Кажи ми как посрещаш изгрева, за да ти кажа що

Кажи ми по какъв начин посрещаш изгрева, с цел да ти кажа що за „ човек “ си.

Плажът на Златна Рибка тази година не посрещна слънцето — посрещна планина от фасове, чашки и бирени бутилки. Сцената още стои. Боклуците — още повече. Свобода? Ново начало? Или просто независимост да си оставиш кенчето в пясъка и да си тръгнеш горделив „ морски хипи “?

Да, звучи сантиментално: боси крайници, море в очите, вяра в сърцето… и торба с боклуци, която „ забравяш “ да изхвърлиш. После кой да почисти? Общината, несъмнено! С нашите пари. Защото „ джулайците “ сме доста свободни, но не и виновни.

Джулай не е просто ваучър. Това е изгрев на съвестта. А съвестта тази заран изгря… на пластмасова чаша, хвърлена до морето.

Вероятно такива мисли са се въртели в главата на Златина Петкова. Ето какво написа тя във Фейсбук:



Созопол, Златна Рибка. Джулай Морнинг. Посрещам Джулай на това МОРЕ. Тук идваш за изгрева. За свободата. За новото начало.

Всяка година съм тук – посрещам изгрева с боси крайници, море в очите и вяра в сърцето. Но тази година… не видях изгрев. Видях единствено нечистотия. Целият плаж бе посипан с фасове, пластмаса, чаши, бутилки, даже стъкла. Имаше сцена, имаше събитие. Явно и доста пийнал „ възторг “.

А след това? Тотален позор.
Обадих се на 112. Попитах: Това законно ли е? Някой ще бъде ли санкциониран? Отговорът: „ Ще изпратим хора от общината да почистят. “
С нашите пари. Без никаква глоба.

Питах и един мъж, който минаваше около мен:
– „ Извинете, това обикновено ли е за вас? “
– „ За Градина – да, обикновено е. “

Това ме раздруса повече от самите отпадъци. Кога мръсотията стана част от „ естественото “? Кога празниците се трансфораха в опустошаване?

Джулай не е просто празненство. Това е изгрев на съвестта. Но тази заран... съвест нямаше.