Изворът на сънищата
Къде се унасяме през една трета от нашия живот и за какво отиваме там? Рационалистите откриха, за огромно свое отчаяние, че не би трябвало безусловно да спим, с цел да си отпочинем физически и умствено.
Вярно е, че някои биологически процеси, като произвеждането на хормони, регенерирането на клетките и оздравяването се правят през нощта, само че евентуално те биха могли да се правят и тогава, когато просто отмаряме и не използваме силата си за друго.
Дори и в случай че това е единствено спомагателен метод да подходим към смисъла на сънищата, ясно е, че сънят е главно екзистенциално положение на човешкото битие, тъй като той носи не по-малко опит и прекарвания от будното ни положение.
Един от детайлите, който ни разрешава да стигнем до това умозаключение, е фактът, че като новородени ние прекарваме по-голямата част от времето си в страната на сънищата. Тогава, постепенно и несъмнено, започваме да откриваме посредством петте си сетива от ден на ден и повече детайли от това измерение, което назоваваме действителен свят.
В зрелост оставаме будни две трети от времето, само че по време на сън се връщаме всякога към първичното си положение — това, което сме били принудени да напуснем при раждането, навлизайки в света чрез физическо тяло, което търси изява и самоутвърждаване през интервалите на будно положение и което е лимитирано във общоизвестната триизмерност.
Тук става дума за становище, изцяло противоположно на това на старите рационалисти, които в миналото са мислели, че сънят е единствено песъчинка, попаднала в комплицирания механизъм на будното положение. Ако обърнем наобратно извънредно материалистичните им схващания и ги разгледаме от противоположната им страна, животът придобива напълно друг смисъл, при който „ действителният свят " към този момент не съществува единствено отвън нас, а единствено вътре във всеки един от нас.
Тогава ние можем да го възприемаме като измерението, което религията назовава „ небе ", а Юнг дефинира като „ групово подсъзнание ". В съня ние се връщаме там и там можем да поддържаме връзка чрез нашите сънища с останалата част от мирозданието. Нашата сила и нашето ентусиазъм произлизат точно от този Извор — по никой метод не бихме могли да ги почерпим само от интелекта си — и от горната страна на всичко, от него получаваме и поощрение за бъдещето, изпълнено с очаквания.
В съня си ние се завръщаме в Страната на сънищата и в случай че незабавно се почувстваме там като вкъщи си, нашият живот придобива ново измерение. Реалният свят престава да бъде това, което наподобява и единствено „ Изворът " е от голяма важност. Там сме били преди да се родим, там се пренасяме по време на сън и отново там ще идем след гибелта си.
Тъкмо това е желал да каже Шекспир, когато е написал: „ Заспиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй — какви ли сънища ще ни споходят в съня до безкрайност, когато се измъкнем от бренната черупка? — то ни спира; таз мисъл прави виталния терор така многогодишен "
