И без популистка вълна крайната десница в Германия ще спечели много
Къде отива десният популизъм, когато се провали? В Германия - напряко в Народното събрание.
Националистическата антиимигрантска партия " Алтернатива за Германия " (AfD), която слага под подозрение виновността на Германия за закононарушенията на нацистите, може да се окаже третата по мощ парламентарна група след изборите на 24 септември.
Неотдавнашно изследване сподели, че крайнодясната партия може да завоюва 11 % от гласовете - по-малко от 15-те %, които имаше в средата на 2016 година, когато бе пикът на паниката от напора на бежанци. Но даже и тази по-ниска поддръжка би дала на AfD над 60 от малко над 600-те места в долната камара - Бундестага, отстъпвайки единствено на Християндемократическия съюз - десноцентристката формация отпред с канцлерката Ангела Меркел, и на левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), която ръководи в коалиция с партията на Меркел и баварския й сътрудник - Християнсоциалния съюз.
Малко евентуално е AfD да тормози политическата върхушка в Берлин, което заплашваше да направи след мощните си изяви в провинциалните и локалните избори през предходната година и когато възходът на Доналд Тръмп и вотът на британците за овакантяване на Европейски Съюз надълбоко шокираха Запада. Но изборите в Германия са значим индикатор за растежа на десния шовинизъм в Европа и може да привлекат вниманието към някои фигури от крайнодесния политически набор в Германия и да им дадат известна законодателна власт, каквато дълго не можеха да получат, като в това време ги държат надалеч от действителното ръководство.
" AfD е към този момент в парламентите на 13 немски провинции, тъй че
не е дилетант на политическата сцена ",
споделя Александер Хенсел - един от създателите на тазгодишно проучване за ролята на AfD в провинциалните парламенти, осъществено по поръчка на основаната във Франкфурт фондация " Ото Бренер ". " Ако обаче тази партия влезе в националния парламент, това би било доста, доста значима крачка. Партията ще получи достъп до нови запаси и ще стане част от настоящите диспути на национално ниво ", прибавя той.
Тъй като Меркел е в преобладаваща позиция няколко седмици преди изборите, въпросът съгласно анализаторите е с кого ще ръководи тя. Едно мощно показване на AfD може да ограничи нейните варианти, като я принуди още веднъж да се обърне към социалдемократите или да подаде ръка по едно и също време на " Зелените " и на пропазарно настроените свободни демократи (FDP).
© Hannibal Hanschke, Reuters
Последната алтернатива, наричана " коалиция Ямайка " (защото цветовете на трите партии образуват трикольора на карибската държава), би била без казус на национално ниво. Меркел изключи да одобри за сътрудник AfD, която след прочут спад в анкетите заради вътрешнопартийни боричкания при започване на тази година още веднъж печели терен в последните социологически анкети.
Почти несъмнено е, че партията ще прескочи 5-процентната преграда и ще влезе за пръв път в Бундестага. Това, че сходна вероятност не се възприема като шокираща в тази извънредно спокойна предизборна акция, е разследване от
напъните на AfD да се показа като " естествена " партия.
Основана през 2013 година като антиевропейска протестна партия, тя се трансформира във фокус на опозицията против имиграцията, откакто през 2015 година Меркел разтвори прегръдки за стотици хиляди претенденти за леговище в Германия. В програмата на партията се споделя, че " ислямът е непознат на Германия ". Изборите, счита Хенсел, ще решат дали привлекателността на AfD е била краткотраен резултат от бежанската рецесия и дали партията ще бъде " дълготраен фактор в немската политика ".
Признаци за това каква роля AfD може да играе в Бундестага могат да се открият в метода й на провинциално ниво, където нейните представители на думи се държат войнствено, само че ефективно вземат участие в законодателния развой, най-много като интензивно употребяват парламентарни принадлежности, с цел да изискват информация от държавното управление. Партията концентрира напъните си освен върху имиграцията, споделя Хенсел, само че и върху тематики като околната среда и инфраструктурата.
Ако AfD счита да играе ролята на протестна група, " би трябвало да реши какъв вид партия желае да бъде ", споделя Константин Фосинг - политолог от университета " Хумболд " в Берлин. Основана като технократска, настроена против Европейски Съюз партия, тя към този момент не предлага ясно европейско обръщение, счита той, и не е в положение да овладее десния фланг на партията на Меркел, овакантен поради центристката й позиция по въпроси като имиграцията, околната среда и еднополовите бракове.
Противоречивите трендове в партията излязоха нескрито предишния месец, когато Алис Вайдел - 38-годишна майка лесбийка и един от двамата водещи претенденти на партията, приказва пред кореспонденти в Берлин и
се опита да се дистанцира от някои от по-тъмните лица на партията,
свързани с културния и религиозния шовинизъм. Тя сподели, че е благожелателно настроена към тези имигранти, които се интегрират в немското общество, и съжалява за един рекламен избирателен афиш, показващ корема на бременна жена с надпис: " Нови германци? Ще си ги създадем сами. "
Ден по-рано другият водещ претендент - 76-годишният Александер Гауланд, сподели пред поддръжници, че държавният комисар по интеграцията Айдан Йозогуз, която има турски корени, може да научи повече за националната просвета, в случай че пристигна в Айхсфелд - регионът от Централна Германия, в който той държеше предизборно слово. " Тогава тя в никакъв случай повече няма да стъпи тук и ние ще можем с Божията помощ да си я изпратим назад в Анадола ", сподели той. Бивш немски федерален арбитър окачестви тези думи като подстрекаване към ненавист в нарушаване на немския углавен кодекс.
© Hannibal Hanschke, Reuters
Тези два разнообразни метода пращат объркващи послания. Този и редица други образци съгласно критиците са неприемливи. В същото време обаче те могат и да оказват помощ на новата партия да притегли повече хора. Същественият миг, считат някои от нейните поддръжници, е, че AfD насочва предизвикателство към политическата система и поведенческите стандарти, наложени от нея. Макс Негеле - 50-годишен пощенски чиновник от Аугсбург, Южна Германия, признава минусите на партията, само че прибавя, че му е " втръснало да слуша все една и съща ария. Всеки ден ходя на работа и съм по-беден от предходния ден ".
Други обаче се отдръпват. Ули Хайнеман - пенсиониран инженер от Анкрам - цитадела на крайната десница в Източна Германия, е дал своя вот за AfD по-рано, само че в изборите тази есен счита да поддържа партията на Меркел. " Преди гласувах за AfD, тъй като желаех да опитам нещо друго. Харесваше ми, че са срещу всеобщия напор на бежанци ", споделя 72-годишният Хайнеман.
Две години по-късно, прибавя той, апокалиптичните прогнози на AfD не се сбъднаха. " Този път ще гласоподавам за ХДС. Меркел управлява партията много мъдро. Тя е спокойна и уравновесена ", изяснява инженерът. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Изборите в Германия (98)
Националистическата антиимигрантска партия " Алтернатива за Германия " (AfD), която слага под подозрение виновността на Германия за закононарушенията на нацистите, може да се окаже третата по мощ парламентарна група след изборите на 24 септември.
Неотдавнашно изследване сподели, че крайнодясната партия може да завоюва 11 % от гласовете - по-малко от 15-те %, които имаше в средата на 2016 година, когато бе пикът на паниката от напора на бежанци. Но даже и тази по-ниска поддръжка би дала на AfD над 60 от малко над 600-те места в долната камара - Бундестага, отстъпвайки единствено на Християндемократическия съюз - десноцентристката формация отпред с канцлерката Ангела Меркел, и на левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), която ръководи в коалиция с партията на Меркел и баварския й сътрудник - Християнсоциалния съюз.
Малко евентуално е AfD да тормози политическата върхушка в Берлин, което заплашваше да направи след мощните си изяви в провинциалните и локалните избори през предходната година и когато възходът на Доналд Тръмп и вотът на британците за овакантяване на Европейски Съюз надълбоко шокираха Запада. Но изборите в Германия са значим индикатор за растежа на десния шовинизъм в Европа и може да привлекат вниманието към някои фигури от крайнодесния политически набор в Германия и да им дадат известна законодателна власт, каквато дълго не можеха да получат, като в това време ги държат надалеч от действителното ръководство.
" AfD е към този момент в парламентите на 13 немски провинции, тъй че
не е дилетант на политическата сцена ",
споделя Александер Хенсел - един от създателите на тазгодишно проучване за ролята на AfD в провинциалните парламенти, осъществено по поръчка на основаната във Франкфурт фондация " Ото Бренер ". " Ако обаче тази партия влезе в националния парламент, това би било доста, доста значима крачка. Партията ще получи достъп до нови запаси и ще стане част от настоящите диспути на национално ниво ", прибавя той.
Тъй като Меркел е в преобладаваща позиция няколко седмици преди изборите, въпросът съгласно анализаторите е с кого ще ръководи тя. Едно мощно показване на AfD може да ограничи нейните варианти, като я принуди още веднъж да се обърне към социалдемократите или да подаде ръка по едно и също време на " Зелените " и на пропазарно настроените свободни демократи (FDP).
© Hannibal Hanschke, Reuters
Последната алтернатива, наричана " коалиция Ямайка " (защото цветовете на трите партии образуват трикольора на карибската държава), би била без казус на национално ниво. Меркел изключи да одобри за сътрудник AfD, която след прочут спад в анкетите заради вътрешнопартийни боричкания при започване на тази година още веднъж печели терен в последните социологически анкети.
Почти несъмнено е, че партията ще прескочи 5-процентната преграда и ще влезе за пръв път в Бундестага. Това, че сходна вероятност не се възприема като шокираща в тази извънредно спокойна предизборна акция, е разследване от
напъните на AfD да се показа като " естествена " партия.
Основана през 2013 година като антиевропейска протестна партия, тя се трансформира във фокус на опозицията против имиграцията, откакто през 2015 година Меркел разтвори прегръдки за стотици хиляди претенденти за леговище в Германия. В програмата на партията се споделя, че " ислямът е непознат на Германия ". Изборите, счита Хенсел, ще решат дали привлекателността на AfD е била краткотраен резултат от бежанската рецесия и дали партията ще бъде " дълготраен фактор в немската политика ".
Признаци за това каква роля AfD може да играе в Бундестага могат да се открият в метода й на провинциално ниво, където нейните представители на думи се държат войнствено, само че ефективно вземат участие в законодателния развой, най-много като интензивно употребяват парламентарни принадлежности, с цел да изискват информация от държавното управление. Партията концентрира напъните си освен върху имиграцията, споделя Хенсел, само че и върху тематики като околната среда и инфраструктурата.
Ако AfD счита да играе ролята на протестна група, " би трябвало да реши какъв вид партия желае да бъде ", споделя Константин Фосинг - политолог от университета " Хумболд " в Берлин. Основана като технократска, настроена против Европейски Съюз партия, тя към този момент не предлага ясно европейско обръщение, счита той, и не е в положение да овладее десния фланг на партията на Меркел, овакантен поради центристката й позиция по въпроси като имиграцията, околната среда и еднополовите бракове.
Противоречивите трендове в партията излязоха нескрито предишния месец, когато Алис Вайдел - 38-годишна майка лесбийка и един от двамата водещи претенденти на партията, приказва пред кореспонденти в Берлин и
се опита да се дистанцира от някои от по-тъмните лица на партията,
свързани с културния и религиозния шовинизъм. Тя сподели, че е благожелателно настроена към тези имигранти, които се интегрират в немското общество, и съжалява за един рекламен избирателен афиш, показващ корема на бременна жена с надпис: " Нови германци? Ще си ги създадем сами. "
Ден по-рано другият водещ претендент - 76-годишният Александер Гауланд, сподели пред поддръжници, че държавният комисар по интеграцията Айдан Йозогуз, която има турски корени, може да научи повече за националната просвета, в случай че пристигна в Айхсфелд - регионът от Централна Германия, в който той държеше предизборно слово. " Тогава тя в никакъв случай повече няма да стъпи тук и ние ще можем с Божията помощ да си я изпратим назад в Анадола ", сподели той. Бивш немски федерален арбитър окачестви тези думи като подстрекаване към ненавист в нарушаване на немския углавен кодекс.
© Hannibal Hanschke, Reuters
Тези два разнообразни метода пращат объркващи послания. Този и редица други образци съгласно критиците са неприемливи. В същото време обаче те могат и да оказват помощ на новата партия да притегли повече хора. Същественият миг, считат някои от нейните поддръжници, е, че AfD насочва предизвикателство към политическата система и поведенческите стандарти, наложени от нея. Макс Негеле - 50-годишен пощенски чиновник от Аугсбург, Южна Германия, признава минусите на партията, само че прибавя, че му е " втръснало да слуша все една и съща ария. Всеки ден ходя на работа и съм по-беден от предходния ден ".
Други обаче се отдръпват. Ули Хайнеман - пенсиониран инженер от Анкрам - цитадела на крайната десница в Източна Германия, е дал своя вот за AfD по-рано, само че в изборите тази есен счита да поддържа партията на Меркел. " Преди гласувах за AfD, тъй като желаех да опитам нещо друго. Харесваше ми, че са срещу всеобщия напор на бежанци ", споделя 72-годишният Хайнеман.
Две години по-късно, прибавя той, апокалиптичните прогнози на AfD не се сбъднаха. " Този път ще гласоподавам за ХДС. Меркел управлява партията много мъдро. Тя е спокойна и уравновесена ", изяснява инженерът. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Изборите в Германия (98)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ