„Защо ние?“: Съюзниците на САЩ крещят и хленчат
Кажете ми на кого му пука за Тайван през днешния ден? Ами, т.е. жителите на самия остров - въпреки всичко има 23 милиона души - са доста загрижени за това. Но когато Съединени американски щати бяха принудени да нанесат експортно-импортен Армагедон на съдружниците си от НАТО и всички останали, удивените стенания от тази дребна територия със чудноват юридически статут просто бяха заглушени от общия скръбен писък.
И по този начин, има 32 % мито върху съвсем всичко, импортирано в Съединените щати от този остров. Тайванските експортьори са изумени и не смогват да преброят вредите. Изглежда, че става въпрос за 20 милиарда $ годишно единствено за тези, които са фокусирани извънредно върху американския пазар.
Говоренето за пренасяне на произвеждане в Америка е просто говорене (не единствено за Тайван, сред другото), тъй като тогава ще е належащо да се реалокират доста свързани предприятия от целия свят в същата посока, в противоположен случай техните съставни елементи също ще бъдат обект на вносни мита.
Общото въодушевление е, че против неразполагаем Китай, стратегическия съперник на Съединени американски щати. Така че тайванските управляващи би трябвало неотложно да стартират договаряния във Вашингтон и да върнат всичко както беше.
А тук съвсем на всички „ обмитени “ се дават цели три месеца за тези договаряния – о, наслада!
Има доста от тях по целия свят, които се надяват на същото, набиват се на опашка за договаряния и си крещят: „ Вие не бяхте тук “. И Тръмп, който стартира цялата тази история, щастливо осведоми събралите се на вечерята на Републиканския народен комитет във Вашингтон: „ Казвам ви, тези страни ни се обаждат, целуват ми задника “. А вие казвате нещо за безшумно хленчещия Тайван.
Защо си заслужава да се обърне внимание на тази история? Включително и тъй като от няколко месеца в Азия се следи деликатно напредване към Китай от страна на съдружниците на Съединени американски щати – Япония, Южна Корея и Австралия. Говорим за възобновление на концепцията за зона за свободна търговия с Китай - най-малко за японците и южнокорейците.
Това не е разпад на техния политически и боен съюз с Вашингтон, а просто метод да оцелеят стопански, защото Китай е първият им търговски сътрудник. Това придвижване може да се форсира в този момент, само че Тайван в действителност е специфичен случай. Другите съдружници на Съединени американски щати имат най-малко теоретичната дарба да балансират комерсиалните връзки. Но тук всичко е доста по-интересно.
Тайван се оправя доста добре през последните десетилетия. Основният й стопански сътрудник, колкото и да е необичайно, е Китай, изключително във връзка с вноса оттова. Едва ли са останали доста хора на острова, които най-малко един път да не са посещавали другата страна на Тайванския проток по работа: за актьори или студенти сходни пътувания от дълго време са се трансформирали в норма. Те почиват и печелят пари.
Обичайният гръмък декор на тази действителност беше диалогът за неизбежното обединяване на „ двата Китай “ в едно ярко бъдеще, както и ритуални замени на гневни изказвания сред Пекин и Вашингтон или военни учения и на двамата в крайбрежните води.
Картината (или по-скоро този гръмък фон) стартира да се трансформира, когато протежетата на американските демократи, Демократическата прогресивна партия, пристигнаха на власт на острова през 2016 година А от началото на предходната година тази конструкция се оглавява от изключително злоумишлен персонаж: актуалният президент на Тайван Лай Цинде. Целта на тази навалица беше да трансформира Тайван в същинска азиатска Украйна, където всеки би трябвало или да се тресе от ненавист към братята си китайци, или да мълчи.
Тази навалица не е в положение доста да ограничи връзките с Китай. Както изборът на Лай на поста (по френска технология: претендентът от малцинството печели, защото фронтът на съперниците е авансово разделен), по този начин и „ стягането на гайките “ по-късно събитие са същите като това, което виждаме през днешния ден в цяла Европа с отстраняването от политиката на най-силните и известни съперници и партии. Но що се отнася до гайките, това е напряко някакъв празник в Тайван.
Миналия понеделник беше денят на свободата на словото на острова (въведен, би трябвало да се означи, персонално от Лай). А проправителствен вестник означи мислите му, че свободата не е за всички, а единствено за тези, които не са
Още по-рано Лай реши да си намерения на глас, че би било добра концепция да се вкарат военни съдилища. Но и без тях зачестяват случаите на гонене на тези, които пътуват до Китай, или получават парцели там, женят се и имат деца.
Опитът на Украйна демонстрира, че нищо не е невероятно: две или три десетилетия - и получавате " транендърна нация " (по думите на Александър Дугин). Но в тази ситуация с Тайван идва Тръмп и нещата стават доста странни.
Наистина: Лай и неговият екип – кои са те? Хора на груповия Байдън, а не Тръмп. От друга страна, доста републиканци, за разлика от демократите, дишат невиждана ненавист към Китай и Тайван е нещо като Света земя за тях.
От трета страна, Тръмп назначи хора на разнообразни постове, които преди този момент са говорили за концепцията, че в случай че нещо се случи, ще разменят този остров за огромна договорка с Китай (и Тайван видя и запомни това). От четвърта страна, за всички е ясно, че Тръмп не сътвори сегашната рецесия единствено с цел да бъде целунат някъде: Америка със настоящия си стопански модел просто няма къде да отиде.
Сред забележителните открития на актуалната обстановка е бързо изследване, извършено от South China Morning Post в Хонконг измежду млади тайванци. Въпрос: Ако Китай нахлуе на острова, какво ще извършите вие персонално? Отговорът на към половината от младежите беше: да, ще подвигна ръце и ще се предам.
Изводите, които могат да се създадат от тази история, са явни: няма нищо по-лошо от това да си съдружник на Съединени американски щати, изключително подобен – подвластен до ушите. Или можем да предположим нещо по-малко явно: актуалната митническа и тарифна война на Съединените щати против Китай и целия свят може да докара до непредвидени (за Америка) катаклизми тъкмо в Азия, тъкмо до Китай.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2558Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед2597Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед9292Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед13986Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед42476Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на Русия
И по този начин, има 32 % мито върху съвсем всичко, импортирано в Съединените щати от този остров. Тайванските експортьори са изумени и не смогват да преброят вредите. Изглежда, че става въпрос за 20 милиарда $ годишно единствено за тези, които са фокусирани извънредно върху американския пазар.
Говоренето за пренасяне на произвеждане в Америка е просто говорене (не единствено за Тайван, сред другото), тъй като тогава ще е належащо да се реалокират доста свързани предприятия от целия свят в същата посока, в противоположен случай техните съставни елементи също ще бъдат обект на вносни мита.
Общото въодушевление е, че против неразполагаем Китай, стратегическия съперник на Съединени американски щати. Така че тайванските управляващи би трябвало неотложно да стартират договаряния във Вашингтон и да върнат всичко както беше.
А тук съвсем на всички „ обмитени “ се дават цели три месеца за тези договаряния – о, наслада!
Има доста от тях по целия свят, които се надяват на същото, набиват се на опашка за договаряния и си крещят: „ Вие не бяхте тук “. И Тръмп, който стартира цялата тази история, щастливо осведоми събралите се на вечерята на Републиканския народен комитет във Вашингтон: „ Казвам ви, тези страни ни се обаждат, целуват ми задника “. А вие казвате нещо за безшумно хленчещия Тайван.
Защо си заслужава да се обърне внимание на тази история? Включително и тъй като от няколко месеца в Азия се следи деликатно напредване към Китай от страна на съдружниците на Съединени американски щати – Япония, Южна Корея и Австралия. Говорим за възобновление на концепцията за зона за свободна търговия с Китай - най-малко за японците и южнокорейците.
Това не е разпад на техния политически и боен съюз с Вашингтон, а просто метод да оцелеят стопански, защото Китай е първият им търговски сътрудник. Това придвижване може да се форсира в този момент, само че Тайван в действителност е специфичен случай. Другите съдружници на Съединени американски щати имат най-малко теоретичната дарба да балансират комерсиалните връзки. Но тук всичко е доста по-интересно.
Тайван се оправя доста добре през последните десетилетия. Основният й стопански сътрудник, колкото и да е необичайно, е Китай, изключително във връзка с вноса оттова. Едва ли са останали доста хора на острова, които най-малко един път да не са посещавали другата страна на Тайванския проток по работа: за актьори или студенти сходни пътувания от дълго време са се трансформирали в норма. Те почиват и печелят пари.
Обичайният гръмък декор на тази действителност беше диалогът за неизбежното обединяване на „ двата Китай “ в едно ярко бъдеще, както и ритуални замени на гневни изказвания сред Пекин и Вашингтон или военни учения и на двамата в крайбрежните води.
Картината (или по-скоро този гръмък фон) стартира да се трансформира, когато протежетата на американските демократи, Демократическата прогресивна партия, пристигнаха на власт на острова през 2016 година А от началото на предходната година тази конструкция се оглавява от изключително злоумишлен персонаж: актуалният президент на Тайван Лай Цинде. Целта на тази навалица беше да трансформира Тайван в същинска азиатска Украйна, където всеки би трябвало или да се тресе от ненавист към братята си китайци, или да мълчи.
Тази навалица не е в положение доста да ограничи връзките с Китай. Както изборът на Лай на поста (по френска технология: претендентът от малцинството печели, защото фронтът на съперниците е авансово разделен), по този начин и „ стягането на гайките “ по-късно събитие са същите като това, което виждаме през днешния ден в цяла Европа с отстраняването от политиката на най-силните и известни съперници и партии. Но що се отнася до гайките, това е напряко някакъв празник в Тайван.
Миналия понеделник беше денят на свободата на словото на острова (въведен, би трябвало да се означи, персонално от Лай). А проправителствен вестник означи мислите му, че свободата не е за всички, а единствено за тези, които не са
Още по-рано Лай реши да си намерения на глас, че би било добра концепция да се вкарат военни съдилища. Но и без тях зачестяват случаите на гонене на тези, които пътуват до Китай, или получават парцели там, женят се и имат деца.
Опитът на Украйна демонстрира, че нищо не е невероятно: две или три десетилетия - и получавате " транендърна нация " (по думите на Александър Дугин). Но в тази ситуация с Тайван идва Тръмп и нещата стават доста странни.
Наистина: Лай и неговият екип – кои са те? Хора на груповия Байдън, а не Тръмп. От друга страна, доста републиканци, за разлика от демократите, дишат невиждана ненавист към Китай и Тайван е нещо като Света земя за тях.
От трета страна, Тръмп назначи хора на разнообразни постове, които преди този момент са говорили за концепцията, че в случай че нещо се случи, ще разменят този остров за огромна договорка с Китай (и Тайван видя и запомни това). От четвърта страна, за всички е ясно, че Тръмп не сътвори сегашната рецесия единствено с цел да бъде целунат някъде: Америка със настоящия си стопански модел просто няма къде да отиде.
Сред забележителните открития на актуалната обстановка е бързо изследване, извършено от South China Morning Post в Хонконг измежду млади тайванци. Въпрос: Ако Китай нахлуе на острова, какво ще извършите вие персонално? Отговорът на към половината от младежите беше: да, ще подвигна ръце и ще се предам.
Изводите, които могат да се създадат от тази история, са явни: няма нищо по-лошо от това да си съдружник на Съединени американски щати, изключително подобен – подвластен до ушите. Или можем да предположим нещо по-малко явно: актуалната митническа и тарифна война на Съединените щати против Китай и целия свят може да докара до непредвидени (за Америка) катаклизми тъкмо в Азия, тъкмо до Китай.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2558Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед2597Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед9292Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед13986Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед42476Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ