тъй че общественият интерес да е предпазен.
Трябва да понижим бюрокрацията, тъй че да притеглим вложители, които се насочват към София, към България.
Примерът на ИТ промишлеността е доста индикативен по какъв начин може от нулата да се реализира нещо в действителност огромно и не да догонваме, а да сме водачи, тъй като и откъм фирмите, и откъм venture capital екосистемата ние сме доста по-добре, в сравнение с други страни, които са по-големи от нас, уточни Терзиев, припомняйки събранието от 2000 година, на което компанията му става първият стартъп еднорог: Тогава всички се смееха и за тях беше невероятно да съществува оценка 1 милиард.
Но виждаш по какъв начин година, след година, когато имаш цел, без значение дали се занимаваш с услуги, дали имаш артикули, дали си просветителна институция, създаваш карта по какъв начин да наподобява една устойчива машина. Много от нещата ги е нямало и сме ги градили, всеки със своята отговорност. Имало е една дълготрайна цел, която всички сме споделяли, добави Терзиев.
Това, което на нас ни липсва в този момент, е блян. Къде желаеме да бъдем след 20-30 години, нещо, към което всички да се съгласим, макар разликите,
с цел да имаме посока и от администрация на администрация, от мандат на мандат да гоним общи цели и да изградим конкуретна стопанска система, която да дава разцвет на нашия народ. Това изисква извънредно добра съгласуваност сред локална власт, парламент, изпълнителна власт на национално равнище, доста сериозна работа и във външнополитически и външноикономически аспект.
Не можем да приказваме за икономическа визия каквото я познаваме от учебниците от 80-те години.
Нуждаем се от адаптивна тактика, уточни Мартин Дановски, зам.-министър на нововъведенията и растежа.
Според него ни е нужна икономическа визия, която да съдържа новото фундаментално качество на актуалните стопански системи – скорост.
Икономиката би трябвало да е съответна на актуалните стопански действителности. Да бъде основана на знанието, което сътворяваме и учредена извънредно на скоростта на нахлуване на софтуерните промени.
Новите параметри на конкурентоспособността са скорост и адаптивност на реакция.
Ние сме позагубили инстикт – не бих споделил, че единствено в България се следи това през последните години, уточни Дановски и добави:
Таланти хора и нови софтуерни решения – това са суровините на бъдещето.
Зам.-министърът добави още, че живеем в стопанската система на мрежите, колаборациите и сътрудничествтото, затовад ържавата не би трябвало да бъде единственият мотор за развиване.
Имаме голям проблем с целеполагането – не може да ни е цел да догонваме, да се съпоставяме със междинното в Европейски Съюз. Ние сме доста по-добри в някои аспекти, само че не го знаем.
Не знаем, че в България процентът на бързорастящи компании е 11-12%, до момента в който междинното равнище в Европа е 8-9%. Над 45 % от фирмите в България са експортно насочени – това са публично данни от статистика на Европейска комисия. Изоставаме с едвам 2-3 % по индикатора за иновативност на фирмите, посочи Дановски.
Той изясни, че министерството на нововъведенията и растежа дава отговор в оптималната степен за това да извършва ролята на най-големия обществен сътрудник за създаване на екосистемата за развиване на фирмите и вложенията в публично-частния бранш.
Това, което се изисква, е да работим за построяването на тази система с няколко инструмента, акцентира Дановски, давайки образец със основаване на съответна инфраструктура – организации, техпаркове, новаторски институти, образуване на обществения капитал, който би подкрепил по най-хубавия метод екосистемата.
България има потребност от по-смела и доста по амбиициозна икономическа политика. Това съобщи изрично Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.
35 години не се уморихме да наваксваме и догонваме все някой различен.
Според него, в случай че не се фокусираме към икономическа визия, която ще направи България по-добра от другите в две, три, пет съответни области, ще продължим единствено да догонваме.
Крайно време е да стартираме да рискуваме доста по-сериозно. Това желая да видя като икономическа визия – смели и адаптивни решения.
Ако би трябвало да създадем една бърза ретроспекция за последните 20 години – цифровата търговия стана допустима с два стълба – софтуерни решения и средства, с които да ги доставяме, разяснява от своя страна Николай Рашков, представител на Съюза на интернационалните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за превоз към Европейска комисия. Той уточни изрично, че
България има капацитет да се трансформира в образован логистичен хъб за транспортни услуги.
Имаме доста удобно географско състояние, само че посредством и на развития ни транспортен бранш, който може да ни даде достъп до логистична мрежа и складова база, можем да поемем осъществяването на тези интервенции в сходен хъб, изясни той.
Според него обаче има потребност свръхрегулирането да се усъвършенства с поощряване на нововъведенията.
Технологични колоси в България – не фантастика, а действителна опция
Дошло е време за доста по-голям скок в софтуерен и предприемачески аспект. Някои го назовават квантов скок, аз го назовавам AI скок, означи Георги Брашнаров.
Според него полемиката за вложения в така наречен хайпърскейлърс клауд услуги към този момент е предишното.
Новото съревнование се назовава AI factory и то занапред стартира.
Ако приказваме за квантов скок – тъкмо това е, да спрем да приказваме за дата центрове и да помислим дали България би могла да даде опция на същинска голяма компания, безапелационен е той.
Според зам.-министъра на нововъведенията и растежа, въпросът за това е в размера, тайминга и метода, по който си представяме, че можем притеглим софтуерни компании за постигането на такава амбициозна цел.
Може би не знаете, само че три от най огромните хайпърскейлъри имат връзка с страната от 2021 година Това са Гугъл, Microsoft, Amazon, съобщи той и добави, че е належащо да се направи изследване на опцията България да употребява облачните услуги по някакъв метод.
За страдание не сме съумели да създадем нещо значително във връзка с тактиката за данните и киберсигурността, за това кой да ръководи нашите обществени услуги, съобщи още той, допълвайки, че това би трябвало да е наша цел колкото се може по-бързо, стига да не изпадаме в „ грандомански нереалистични параметри “.
Намирането на международен финансов сътрудник при всички случаи би трябвало да почива на един здрав бизнес разсъдък, акцентира Дановски.
В случаите с AI giga фабриките е нужен бизнес разсъдък.
В основата на тези инфраструктори на бъдещето би трябвало да стои частният интерес – да имаш браншове, задания, проекция и концепция по какъв начин ще ги изпълняваш.
Нашите дадености са повече от подобаващи, въпросът е да създадем консолидирана взаимна поръчка за тази цел, добави зам.-министърът.
Вярвам в доста, доста смелите хрумвания,
съобщи кметът на София Васил Терзиев.
Един интелигентен другар преди доста, доста години ми сподели нещо, което съм запомнил – показа си идеалното, с цел да стане оптималното. Тоест, колкото по-високо се целиш, толкоз по-голям ще бъде резултът. Ние сме видели, че това действително може да стане тук, безапелационен е той.
Транспортният бранш – мост сред модерните вложения и логистичните обичаи
Според Николай Рашков у нас към момента се подценява наклонността за построяването на дата центрове.
По думите му обаче, точно транспортният бранш може да се трансформира в мост на икономическо равнище, защото е интегриран във всяка индустриална единица.
Това, което ни се стремим да вършим, е да сме все по-добре обвързван транспортен хъб, да реализираме интеграция на София с новите стопански зони, тъй като това е една извънредно огромна опция, тъй че нашата географска даденост да бъде експлоатирана, уточни в допълнение кметът Терзиев.
Смятам, че ние имаме и софтуерната база, и хората, които могат да го създадат.
Според мен това, което ни липсва е точно нужната сигурност на локално и държавно равнище за един вложител, тъй че той да може да влага дълготрайно, изясни градоначалникът.
Според Терзиев би трябвало да се работи по-ефективно с по-млади започващи динамични компании и да не се стига до това да продават услугите си на външни държавни управления или други градове, без да съумели да оказват помощ най-малко малко на своите, смятайки, че локалната почва е неблагодатна.
Така че, вярата ми е да успеем да създадем това, което ще сътвори и предпоставки за доста по-бързо развиване на тези компании. Това е нещо, което другите страни доста дейно вършат, до момента в който ние сме се научили да продаваме първо на открито и след това вероятно да гледаме на локалната среда като добър сътрудник, добави Васил Терзиев.
Трябва да се стремим към улеснение на стокообмена и насърчване на вложенията, безапелационен е Рашков.
По думите му, главният негатив при българските компании в транспортния бранш е липса на опит, защото множеството от тях в най-хубавия случай са с 30-годишен опит, до момента в който европейските компании и огромните структури са с опит 50-60 години и по този метод имат опция да извлекат максисум добавена стойност.
Същевременно, преимуществото което имат родните превозвачи е, че транспортната промишленост в Европа стартира да се свива – да вземем за пример френските превозвачи извършват близки високоплатени курсове, до момента в който източните могат да допълват зареждането на всички тези развити европейски стопански системи със стоките, които употребяват.
Амбиция, само че с разсъдък – водачите, които ни трябват
Във финалната част на полемиката всички участници се сплотиха към мнението, че бизнесът през днешния ден има потребност от нов жанр на водачество.
Бъдещето е на водачи, които могат да образуват разумни и рационални визии, за екипите които ръководят. Не е задоволително единствено да въодушевяват, само че и да накарат хората си да извършват, уточни Мартин Дановски, зам.-министър на нововъведенията и растежа.
Крайно време е за мощно амбициозни хора, способни да взимат непопулярни решения, безапелационен беше Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.
Трябва да се понижи популизмът и се изискват почтени диалози, с цел да може да се намерят решение на насъбраните проблеми, съобщи Васил Терзиев.
Много значимо е да имаш дълготрайно отговорно мислене – да можеш да гледаш отвън мандата, тъй като в мандата стоят по един метод нещата, само че да погледнеш в един 20-30 годишен интервал е доста по-важно от политическото ти оцеляване.
И вярата ми е всички да вървим повече към този модел – с дълготрайни цели, почтени разгвори и приемане на това, че не може всички други да заплащат сметката, приключи кметът на София.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ