Над 50% от българите се страхуват от дезинформация, но рядко пров...
Къде хората ревизират съмнителна информация?
Проучване, извършено в редица страни (вкл. и България), демонстрира, че доверените медии са най-често споменаваният източник, към който хората се обръщат, когато желаят да ревизират съмнителна информация. Официални уеб сайтове – като тези на институции и държавни управления – също са измежду желаните. Търсачки и фактчек уеб сайтове също постоянно се употребяват, макар че последните имат по-малка известност и рутинна публика.
Повече от 60% обаче не показват медиите като първи избор, а 13% въобще не знаят къде да търсят инспекция.
Роля на платформите и други източници
При инспекция посредством обществени мрежи и търсачки, хората също се обръщат към Wikipedia, експерти, мнения на други консуматори, инфлуенсъри. По-младите (18–34 г.) са по-склонни да търсят информация от чатботове с изкуствен интелект или обществени контакти, до момента в който възрастните избират обичайни източници. Хора с по-ниско обучение и приходи по-рядко знаят къде да търсят и по-често показват единствено един източник.
Политически разлики в навиците
Хората с по-дясна политическа ориентировка по-рядко се обръщат към фактчекъри, Wikipedia или държавни уеб сайтове.
Голямата група, която не се дефинира политически (около 20%), е най-несигурна от кое място да търси тествана информация и рядко употребява одобрени източници.
Доверието в медиите е основно
Хората, които имат вяра на новините, по-често ревизират информация точно посредством медии.
В страни с високо публично доверие в публицистиката (като Дания, Финландия и Швеция), инспекцията през медии е всеобща процедура.
В по-поляризирани общества, като Съединени американски щати, доверието е по-ниско, а навиците – по-фрагментирани.
Доверието в медиите и достъпът до качествени новинарски източници остават основни за устойчивостта против дезинформация. Хората по-често се обръщат към медии, когато им имат вяра. Но в изискванията на платформи, подправени вести и политическо съмнение, медиите би трябвало интензивно да поддържат ролята си на проверител на истината – изключително в страни с нестабилна медийна среда като България.
Проучване, извършено в редица страни (вкл. и България), демонстрира, че доверените медии са най-често споменаваният източник, към който хората се обръщат, когато желаят да ревизират съмнителна информация. Официални уеб сайтове – като тези на институции и държавни управления – също са измежду желаните. Търсачки и фактчек уеб сайтове също постоянно се употребяват, макар че последните имат по-малка известност и рутинна публика.
Повече от 60% обаче не показват медиите като първи избор, а 13% въобще не знаят къде да търсят инспекция.
Роля на платформите и други източници
При инспекция посредством обществени мрежи и търсачки, хората също се обръщат към Wikipedia, експерти, мнения на други консуматори, инфлуенсъри. По-младите (18–34 г.) са по-склонни да търсят информация от чатботове с изкуствен интелект или обществени контакти, до момента в който възрастните избират обичайни източници. Хора с по-ниско обучение и приходи по-рядко знаят къде да търсят и по-често показват единствено един източник.
Политически разлики в навиците
Хората с по-дясна политическа ориентировка по-рядко се обръщат към фактчекъри, Wikipedia или държавни уеб сайтове.
Голямата група, която не се дефинира политически (около 20%), е най-несигурна от кое място да търси тествана информация и рядко употребява одобрени източници.
Доверието в медиите е основно
Хората, които имат вяра на новините, по-често ревизират информация точно посредством медии.
В страни с високо публично доверие в публицистиката (като Дания, Финландия и Швеция), инспекцията през медии е всеобща процедура.
В по-поляризирани общества, като Съединени американски щати, доверието е по-ниско, а навиците – по-фрагментирани.
Доверието в медиите и достъпът до качествени новинарски източници остават основни за устойчивостта против дезинформация. Хората по-често се обръщат към медии, когато им имат вяра. Но в изискванията на платформи, подправени вести и политическо съмнение, медиите би трябвало интензивно да поддържат ролята си на проверител на истината – изключително в страни с нестабилна медийна среда като България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ