Хотели на смъртта или хотели на спасението: Последна стряха за вярващите преди да умрат
Къде е най-хубавото място на света да умреш? Според индусите гибелта в свещения град Варанаси носи избавление (мукти) без значение от нашата религия или религиозна деноминация.
Варанаси е един от най-старите непрекъснато обитаеми градове в света, античен като Вавилон, и има доста имена: Каши, което значи „ Градът на светлината “, е едно от тях. И когато слънцето залезе зад гхатите (стъпалата, които водят към водата) и светлината затанцува върху вълните на река Ганг, можем да забележим, че градът изцяло дава отговор на това име.
С настъпването на мрака тълпите се стичат към тези стъпала за вечерна гала, която се прави от индуски свещеници и включва цветя, огън и тамян. Най-добрата панорама е от лодка, защото върху към този момент тъмната река поклонници, локални поданици и даже туристи пускат дребни корабчета със свещи и молебствия. Смъртта обаче също е част от живота във Варанаси и в случай че плавате нагоре по течението, миризмата на изгоряло последователно стартира да замества миризмата на тамян. През нощта Маникарника Гхат (на главната фотография най-горе), където всяка година се изгарят към 32 000 тела, хвърля жарава във въздуха, до момента в който мъртвите се кремират 24 часа дневно.
Едуин Лорд Уикс (1849 – 1903), Последното пътешестване, 1884 година
Варанаси обаче има и друго име – Махашмашана или Великата кремационна земя. Обикновено местата за кремация лъхат на поличба, само че при Варанаси е друго. Смята се, че даже скалите, животните, дърветата и хората в града са част от Бог Шива и да умреш във Варанаси е мотив за наслада. Когато минаваме през лабиринта от тесни улички на остарелия град, които се вплитат във и отвън гхатите, може да ни се наложи да създадем път на забулено тяло, покрито с гирлянди от невен, което минава под звъна на камбани. Смъртта е изложена на обществен показ тук и до момента в който доста туристи идват във Варанаси най-вече поради стълбите, светите хора и река Ганг, има друга категория пасажери, които идват в града …
Мукти Вауан
е индуистката идея, че можем да реализираме крайната независимост и избавление за душата си, откакто умрем. По принцип не е нужно да умираме във Варанаси тъкмо, с цел да я получим – има други възможности като отвод от всемирски удоволствия, а някои даже настояват, че просто да се потопите в Ганг е задоволително, с цел да измиете греховете си. Въпреки това, за някои, престоят в Мукти Бауан в последните им дни е най-сигурният залог за реализиране на мокша. Затова хиляди се настаняват в този необикновен хотел всяка година и, в случай че всичко мине добре, не си потеглят живи.
Но на първо време от значително значение е да изясним някои неща: това не е място, където хората идват, с цел да се самоубият, нито пък се прави някаква евтаназия. Само хора, които са на смъртно легло, могат да отседнат в хотела – и получават най-много две седмици, с цел да изоставен. Тъй като зданието има единствено 12 много спартански стаи с вентилатор, дребен храм и един щатен духовник, опашката за настаняване е много огромна. „ Клетниците “, които към момента са живи след две седмици, би трябвало да намерят друго място и да дадат стаята си на идващия – макар че от време на време се позволяват изключения, като да вземем за пример за посетители, които са в действителност заболели, само че към момента са живи. Обикновено обаче от фамилията се желае да върне обичания си вкъщи и да се върне по-късно.
Тъй като хотелът се ръководи от благотворителна организация, стаите костват към $1 дневно за покриване на разноските за електричество. Някога е имало аспект към реката, само че развиването на града трансформира това. Самата постройка другояче датира от 1908 година, а работи като „ Хотел на гибелта “ (въпреки че името по-скоро се превежда като „ Хотел на спасението “) от 1958 година и от този момент повече от 14 000 души са починали сред стените й. Посетителите идват от хиляди километри, с цел да умрат тук, без значение дали с кола от далечно или близко село или град или със аероплан от чужбина. Те обаче би трябвало да дават отговор на няколко критерия: позволяват се единствено индуси, които имат вяра в концепцията за избавление в Каши и не са заболели от заразни заболявания. Ако гостите бъдат хванати „ да вършат секс или да вземат участие в други неверни действия “, те ще би трябвало да си тръгнат незабавно.
Управителят на хотела и щатния духовник се молят за спасението на отседналите в Мукти Бауан: Свещеникът води ежедневни молебствия за пасажерите и им предлага да пият вода от Ганг, която се счита за чиста и свята от индусите. След като пристигна огромният ден и душата ви откри избавление, тялото ви ще бъде кремирано в Маникарника Гхат.
Мукти Бауан не е единственото място във Варанаси за превозване на последните ни дни. Мумукшу Бауан, основан през 1920 година, наподобява повече на приют, само че концепцията е същата. Няма ограничаване от две седмици и възрастните хора идват тук, с цел да се открият и да чакат смъртта; някои даже чакат десетилетия. Има място за повече от 300 души, а множеството поданици са над 60 години. Подобно на Мукти, цените са ниски, защото Мумукшу начислява съществени такси за настаняване и електричество, само че също по този начин разрешава на тези, които не могат да си ги разрешат, въпреки всичко да останат.
Ако имате интерес да разгледате „ хотелите на гибелта “ във Варанаси, само че не ви се бие път чак до Индия, може да разгледате индийския филм „ Hotel Salvation “ – за дъртак, който отива във Варанаси в сходен хотел за последните си дни.
