Където и да отиде президентът на САЩ, той е придружаван

Където и да отиде президентът на Съединени американски щати, той е придружаван от асистент, който носи така наречен нуклеарна топка. За разлика от елементарната футболна топка обаче в нея се крие ориста на света.

Футболната топка в действителност съставлява черно куфарче, съдържащо няколко предмета, които би трябвало да се употребяват, с цел да се стартира нуклеарен удар. Сред тях е пластмасова карта, наречена „ бисквита “, върху която е отпечатана серия от златни кодове, с които главнокомандващият би трябвало да се консулти употребява, когато подрежда такава офанзива - въпреки всичко това не са същите кодове, които в действителност провокират изстрелването на ракетите.

В Съединени американски щати президентът е единственото лице, което има право да разпореди потреблението на нуклеарни оръжия, само че това не значи, че има достъп до „ нуклеарен бутон “. Вместо това, когато ръководителят на изпълнителната власт желае да изстреля нуклеарно оръжие, той първо би трябвало да свика конференция на водещи военни и цивилни съветници, като всички те имат заповед да се уверят, че настояването на президента е в сходство с интернационалното филантропично право, преди да го изпълнят.

Стига да не бъде разгласен фаул, президентът ще отвори страшната нуклеарна топка. Вътре се намира по този начин наречената „ Черна книга “, съдържаща меню от разнообразни разновидности за удар, един от които ще бъде определен и обявен на Военната зала на Пентагона. В този миг се появяват „ златните кодове “.

За да се увери, че заповедта в действителност идва от президента, старши офицер от военната зала издава „ код на предизвикването “, който нормално се състои от поредност фонетични букви от военната писменост, като да вземем за пример Papa-Tango. За да удостовери самоличността си и да удостовери достоверността на заповедта, президентът би трябвало да отговори, като употребява съответния златен код, който се намира върху бисквитата.

Сега топката в действителност стартира да се търкаля. След като ударът е позволен, Военната зала приготвя заповед за изстрелване - кодирано известие, което се изпраща на екипажите на подводниците или на наземните центрове, според от това кой вид нуклеарно оръжие е определен за офанзивата. 

Тази заповед съдържа спомагателни кодове, известни като кодове на системата за запечатано засвидетелствуване (SAS), както и комбинациите, нужни за отваряне на заключените сейфове в другите пунктове на стартовите екипажи. При отварянето на тези сейфове екипажите на изстрелването намират спомагателен набор от кодове SAS, които би трябвало да съответстват с тези в заповедта за изстрелване.

Това известие съдържа и детайлности за определения боен проект и задачите за поразяване. Що се отнася до действителните кодове, които отключват нуклеарните ракети, те могат да се съдържат в сейфа или да са включени в заповедта за изстрелване, според от това какви типове оръжия се употребяват и от кое място се изстрелват.

Въпреки това, с помощта на по този начин нареченото предписание за двама души, е невероятно обособен офицер да изстреля нуклеарна ракета независимо. Вместо това двама оръжейни оператори би трябвало да ревизират кодовете и по едно и също време да завъртят ключовете си на контролния панел, преди ракетата да бъде отблокирана.

След като ракетите са вдигнати във въздуха обаче, няма по какъв начин да бъдат отзовани, заради което са нужни толкоз доста стъпки за засвидетелствуване на достоверността, с цел да се извърши удар. В последна сметка нищо от това не може да се случи без разрешението на президента, само че е успокояващо да знаем, че няма един-единствен човек с пръст върху огромния червен бутон.