Кадуцей (от гр. – предвестник“, вестник“) са носили богът лечител

Кадуцей (от гр. – „ предвестител “, „ вестник “) са носили богът врач на Месопотамия Ешмун, древноегипетските богове Анубис и от време на време Изида, гръцко-римският господ Хермес-Меркурий, финикийският господ Бал (Баал, Ваал), акадската богиня Ищар и някои други богове и богини.

В християнството кадуцеят е станал признак на София (Божията Премъдрост). На античните православни икони тя го държи в дясната си ръка.

Съществуват голям брой тълкования за смисъла на кадуцея. Той се счита за знак на ключа, отварящ лимита сред светлината и тъмнината, положителното и злото, живота и гибелта.

При това крилата на кадуцея символизират способността да се минават всевъзможни граници (според една от интерпретациите е въплъщение на духа), жезълът – власт над силите на природата, двойната змия – противоположните страни в дуализма, които в последна сметка би трябвало да се съединят.

Двете змии въплъщават силата на връзката и разделянето, положителното и злото, огъня и водата и така нататък

Съществува мнение, че прътът или жезълът е оста на света (вариант – международното дърво), по която нагоре-надолу, сред Небето и Земята, се движат боговете медиатори. Затова кадуцей са носили всички посланици като знак на мир и отбрана и той се е явявал техен главен признак.

Двете змии с обърнати нагоре глави символизират в този случай еволюцията и по едно и също време двете начала на света (подобно на ин и ян в даоизма) или се интерпретират като два взаимно обусловени процеса на еволюционно развиване на материалните форми и душата, които ръководят материалните форми. Симетричното разположение на змиите и крилата служи като доказателство за равновесието на противостоящите сили и хармоничното развиване както на нисшето, телесното, по този начин и на висшето, духовното равнище.

Змиите също по този начин се свързват с цикличното възобновление на Природата и възобновяване на универсалния Ред, когато той се наруши. Доста постоянно те се приравняват към признака на мъдростта. В малоазиатската традиция двете змии били публикуван знак на плодородието, а в месопотамската традиция сплетените змии се считали за олицетворение на бога врач.

Аналогичен на кадуцея знак бил открит в древноиндийските монументи. В езотеричните посоки на будизма жезълът на кудецея символизира оста на света, а змиите – галактическата сила. Змийският огън, или кундалини, обичайно се показва като прикрит в основата на гръбначния дирек (аналог на международната ос в мащаба на микрокосмоса).

Увивайки се към централната ос, змиите се съединяват в седем точки, свързвани с чакрите. Кундалини спи в базисната чакра, до момента в който вследствие на еволюцията не се разсъни, изкачвайки се по гръбнака по три пътя – централен, Сушумна, и два странични, които образуват двете пресичащи се спирали – Пингала (това е дясната, мъжка и дейна спирала) и Ида (лявата, женска и пасивна).

Каквато и да е интерпретацията на кадуцея, той съгласно множеството откриватели е бил един от античните знаци на Съзидателната Сила. Затова се считало, че притежателите на кадуцей са владеели всички закони, които ръководят Природата.

В тази общоприета интерпретация не са намерили отражение няколко от най-важните му особености, на които в този момент ще обърнем внимание. Това са:

– разперените крила, които на практика с нищо не се отличават от крилата на слънчевия диск или крилатото слънце с неговите многочислени разновидности.

– топчето върху жезъла, което има формата на слънчевия диск, обрамчен от луната безоблачен диск, или.

Според някои откриватели разновидностите на кадуцея в Древен Египет бил скиптър, увенчан с граничещ с луната безоблачен диск. Съществува мнение, че кадуцеят се явява скиптър, който по едно и също време поддържа знаците на Слънцето и Луната.

– комбинация на кадуцея, която подхожда на доста изображения на различен древноегипетски знак – урей (кобра) или уаджет, сплотяващи в едно цяло (често в разнообразни комбинации) птица (крила), змия и обрамчено от луната слънце. Доста постоянно към тях се причислява още един древногръцки знак – окото на Хор (в масонската символика той отбелязва Всевиждащото око).

Според множеството египтолози изображението на крилатия урей – кобра или урей във тип на кобра и птица, символизира единството на Долен и Горен Египет. Намиращите се от двете страни на слънчевия диск змии са означавали баланс (или равенство) на противоборстващите сили.

Според някои отзиви кадуцеят съставлява още едно алегорично изображение на това единение и съюз. При това жезълът дава отговор за международната ос, която като че ли поддържа Слънцето и Луната (Небето).

Килата символизират небесните или слънчевите (бели) богове, а змиите – лунните (змиевидни) богове. Слънчевите богове се намират по-близо до небето и Слънцето, а лунните –до Земята. Характерно е, че посланици сред тях постоянно са богове от разбъркан генезис. Например Хермес бил наследник на предводителя на слънчевите богове Зевс и плеядата Мая и по доста свои атрибути (той бил господ на кражбите и търговията) не съответствал на слънчевите богове.

Такава подчиненост на слънчевите и лунните богове се удостоверява от преданията на доста нации, които гласят, че след първата велика борба сред тях, която приключила с победа на белите богове, белите (или слънчеви) богове се заселили на повърхността на Земята, а змиехората се спуснали подземен.

Едновременно кадуцеят може да съставлява алегорично изображение на единството на подземния свят или земята (змии) и повърхността на Земята или Небето (крила), които се въртят към международната ос (жезъл) и се осветяват от Луната и Слънцето (топче или кръг).

Езотериката също има интерпретация на кадуцея. Според нея змиите на кадуцея са периферната нервна система – симпатиковата въздейства върху изхвърлянето на възбуждащи хормони, парасимпатиковата въздейства на изхвърлянето на спиращи хормони. В езотериката това са Пингала (слънчева, възбуждаща, огън, ян) и Ида (лунна, спираща, вода, ин).

Централната ос (жезълът) е централната нервна система. В езотериката това е Сушмуна, централният канал, който се открива при равновесие сред възбуждането и прекъсването.

Кръгът върху оста е мозъчният дънер, лимбичната система, където при отворен централен канал се доставят избрани субстанции по централния лимфен канал в гръбначния дирек.

Крилата на кадуцея са разширено усещане на действителността, частен случай на което е полетът.