Къде грешат левите в Европа?
Къде бъркат левите в Европа? Защо следва отчаяние от резултатите на съвсем всички избори в последно време - без значение дали за Европейски парламент, локални, парламентарни или президентски? Още повече, че става в миг на икономическа неустойчивост, непрестанно увеличение на цените на храните, тока и водата, само че не и на заплатите, в миг на война с непредвидим небосвод за подписване на мир, при огромен напор на противозаконни мигранти от Азия и Африка и така нататък Лявото като че ли е абдикирало от главните си хрумвания.
Въпреки че не се сбъдна прогнозата на социолозите и политическите анализатори крайнодесните националистически партии да станат втора мощ в Европейския парламент, възходът им не е за подценяване и занемаряване.
И, въпреки всичко, кои са главните аргументи за плачевното положение, в което се намират актуалните европейски леви партии, (защото виждаме, че в Азия и Латинска Америка тези обединения даже са във възход)? По тази тематика би могло да се напише цяла книга, само че тук ще се спрем на главните пет казуса.
1. На Стария континент границите сред " лявото " и " дясното " политическо пространство са мощно размити. Те към този момент не се опълчват едно на друго, няма съпротива, а синхрон на дейностите. Избирателите са наясно, че за който и да гласоподават, в последна сметка ще получат едно и също. Така да вземем за пример, подкрепянето на войната в Украйна, гласуването за изпращане на още и още оръжие, мощно отблъсква трезвомислещите хора. А виждаме, че както ЕНП, по този начин и ПЕС сатанизират Русия.
Друг образец е насърчаването на мигранти да идват в Европа.
" Като социалисти ние не можем да оставим тези хора да страдат ", повтаряха като мантра евродепутатите, аплодирайки решението на бишвата немска канцлерка Ангела Меркел, когато съобщи: " Бежанци, заповядайте в Европа! "
Това ни води до втората причина, а точно:
2. Днешните леви пазят правата на противозаконните мигранти, даже на хомосексуалистите, на всички, които се усещат " разнообразни " и " отритнати от обществото ", само че... са обърнали тил на гласоподавателите си, разчитащи на тях за поддръжка.
Много от младите членове на левите партии считат, че битката за работническите права е свършила още предишния век и през днешния ден хората на труда няма от какво да се оплакват. Не са се поинтересували да видят с каква заплата някои са принудени да претърпяват месеца, какъв е броят на тези, които се заробват с заеми. А това се дължи на обстоятелството, че един път изкачили стълбата на триумфа, обезпечили си повече от добра заплата, те не имат вяра на нямащите.
Не се вълнуват и от неналичието на работни места, тъй като " по-важното е да се внася евтина работна ръка " - ще се заплаща по-малко, пък може и повече работа да се свърши. Всичко това е обвързвано със
3. Скъсването на връзките с народа
Нещо доста особено за популистите е, че те са непрестанно измежду хората. А освен по време на предизборна акция, където множеството политици вървят единствено на избрани места - най-вече огромните градове, където биха могли да вземат по-висок %, а за останалите селища " нямат време ", или по-скоро предпочитание. " Аз? Да вървя в провинцията? Какво имам да си кажа с тези хора? " беше казано няколко пъти по време на неотдавна свършилата пропаганда. Все едно отвън столицата и още едно-две места, на никое място другаде не са " почтени " да посрещнат " великите политици ".
Това не остава неусетно, забравено или простено. Никъде хората не са с нищо повече или по-малко от другите. Дори в противен случай, отдалечени от огромните градове, имат доста повече и доста по-сериозни проблеми. Имат доста по-голяма потребност да бъдат чути и да се откри някой, който да откликне. Някой, който да си счупи скъпата кола, до момента в който кара по разрушените пътища, с цел да реши, може би, да ги оправи или най-малко да спомага. Някой, който ожаднее да види, че в обещано обитаемо място няма питейна вода (да, даже в 21 в. има такива случаи). Или да види, че няма канализация...
Да не приказваме за поминъка на хората, чийто труд остава унизително обезщетен или сменен с вносен.
Дали това е обвързвано с неналичието на ясна яснота каква е политическата принадлежност?
4. Социалисти или социалдемократи?
Защо социалистите и социалдемократите са в едно партийно семейство в Европа? За вторите, доста обичам да се майтапя, че са малко като джендърите - до момента в който едните не знаят мъже ли са, дами ли са, другите не са наясно - социалисти ли са или демократи? Тази несигурност мощно се вижда в някои страни: в Португалия социалдемократите са десни, а в Германия настояват, че са леви.
Лошото е, че до момента в който се схванат кой какъв е -
5. Продължават да се роят левите обединения, може дори да се състезават " кой е по-по-най-ляв ", без да има нищо ляво в тях. А в това време крайнодесните ще не престават да " крадат " гласовете на симпатизантите им, също както крадат и обществените хрумвания.
" Преди години постоянно гласувах за левите ", споделя италианка на междинна възраст. " Но през днешния ден към този момент избирам " Италиански братя ", тъй като те се пробват да се оправят с мигрантската рецесия, председателката им Джорджа Мелони е жена и схваща компликациите, с които се сблъскваме, ние, дамите. Левите се вълнуват от други неща! "
Аналогично е ситуацията и с френския " Национален общ брой ", който получава поддръжката най-вече на студенти и безработни. Всички са обезпокоени дали ще могат да си намерят работа, а в същото време парите от налозите им отиват за военна помощ за Украйна.
Тук можем да споменем и концепцията за мултикултурализма, която сподели, че в един неравностоен свят тя няма по какъв начин да просъществува, още повече, в случай че е обиден националният интерес, в случай че би трябвало да се отречем от националната си принадлежност и еднаквост.
Разбира се, в случай че желаят да оцелеят левите в Европа би трябвало да се замислят по тези и други тематики, които ги обезличават. Защото историята не търпи вакуум.
Въпреки че не се сбъдна прогнозата на социолозите и политическите анализатори крайнодесните националистически партии да станат втора мощ в Европейския парламент, възходът им не е за подценяване и занемаряване.
И, въпреки всичко, кои са главните аргументи за плачевното положение, в което се намират актуалните европейски леви партии, (защото виждаме, че в Азия и Латинска Америка тези обединения даже са във възход)? По тази тематика би могло да се напише цяла книга, само че тук ще се спрем на главните пет казуса.
1. На Стария континент границите сред " лявото " и " дясното " политическо пространство са мощно размити. Те към този момент не се опълчват едно на друго, няма съпротива, а синхрон на дейностите. Избирателите са наясно, че за който и да гласоподават, в последна сметка ще получат едно и също. Така да вземем за пример, подкрепянето на войната в Украйна, гласуването за изпращане на още и още оръжие, мощно отблъсква трезвомислещите хора. А виждаме, че както ЕНП, по този начин и ПЕС сатанизират Русия.
Друг образец е насърчаването на мигранти да идват в Европа.
" Като социалисти ние не можем да оставим тези хора да страдат ", повтаряха като мантра евродепутатите, аплодирайки решението на бишвата немска канцлерка Ангела Меркел, когато съобщи: " Бежанци, заповядайте в Европа! "
Това ни води до втората причина, а точно:
2. Днешните леви пазят правата на противозаконните мигранти, даже на хомосексуалистите, на всички, които се усещат " разнообразни " и " отритнати от обществото ", само че... са обърнали тил на гласоподавателите си, разчитащи на тях за поддръжка.
Много от младите членове на левите партии считат, че битката за работническите права е свършила още предишния век и през днешния ден хората на труда няма от какво да се оплакват. Не са се поинтересували да видят с каква заплата някои са принудени да претърпяват месеца, какъв е броят на тези, които се заробват с заеми. А това се дължи на обстоятелството, че един път изкачили стълбата на триумфа, обезпечили си повече от добра заплата, те не имат вяра на нямащите.
Не се вълнуват и от неналичието на работни места, тъй като " по-важното е да се внася евтина работна ръка " - ще се заплаща по-малко, пък може и повече работа да се свърши. Всичко това е обвързвано със
3. Скъсването на връзките с народа
Нещо доста особено за популистите е, че те са непрестанно измежду хората. А освен по време на предизборна акция, където множеството политици вървят единствено на избрани места - най-вече огромните градове, където биха могли да вземат по-висок %, а за останалите селища " нямат време ", или по-скоро предпочитание. " Аз? Да вървя в провинцията? Какво имам да си кажа с тези хора? " беше казано няколко пъти по време на неотдавна свършилата пропаганда. Все едно отвън столицата и още едно-две места, на никое място другаде не са " почтени " да посрещнат " великите политици ".
Това не остава неусетно, забравено или простено. Никъде хората не са с нищо повече или по-малко от другите. Дори в противен случай, отдалечени от огромните градове, имат доста повече и доста по-сериозни проблеми. Имат доста по-голяма потребност да бъдат чути и да се откри някой, който да откликне. Някой, който да си счупи скъпата кола, до момента в който кара по разрушените пътища, с цел да реши, може би, да ги оправи или най-малко да спомага. Някой, който ожаднее да види, че в обещано обитаемо място няма питейна вода (да, даже в 21 в. има такива случаи). Или да види, че няма канализация...
Да не приказваме за поминъка на хората, чийто труд остава унизително обезщетен или сменен с вносен.
Дали това е обвързвано с неналичието на ясна яснота каква е политическата принадлежност?
4. Социалисти или социалдемократи?
Защо социалистите и социалдемократите са в едно партийно семейство в Европа? За вторите, доста обичам да се майтапя, че са малко като джендърите - до момента в който едните не знаят мъже ли са, дами ли са, другите не са наясно - социалисти ли са или демократи? Тази несигурност мощно се вижда в някои страни: в Португалия социалдемократите са десни, а в Германия настояват, че са леви.
Лошото е, че до момента в който се схванат кой какъв е -
5. Продължават да се роят левите обединения, може дори да се състезават " кой е по-по-най-ляв ", без да има нищо ляво в тях. А в това време крайнодесните ще не престават да " крадат " гласовете на симпатизантите им, също както крадат и обществените хрумвания.
" Преди години постоянно гласувах за левите ", споделя италианка на междинна възраст. " Но през днешния ден към този момент избирам " Италиански братя ", тъй като те се пробват да се оправят с мигрантската рецесия, председателката им Джорджа Мелони е жена и схваща компликациите, с които се сблъскваме, ние, дамите. Левите се вълнуват от други неща! "
Аналогично е ситуацията и с френския " Национален общ брой ", който получава поддръжката най-вече на студенти и безработни. Всички са обезпокоени дали ще могат да си намерят работа, а в същото време парите от налозите им отиват за военна помощ за Украйна.
Тук можем да споменем и концепцията за мултикултурализма, която сподели, че в един неравностоен свят тя няма по какъв начин да просъществува, още повече, в случай че е обиден националният интерес, в случай че би трябвало да се отречем от националната си принадлежност и еднаквост.
Разбира се, в случай че желаят да оцелеят левите в Европа би трябвало да се замислят по тези и други тематики, които ги обезличават. Защото историята не търпи вакуум.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ