Притча за двамата корабокрушенци
Kъдето и да отидеш, ще намериш единствено това, което носиш със себе си!
Аму Мом
–... и корабът се разцепил на две от големите талази... – разказвал приказка дядото на дребния си внук.
– А с екипажа какво се е случило? – попитало детето.
– Успяли да се спасят двама. Не били доста надалеч от брега и щом бурята утихнала, доплували до него. Само че се оказало, че е уединен остров. Единият се отчаял незабавно и споделил, че живи няма да ги намерят. Другият пък бил оптимист и не паднал духом. Веднага се заел да построи заслон, до момента в който пристигна спасението. Изминала цяла седмица, само че помощ не идвала отникъде. Песимистът не спирал да се оплаква от нелеката си орис и да я проклина. Оптимистът пък не губел и за момент вяра и се наслаждавал на красивите изгреви и залези. За благополучие, един ден в далечината съзряли транспортен съд. Песимистът даже не помръднал от мястото си, вярвал, че няма да ги виждат. Оптимистът незабавно запалил огън, тъй че да се вижда пушекът отдалеко. Накрая ги избавили. Единият се вайкал: „ Какъв призрачен сън беше, апетит, мраз и жадност! ". Другият пък споделил: „ За мен това беше незабравимо премеждие. Ще го помня цялостен живот. Това е доказателство, че щом имаш воля, нищо не може да те пречупи! ".
– А за какво и другият не е мислил по този начин, а единствено се е оплаквал? – попитало внучето.
– Има една доста мъдра приказка, детето ми – където и да отидеш, ще намериш единствено това, което носиш със себе си! Щом има мраз и тъга в душата ти, единствено мраз и тъга ще срещаш. И назад – в случай че носиш наслада в сърцето си – във всичко ще намираш наслада.
Автор: Силвия Жекова
Източник: Gnezdoto.net
