Къде и как е написан химнът „Върви народе, възродени“
Къде и по какъв начин е написан химнът „ Върви народе, възродени “
През 1892 година огромният български публицист и общественик Стоян Михайловски от Елена, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, през днешния ден СУ „ Христо Ботев “, написва възторженото стихотворение „ Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий “. Същата година то е оповестено в списание „ Мисъл “ в град Русе.
Като български учебен химн обаче текстът придобива популярност,
когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историческите обстоятелства сочат, че това се случва в час по пеене в ловешкото учебно заведение „ Йосиф I ”. Панайот Пипков, забелязвайки, че един от учениците не обръща никакво внимание на урока, се
доближава до него и вижда,
че момчето с интерес чете нещо. То е по този начин погълнато от текста, че даже не усеща близкото наличие на учителя. Ядосан, само че и заинтересован, Панайот Пипков надниква в текста и сходно на ученика, се захласва от стихотворението „ Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий ”. Според друга версия ученикът възторжено четял на глас превъзходните стихове.
Общото и в двата разновидността е, че композиторът,
на който преди време е предоставена задача да напише музика за учебна ария, която децата да изпеят на наближаващия църковен празник на светите братя Кирил и Методий на 11 май, само че заради неналичието на подобаващ текст той все отлагал, незабавно отива до черната дъска и стартира да написа с тебешир нотите. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси,
за към 15 минути мелодията е приключена, а учениците я разучават и запяват.
Така се ражда „ Върви, народе възродени “, изпълнен публично като празничен учебен химн за прослава на Кирил и Методий и тяхното дело за пръв път в Ловеч на 11 май 1901 година.
През 1902 година песента се подема и запява всеобщо от всички учебни заведения в страната.
Творбата с съображение се дефинира като „ един от най-светлите химни на българската култура и просвета “, като „ една от най-знаковите песни в историческото развиване на съвременна България “ и „ едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска еднаквост “ с превод на 21 езика.
След 1944 година заради наложената идеология и редица политически предубеждения
част от истинския текст е орязан или изменен. Така да вземем за пример в един от куплетите изразът „ и Бог ще те благослови “ се заменя с „ напред и все напред върви “, а думите в четвъртия куплет „ Духовно покори страните, които завладя със меч “ стават „ ведно със другите славяни кръстосай дух със
огнен меч “, а от 14-те куплета остават известни първите шест. Но това е към този момент история…
Факт е, че „ Върви, народе възродени “ си остава най-възторженият и обичан на българите химн, с който всички посрещаме нашия най-светъл празник.
И всички го пеем с обич към този момент 120 години.
Където и да се намираме – у нас или в разнообразни елементи на света, даже и към този момент от дълго време да не сме възпитаници, всеки от нас, българите, може да го запее, най-малко вътрешно в себе си.
Кой е стоян Михайловски:
Той е роден през 1856 година в град Елена. Потомък е на остарял и почитан възрожденски жанр със заслуги към книжовното дело на България и битката за църковна самостоятелност. Син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи във Велико Търново (1865 – 1868 г.), а през 1872 година приключва френския султански лицей „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков и Симеон Радев. През 1875 година отпътува за Франция, с цел да следва право.
След 1878 година работи като юрист и арбитър в Свищов. През 1886 година е определен за народен представител в Третото Велико национално заседание, което се организира във Велико Търново и има за задача да избере нов български княз след абдикацията на Александър I. Народен представител е в Осмото Обикновено национално заседание (1894 – 1896 г.), а през 1903 година е определен за народен представител в Тринадесетото Обикновено национално заседание.
Той е деен участник във ВМОРО.
От 1892 година е дописен член, а от 1898 година – автентичен член на Българското книжовно сдружение.
Литературната си активност стартира през 1872 в сп. „ Читалище “ (Цариград). Печата и в „ Периодическо списание на БКД “, сп. „ Мисъл “ и в. „ Ден “. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно – басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни „ Орел и охлюв “, „ Бухал и светулка “, „ Секира и търнокоп “ са типичен мостри в българската литература и дружно с
„ Върви, народе възродени ” имат трайно наличие в българското национално схващане.
Стоян Михайловски вкарва източния алегоризъм като форма на обществена ирония, възражда и актуализира на българска почва късите сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.
Подписва се с псевдоними: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков. Умира преди 95 години в София.
ОРИГИНАЛНИЯТ ВАРИАНТ НА „ ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ ”
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната култура!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте –
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
През 1892 година огромният български публицист и общественик Стоян Михайловски от Елена, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, през днешния ден СУ „ Христо Ботев “, написва възторженото стихотворение „ Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий “. Същата година то е оповестено в списание „ Мисъл “ в град Русе.
Като български учебен химн обаче текстът придобива популярност,
когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историческите обстоятелства сочат, че това се случва в час по пеене в ловешкото учебно заведение „ Йосиф I ”. Панайот Пипков, забелязвайки, че един от учениците не обръща никакво внимание на урока, се
доближава до него и вижда,
че момчето с интерес чете нещо. То е по този начин погълнато от текста, че даже не усеща близкото наличие на учителя. Ядосан, само че и заинтересован, Панайот Пипков надниква в текста и сходно на ученика, се захласва от стихотворението „ Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий ”. Според друга версия ученикът възторжено четял на глас превъзходните стихове.
Общото и в двата разновидността е, че композиторът,
на който преди време е предоставена задача да напише музика за учебна ария, която децата да изпеят на наближаващия църковен празник на светите братя Кирил и Методий на 11 май, само че заради неналичието на подобаващ текст той все отлагал, незабавно отива до черната дъска и стартира да написа с тебешир нотите. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси,
за към 15 минути мелодията е приключена, а учениците я разучават и запяват.
Така се ражда „ Върви, народе възродени “, изпълнен публично като празничен учебен химн за прослава на Кирил и Методий и тяхното дело за пръв път в Ловеч на 11 май 1901 година.
През 1902 година песента се подема и запява всеобщо от всички учебни заведения в страната.
Творбата с съображение се дефинира като „ един от най-светлите химни на българската култура и просвета “, като „ една от най-знаковите песни в историческото развиване на съвременна България “ и „ едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска еднаквост “ с превод на 21 езика.
След 1944 година заради наложената идеология и редица политически предубеждения
част от истинския текст е орязан или изменен. Така да вземем за пример в един от куплетите изразът „ и Бог ще те благослови “ се заменя с „ напред и все напред върви “, а думите в четвъртия куплет „ Духовно покори страните, които завладя със меч “ стават „ ведно със другите славяни кръстосай дух със
огнен меч “, а от 14-те куплета остават известни първите шест. Но това е към този момент история…
Факт е, че „ Върви, народе възродени “ си остава най-възторженият и обичан на българите химн, с който всички посрещаме нашия най-светъл празник.
И всички го пеем с обич към този момент 120 години.
Където и да се намираме – у нас или в разнообразни елементи на света, даже и към този момент от дълго време да не сме възпитаници, всеки от нас, българите, може да го запее, най-малко вътрешно в себе си.
Кой е стоян Михайловски:
Той е роден през 1856 година в град Елена. Потомък е на остарял и почитан възрожденски жанр със заслуги към книжовното дело на България и битката за църковна самостоятелност. Син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи във Велико Търново (1865 – 1868 г.), а през 1872 година приключва френския султански лицей „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков и Симеон Радев. През 1875 година отпътува за Франция, с цел да следва право.
След 1878 година работи като юрист и арбитър в Свищов. През 1886 година е определен за народен представител в Третото Велико национално заседание, което се организира във Велико Търново и има за задача да избере нов български княз след абдикацията на Александър I. Народен представител е в Осмото Обикновено национално заседание (1894 – 1896 г.), а през 1903 година е определен за народен представител в Тринадесетото Обикновено национално заседание.
Той е деен участник във ВМОРО.
От 1892 година е дописен член, а от 1898 година – автентичен член на Българското книжовно сдружение.
Литературната си активност стартира през 1872 в сп. „ Читалище “ (Цариград). Печата и в „ Периодическо списание на БКД “, сп. „ Мисъл “ и в. „ Ден “. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно – басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни „ Орел и охлюв “, „ Бухал и светулка “, „ Секира и търнокоп “ са типичен мостри в българската литература и дружно с
„ Върви, народе възродени ” имат трайно наличие в българското национално схващане.
Стоян Михайловски вкарва източния алегоризъм като форма на обществена ирония, възражда и актуализира на българска почва късите сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.
Подписва се с псевдоними: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков. Умира преди 95 години в София.
ОРИГИНАЛНИЯТ ВАРИАНТ НА „ ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ ”
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната култура!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте –
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ