Мечки все по-често слизат край населени места в Благоевградско
Кадри от охранителни камери и сигнали от поданици демонстрират все по-чести случаи на появи на кафяви мечки наоколо до обитаеми места в Благоевградско. Животните са видяни в регионите на селата Бистрица, Горно Хърсово и Марулево, което ускорява паниката измежду локалните хора. Темата идва и на фона на случай с български жител в Румъния през предходната седмица, който е бил засегнат след опит да нахрани мечка.
За аргументите, заради които мечките все по-често се доближават до хората, описа в Иван Василев, ръководител на Ловно-рибарско сдружение " Сокол 1911 " – Благоевград:
" Знае се това от от последните 4-5 години. Мечката слезе доста ниско около обитаемоте места заради събитието, че естествените местообитания на мечката, където са във високата част на Рила планина, в парковата зона няма никаква храна. "
По думите му, повода е неналичието на задоволително естествена хранителна база в планината:
" Поради събитието, че природата през годините не дава опция на горскоплодните дървета, джанки, круши, както и малини, капини, боровинки, нямат плод и тя няма с каквото се храни. "
Според него, мечките са принудени да търсят храна в по-ниските елементи на планината и край селата:
" Естествено тя е принудена да търси такава храна, тъй като след ставане от зимния сън, нормално през края на март – април, тя излиза и като няма с каквото се храни, ще търси храна и около обитаемоте места. "
На въпрос какъв брой мечки има в региона, Василев уточни, че точни данни няма. Той добави, че в региона на Хърсово и Марулево са засичани няколко животни:
" Не повече от 5-6. Има и дребни с тях. "
Според него отговорността за ръководството на популацията е на институциите. По думите му популацията на мечките в страната е повишена доста.
Директорът на зоологическата градина в Благоевград и досегашен шеф на Парка за мечки в Белица Димитър Иванов акцентира, че най-важното е хората да не позволяват среща с мечка:
" Аз бих споделил, че първо би трябвало да създадем всичко допустимо да не се сблъскаме с мечка. "
Според него разходките би трябвало да се правят по одобрени направления и по опция в група:
" Вероятността за нахлуване е доста по-малка, когато имаме група от 10 индивида, в сравнение с в случай че се разхождаме един или двама. "
По думите му, държанието на дивото животно мъчно може да бъде планувано. Иванов уточни и различен значим фактор за приближаването на мечките до хората – неправилното изхвърляне на боклуци.
Вижте още в директното включване на Аксения Ангелова
За аргументите, заради които мечките все по-често се доближават до хората, описа в Иван Василев, ръководител на Ловно-рибарско сдружение " Сокол 1911 " – Благоевград:
" Знае се това от от последните 4-5 години. Мечката слезе доста ниско около обитаемоте места заради събитието, че естествените местообитания на мечката, където са във високата част на Рила планина, в парковата зона няма никаква храна. "
По думите му, повода е неналичието на задоволително естествена хранителна база в планината:
" Поради събитието, че природата през годините не дава опция на горскоплодните дървета, джанки, круши, както и малини, капини, боровинки, нямат плод и тя няма с каквото се храни. "
Според него, мечките са принудени да търсят храна в по-ниските елементи на планината и край селата:
" Естествено тя е принудена да търси такава храна, тъй като след ставане от зимния сън, нормално през края на март – април, тя излиза и като няма с каквото се храни, ще търси храна и около обитаемоте места. "
На въпрос какъв брой мечки има в региона, Василев уточни, че точни данни няма. Той добави, че в региона на Хърсово и Марулево са засичани няколко животни:
" Не повече от 5-6. Има и дребни с тях. "
Според него отговорността за ръководството на популацията е на институциите. По думите му популацията на мечките в страната е повишена доста.
Директорът на зоологическата градина в Благоевград и досегашен шеф на Парка за мечки в Белица Димитър Иванов акцентира, че най-важното е хората да не позволяват среща с мечка:
" Аз бих споделил, че първо би трябвало да създадем всичко допустимо да не се сблъскаме с мечка. "
Според него разходките би трябвало да се правят по одобрени направления и по опция в група:
" Вероятността за нахлуване е доста по-малка, когато имаме група от 10 индивида, в сравнение с в случай че се разхождаме един или двама. "
По думите му, държанието на дивото животно мъчно може да бъде планувано. Иванов уточни и различен значим фактор за приближаването на мечките до хората – неправилното изхвърляне на боклуци.
Вижте още в директното включване на Аксения Ангелова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ