Къде е раят на Земята? Едни посочват Малдивите, други Аруба,

Къде е раят на Земята? Едни показват Малдивите, други Аруба, трети - Борнео.

Едно от най-изолираните места на планетата обаче сигурно е целунато от Бога.

Почти обезлюдено, само че претъпкано е с вековни секрети. И пренаселено със свещени фигури, в които античните хора вярвали, че живеят душите на предците им.

Това парченце земя е Великденският остров,(известен също като Рапа Нуи и Пасха), който се намира в южната част на Тихия океан.

На към 3600 км западно от крайбрежието на Чили или на към 5 часа полет със аероплан измежду нечовешка сила, сходна на Бермудския триъгълник и почва, цялостна с минерали, които потвърдено забавят стареенето, се извисяват над 900 странни каменни монументални скулптури наречени моаи.



Сътворени от по времето на развита цивилизация на рапануйците, те изобразяват човешки фигури с височина от един до единадесет метра, които тежат до 80 тона, споделя вестник Стандарт.

В каменната кариера на острова, в кратера на вулкана Рано Рараку, се намират доста незавършени и неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра.

Всяка година пада по една мистерия за прословутите моаи, пренасяни на повече от 16 километра, с цел да обкръжат целия остров. Но тайнството на божествените колоси, които наподобяват като коленичили скулптури със скръстени начело ръце, заровени до кръста, със закопани крайници в земята, по този начин и не е разгадано.

Твърди се, че това е в резултат на мощните тектонични придвижвания през вековете. Смята се, че с тях локалните племена отдавали респект на предците, които бдят над тях. Те са били със статут на нещо приблизително сред човек и господ, като с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните.

Една от версиите за изработването на статуите е, че малцината оживели от антична цивилизация са изработили фигурите от огромни камъни. Едни от тях били от базалт, други от червен камък, трети от седра. За очите на статуите употребявали обсидиан - вулканично стъкло с остри краища.

А самите фигури били слепвани от вулканична пепел с естествени смоли. Полинезийците ги приемали за божества, като първо изсичали лицето. След това от едната страна издълбавали трап, с цел да могат да изправят статуята, а зад фигурата изсипвали последователно трошляк и пясък.

Поставяли фигурите на нещо като люлка или клатещ се стол върху въжета. Теглели ги деликатно и по този начин постепенно ги придвижвали. Накрая фигурата била завъртана дружно с люлката си и изправяна, като още веднъж насипвали трошляк и пясък, с цел да не падне.

Един от археолози, който най-вече е изследвал острова - Колин Ричардс, твърди, че преди време локалното население считало заобикалящия го свят за живо създание. Затова, когато извайвали статуи от скали, смятали, че духовете се вселявали в статуите.

Учени от университета Манчестър наскоро разгадаха произхода на големите каменни шапки с червен цвят, които са сложени на главите на някои от гигантските скулптури. Оказа се, че те са направени от скали, формирани от античен вулкан. Всяка от тях, с тегло от няколко тона, е била направена в кратера, а след това прекарана до долината по дълъг път, поръсен също с алена вулканична пепел.

Защо обаче шапките са сложени на главите на статуите и какво е било тяхното предопределение, все е мистерия. Все още не е разгадана и тайната за какво толкоз се отличават от коренните поданици, които са с необятни носове, нито за какво са ги издигнали толкоз надалеч от вулкана и какво тъкмо изобразяват.



Няма пояснение и по кое време се е случвало това. Предполага се, че Великденският остров е бил заселен сред 300-1200 година сл. Хр. от полинезийци, а в интервала на максимален подем на културата - 16 век, там са живели към 15 хиляди души.

Наскоро обаче учени оповестиха, че първите заселници на Великденските острови са пристигнали към 1200 година прочие Хр. и това оборва досегашните тези, че цивилизацията, населяваща Великденските острови, е изчезнала ненадейно.

Факт обаче е, че че в самото начало на 15 век божествената защита на статуите спряла да работи. На острова настанали тежки времена на борби и войни с многочислени жертви. Основната причина за тях бил гладът, настъпил в следствие на неразумното отношение на локалните към природата.

Дърветата последователно почнали да изчезват поради ерозията на почвата, породена частично и от големите каменни скулптури. Така локалните племена към този момент не можели да строят доста канута, надлежно и да ловят риба, и да се придвижват. Започнала свирепа борба за оцеляване.

Други обаче настояват, че гигантската неволя за острова донесли европейците, когато холандският адмирал Якоб Рогевен открива райското кътче на 5 април 1722 година Било е Великден, оттова идва и името на острова. Голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система.

Плъховете, които пък пристигнали още с първите полинезийски заселници и се популяризирали мълниеносно из острова, също ускорили загиването на цивилизацията. Учени настояват, че популацията от плъхове евентуално е достигнала 20 милиона, защото на острова нямало натурален див звяр, който да контролира броя на гризачите.

Така плъховете унищожили палмовите семена, вследствие на което дърветата изчезнали.

Финалният удар за острова бил нанесен през 19 век, когато търговци на плебеи водят една трета от популацията - близо 1500 индивида. От тях оцеляват едвам 15, които биват върнати след година. Очаква ги обаче шокираща вест: зараза от дребна шарка към този момент е умъртвила съвсем всички. През 1877 година документите демонстрират, че на острова е имало единствено 111 индивида.

Днес за явно развитата цивилизация на Великденския остров обаче ни припомнят освен загадъчните моаи. Там се намира и по този начин нареченият "Пъп на света " - кръговиден камък, за който се има вяра, че носи тайните на вселената и събира най-важните енергийни линии на Земята.

Мистериозна към този момент си остава и писмеността, открита на Великденския остров - единствената, основана в тази част на света, и към момента неразчетена. В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално населено място с 53 къщи от камъни без прозорци и порти, а единствено с един отвор за провиране.

Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти стартират да виждат в мрака, а изкачвайки се назад нагоре, виждаш заровени съвсем 400 моаи.

Как са се заселили античните хора на този остров по средата на нищото, за какво някои от каменните скулптури имат ясни негроидни черти, от какво са въодушевени откритите изображения на животни, които в никакъв случай не са живели на острова, огромен съвсем колкото Малта, остава божествената мистерия за всеки екскурзиант, който отнася със себе си мислени мемоари за племенни вождове, изпаднали в транс, до момента в който получават известие свише.

А за локалните остава утехата, че тази райска земя ще бъде единствено на наследниците им. Законът е подобен от епохи. Така, както и магията, че това е мястото, където очите си приказват с боговете.