Къде стои съвременният танц на българската сцена? Това е важен

Къде стои актуалният танц на българската сцена? Това е значим въпрос, който занимава всеки, който се интересува от тази форма на експресия и предаване на послания. Действащи танцови трупи, като „ Atom Theatre “, хореографи, като Коста Каракашиян, или годишни конгреси, като „ Антистатик “, разрешават на актуалния танц да продължава да се развива като по-жив, пробен артистичен бранш. Днес ви срещаме с Неда Ружева. Тя е от тези амбициозни младежи, които носят нещо ново и друго на танцовата сцена по нашите ширини и желаят да изведат формата на танца на идващ стадий, който не е просто пробен, а извънредно настоящ и сериозен към актуалната действителност. Нейна е хореографията на пърформънса „ Xx-63 “, който ще гостува в София на 5 март.

Важно е да се означи, че спектакълът е създаден благодарение на драматургията на философа и художник Никола Стоянов. Неда третира телесността освен като опция за танцова техника, а точно като обособена философия. Тялото не е просто инструмент за осъществяване на придвижвания, подлежащо на дисциплинираност – още Фуко преглежда по какъв начин властта е интегрирана, „ проникната “ в тялото като механизъм, който го оформя и ръководи. В хореографията на Ружева това физическо поле, в което са вплетени обществените и софтуерни кодове, е рецензия на самото себе си посредством себе си. То е оттатък протеста, а Неда го разказва като „ зарязан мол “ – актуалните тела са живата, дишаща демонстрация на комерсиалното, изтощено, изцедено пространство, което наподобява повече на зона за ползване, в сравнение с нещо достоверно и себеизразяващо се. Това мислене слага основите на нейната хореография — придвижването не е единствено форма, а надълбоко сериозна позиция към актуалния подтекст.