Шестима журналисти от "Новая газета" са убити заради работата си от 2000 г. досега
Кадрите от наблюдателните камери демонстрират по какъв начин мъж в куриерска униформа идва с колело пред входа на вестника и разпръсва отровно вещество във въздуха. За " Новая газета " това е единствено най-новата офанзива.
В този ден, 15 март, редакцията на добре познатия съветски опозиционен вестник, един от единствените, които намерено оспорват линията на Кремъл, и прочут с ударните си следствия, не се съмнява, че е понесла химическа офанзива, целяща да я сплаши, написа Анастасия Кларк от Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
" Говори се, че е употребявано несмъртоносно отровно вещество от боен вид за отправяне на предизвестие към чиновниците на вестника или за възмездие към някой от тях ", сподели основният редактор Дмитрий Муратов.
Неколцина чиновници са се почувствали зле след случая и са били нужни няколко дни почистване за унищожаване на миризмата. Наложило се е даже да се смени част от настилката на уличния тротоар.
А това е единствено една от многочислените офанзиви, които е понесъл вестникът, и надалеч не най-тежката.
От началото на 2000-те години шестима публицисти на " Новая газета " са убити поради работата си. Черно-белите им портрети висят един до различен в офисите на вестника в Москва.
" За никого не е загадка, че когато Анна Политковска беше убита, желаех да закрия вестника. Този вестник е рисков за живота на хората ", сподели със страдание Муратов.
Анна Политковска
Анна Политковска, която дълги години отразяваше нарушаванията на човешки права в съветската Чеченска република за " Новая газета ", беше убита в жилищния си блок през 2006 година на 48-годишна възраст.
" Журналистите бяха твърдо срещу. Те смятаха, че в случай че закрием вестника, това ще поругае паметта на Анна Политковска. Убедиха ме ", сподели Муратов.
Той е един от създателите на вестника през 1993 година, когато над съветската преса се беше извил вятър на независимост след разпадането на Съветския съюз.
Един от първите " кръстници " на " Новая газета " става последният водач на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов, който подарява част от паричната награда на своята Нобелова премия за мир, с цел да може редакцията да купи първите си компютри.
Оптимизмът от тези първи години е останал надалеч обратно. Идването на власт на Владимир Путин през 2000 година докара със себе си озаптяване на самостоятелните медии и гражданското общество и маргинализиране на сериозните гласове.
" Новая газета " обаче продължава да се бори, като пуска броеве три пъти седмично и продължава да разкрива нарушавания на човешките права и случаи на корупция.
През 2018 година вестникът получава необикновен колет: надгробен венец с отрязана овнешка глава с записка до Денис Коротков, който написа за непрозрачните действия на наемническата компания " Вагнер ".
Разследванията му хвърлят светлина върху интервенциите на " Вагнер " в чужбина и хипотетичните й връзки с предприемача Евгений Пригожин, считан за непосредствен до Владимир Путин.
Въпреки тези " дарове " Денис Коротков споделя, че няма желание да спре работа или да напусне страната, както направиха други сътрудници и редакции. " Доста мъчно е да се прави публицистика за Русия отвън Русия ", отбелязва той.
" Огромна поддръжка от читателите "
По-наскоро " Новая газета " си навлече гнева на управляващите на Чечения, като отрази осъществяваните там изтезания без съд и присъда.
Няколко дни след тази публикация полк от чеченските специфични елементи разгласява видеозапис, в който хората му с оръжия в ръце желаят от Владимир Путин да даде заповед за отбрана от " ужасните нападки " на съветския вестник.
През 2009 година правозащитничката Наталия Естемирова, която е била сътрудничка на " Новая газета ", е отвлечена от вкъщи си и открита убита с патрон в главата.
Според Елена Милашина, която е написала публикацията за изтезанията в Чечения, единственият метод за отпор на тези офанзиви е да се продължи с работата.
" За да схванат хората, които са умъртвили сътрудниците ми, че ще има и други публицисти, които да продължат работата им ", сподели тя.
Дмитрий Муратов желае да остане оптимист и акцентира " голямата поддръжка на читателите " на вестника, чието хартиено издание е с тираж 90 000 броя, а уеб сайтът му се посещава от 500 000 читатели на ден.
" Никъде няма да вървим. Ще живеем и работим в Русия ", съобщи той.
Снимка: Стоп кадър
В този ден, 15 март, редакцията на добре познатия съветски опозиционен вестник, един от единствените, които намерено оспорват линията на Кремъл, и прочут с ударните си следствия, не се съмнява, че е понесла химическа офанзива, целяща да я сплаши, написа Анастасия Кларк от Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
" Говори се, че е употребявано несмъртоносно отровно вещество от боен вид за отправяне на предизвестие към чиновниците на вестника или за възмездие към някой от тях ", сподели основният редактор Дмитрий Муратов.
Неколцина чиновници са се почувствали зле след случая и са били нужни няколко дни почистване за унищожаване на миризмата. Наложило се е даже да се смени част от настилката на уличния тротоар.
А това е единствено една от многочислените офанзиви, които е понесъл вестникът, и надалеч не най-тежката.
От началото на 2000-те години шестима публицисти на " Новая газета " са убити поради работата си. Черно-белите им портрети висят един до различен в офисите на вестника в Москва.
" За никого не е загадка, че когато Анна Политковска беше убита, желаех да закрия вестника. Този вестник е рисков за живота на хората ", сподели със страдание Муратов.
Анна Политковска
Анна Политковска, която дълги години отразяваше нарушаванията на човешки права в съветската Чеченска република за " Новая газета ", беше убита в жилищния си блок през 2006 година на 48-годишна възраст.
" Журналистите бяха твърдо срещу. Те смятаха, че в случай че закрием вестника, това ще поругае паметта на Анна Политковска. Убедиха ме ", сподели Муратов.
Той е един от създателите на вестника през 1993 година, когато над съветската преса се беше извил вятър на независимост след разпадането на Съветския съюз.
Един от първите " кръстници " на " Новая газета " става последният водач на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов, който подарява част от паричната награда на своята Нобелова премия за мир, с цел да може редакцията да купи първите си компютри.
Оптимизмът от тези първи години е останал надалеч обратно. Идването на власт на Владимир Путин през 2000 година докара със себе си озаптяване на самостоятелните медии и гражданското общество и маргинализиране на сериозните гласове.
" Новая газета " обаче продължава да се бори, като пуска броеве три пъти седмично и продължава да разкрива нарушавания на човешките права и случаи на корупция.
През 2018 година вестникът получава необикновен колет: надгробен венец с отрязана овнешка глава с записка до Денис Коротков, който написа за непрозрачните действия на наемническата компания " Вагнер ".
Разследванията му хвърлят светлина върху интервенциите на " Вагнер " в чужбина и хипотетичните й връзки с предприемача Евгений Пригожин, считан за непосредствен до Владимир Путин.
Въпреки тези " дарове " Денис Коротков споделя, че няма желание да спре работа или да напусне страната, както направиха други сътрудници и редакции. " Доста мъчно е да се прави публицистика за Русия отвън Русия ", отбелязва той.
" Огромна поддръжка от читателите "
По-наскоро " Новая газета " си навлече гнева на управляващите на Чечения, като отрази осъществяваните там изтезания без съд и присъда.
Няколко дни след тази публикация полк от чеченските специфични елементи разгласява видеозапис, в който хората му с оръжия в ръце желаят от Владимир Путин да даде заповед за отбрана от " ужасните нападки " на съветския вестник.
През 2009 година правозащитничката Наталия Естемирова, която е била сътрудничка на " Новая газета ", е отвлечена от вкъщи си и открита убита с патрон в главата.
Според Елена Милашина, която е написала публикацията за изтезанията в Чечения, единственият метод за отпор на тези офанзиви е да се продължи с работата.
" За да схванат хората, които са умъртвили сътрудниците ми, че ще има и други публицисти, които да продължат работата им ", сподели тя.
Дмитрий Муратов желае да остане оптимист и акцентира " голямата поддръжка на читателите " на вестника, чието хартиено издание е с тираж 90 000 броя, а уеб сайтът му се посещава от 500 000 читатели на ден.
" Никъде няма да вървим. Ще живеем и работим в Русия ", съобщи той.
Снимка: Стоп кадър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ