Къде в Европа са най-бедните пенсионери? Кой взима най-малкоПенсионерите в

Къде в Европа са най-бедните пенсионери? Кой взима минимум
Пенсионерите в Източна Европа са по-склонни да се сблъскат с финансови усложнения, до момента в който в Северна и Западна Европа възрастните хора като цяло се оправят по-добре. Има обаче две страни, където равнището на беднотия измежду пенсионерите е по-високо от предстоящото.
Къде пенсионерите взимат минимум? Кои страни са с най-ниските пенсии в Европа?
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организация за икономическо съдействие и развитие) в множеството европейски страни междинният приход на хората над 65 години е по-нисък от междинния за страната, оповестява Евронюз. В някои случаи той е по-малък от 80% от междинния, което способства за възходящите равнища на беднотия.
Какво е прагът на беднотия?
Той демонстрира каква част от хората печелят по-малко от открития най-малко, т.е. живеят под прага на бедността. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз прагът на беднотия е 50% от междинния народен приход.
През 2022 година в 30 европейски страни равнищата на беднотия
измежду пенсионерите варират от 3,1% в Исландия до 37,4% в Естония. Тоест в някои страни повече от една трета от пенсионерите са имали приходи под половината от националния междинен приход.
Източна Европа
Пенсионерите в Източна Европа, изключително в балтийските страни и други посткомунистически страни, са по-склонни да се сблъскат с финансова неустойчивост от другите.
Високи равнища на беднотия измежду пенсионерите има в следните страни:
·       Естония – 37,4% пенсионери;

·       Латвия – 33%;

·       Хърватия – 28,5%;

·       Литва – 24,6%.

Това значи, че забележителна част от пенсионерите в тези страни живеят с приходи, доста под междинните за страната.
Западна и Северна Европа
Нивата на беднотия измежду пенсионерите като цяло са по-ниски в Западна и Северна Европа:

·       в Исландия – 3,1% от пенсионерите;

·       в Норвегия – 4,1%;

·       в Дания – 4,3%;

·       във Финландия – 5,5%.
Тези страни се възползват от добре развити системи за обществено обезпечаване и универсални пенсионни стратегии.
Но, колкото и необичайно да звучи, Швейцария и Англия се открояват от общото – там делът на пенсионерите с приходи под междинните е много висок – надлежно 19,8% и 14,9% от пенсионерите.
Ако вземем петте най-големи европейски стопански системи, равнището на беднотия на пенсионерите в тях наподобява по този начин:
·       Англия – 14,9%;

·       Германия – 14,1%;

·       Испания – 13,1%;

·       Италия – 12%;

·       Франция – 6%.

Като цяло дамите в пенсионна възраст са по-склонни да живеят в беднотия, в сравнение с мъжете, заради по-дългата им дълготрайност на живота и затова по-дългия интервал на взаимозависимост от пенсия.
Според анализатора на пенсиите в Организацията за икономическо сътрудничество и раз Андрю Райли
главната причина за бедността на пенсионерите са, несъмнено, ниските пенсионни компенсации. „ Дори при дълъг трудов стаж пенсиите в Естония, Япония, Корея, Латвия и Литва остават ниски “, акцентира специалистът.
В същото време, споделя той, в страни с необятна система за обществена отбрана,
т.е. целенасочена помощ за нуждаещите се или универсални заплащания за всички пенсионери, бедността измежду възрастните хора е по-рядко срещана. Примери за това са Дания, Исландия и Норвегия.
Доходите на пенсионерите
също варират доста в другите страни. През 2022 година тази цифра варира от 66,3% в Естония до 107% в Люксембург:

·       Естония – приходите на пенсионерите са 66,3% от средните;

·       Литва – 66,5%;

·       Латвия – 71,4%;

·       Хърватия – 73,4%;

·       Белгия – 76,2%;

·       Чехия – 76,7%;

·       България – 77,2%;

·       Швейцария – 79,4%;

·       Англия – 82,1%;

·       Германия – 90%;

·       Франция – 94,3%;

·       Испания – 96,7%;

·       Португалия – 97,1%;

·       Италия – 98,8%.

В Люксембург пенсионерите печелят повече от средностатистическия жител – 107% от междинния приход.

В някои страни разликата сред годините може да бъде забележителна. Например в Турция приходите на пенсионерите съвсем са достигнали междинните стойности през 2019 година (97%), надхвърлили са ги през 2020 година (103%), само че до 2022 година са спаднали до 84%.

Експертите обаче считат, че при оценката на виталния стандарт на пенсионерите би трябвало да се гледа освен размерът на пенсията, само че и действителната ѝ покупателна дарба – какъв брой артикули и услуги може да се купят с нея.