Сърдита съседка спря концерт на Главната, пловдивчани защитиха музикантите
Къде е границата сред реда и живия град? В понеделник следобяд неприятна сцена на Главната улица в Пловдив сложи този остарял, само че настоящ въпрос.
Прочетете още
Група улични музиканти събра десетки хора с осъществявания на известни мелодии в нови, свежи аранжименти. Атмосферата край Римския стадион беше в цялостен унисон с Великденските празници — усмивки, овации, чувство за споделено удовоствие. Мнозина снимаха с телефоните си и качваха клипове в обществените мрежи. Други, насядали на саксиите по улицата, се любуваха на музиката. Беше един от тези моменти, в които градът не просто съществува, а живее.
И тогава пристигнаха служителите на реда.
Оказа се, че въпреки всеки от музикантите да има позволение, липсва документ за групово осъществяване, а униформените проверявали по сигнал. Стана ясно, че сигналът е подаден от жена, която живее в една от къщите в съседство. Тя деликатно наблюдаваше от балкона си дали служителите на реда ще се отработят сигнала й. Меломаните се възмутиха на всеослушание и влязоха в словесна престрелка с нея, че пречи на младежите. А тя от горната страна ги посъветва щом ги харесват, да си ги поканят в къщи и се скри. /Живеейки на Главната, дамата явно възприема улицата като собствен личен двор!/
Полицейските чиновници прекратиха осъществяването с аргумента, че би трябвало да бъде спазена нормативната уредба
Реакцията на хората беше мигновена - те показаха неразбиране, отвращение и яд и настояха униформените да не пречат на музикантите. „ В Италия във всяко градче можете да видите такива групи. И локалните, и туристите им се радват. А тук поради злобата на един човек, са пострадали доста други. Що за нация сме? Все някой на някого пречи! Така ли се прави туризъм?!? “, риторично попита една от присъстващите. Други показаха очевидния абсурд — в квартали като Капана постоянно се нарушават други правила, само че наказания рядко следват със същата суровост.
Ситуацията не е просто битов спор сред съседи и музиканти. Тя е конфликт сред разнообразни показа за града. Законът е нужен. Но на кого служи в тази ситуация - на ядосаната жена или на града?
Истината евентуално е по средата. Живата музика не би трябвало да бъде спънка за спокойствието на хората. Но и тишината не трябва да се трансформира в опрощение за задушаване на всяка форма на улично изкуство. А и в тази ситуация равнищата на шума бяха надалеч от дразнещите за разлика от много други реализатори с разрешителни, които се изявяват на Главната/.
В последна сметка изборът да живееш на една от най-оживените улици в града допуска приемане на шума и динамичността, които вървят с него — в това число и спонтанните културни прояви. Очакванията за тиха селска идилия в най- посещавения от туристи български град е меко казано нереалистична.
Пловдив е град с история и бохемски дух, който би трябвало да предизвиква, а не да лимитира уличното изкуство — изключително когато то събира хора, а не ги разделя.
Прочетете още
Група улични музиканти събра десетки хора с осъществявания на известни мелодии в нови, свежи аранжименти. Атмосферата край Римския стадион беше в цялостен унисон с Великденските празници — усмивки, овации, чувство за споделено удовоствие. Мнозина снимаха с телефоните си и качваха клипове в обществените мрежи. Други, насядали на саксиите по улицата, се любуваха на музиката. Беше един от тези моменти, в които градът не просто съществува, а живее.
И тогава пристигнаха служителите на реда.
Оказа се, че въпреки всеки от музикантите да има позволение, липсва документ за групово осъществяване, а униформените проверявали по сигнал. Стана ясно, че сигналът е подаден от жена, която живее в една от къщите в съседство. Тя деликатно наблюдаваше от балкона си дали служителите на реда ще се отработят сигнала й. Меломаните се възмутиха на всеослушание и влязоха в словесна престрелка с нея, че пречи на младежите. А тя от горната страна ги посъветва щом ги харесват, да си ги поканят в къщи и се скри. /Живеейки на Главната, дамата явно възприема улицата като собствен личен двор!/
Полицейските чиновници прекратиха осъществяването с аргумента, че би трябвало да бъде спазена нормативната уредба
Реакцията на хората беше мигновена - те показаха неразбиране, отвращение и яд и настояха униформените да не пречат на музикантите. „ В Италия във всяко градче можете да видите такива групи. И локалните, и туристите им се радват. А тук поради злобата на един човек, са пострадали доста други. Що за нация сме? Все някой на някого пречи! Така ли се прави туризъм?!? “, риторично попита една от присъстващите. Други показаха очевидния абсурд — в квартали като Капана постоянно се нарушават други правила, само че наказания рядко следват със същата суровост.
Ситуацията не е просто битов спор сред съседи и музиканти. Тя е конфликт сред разнообразни показа за града. Законът е нужен. Но на кого служи в тази ситуация - на ядосаната жена или на града?
Истината евентуално е по средата. Живата музика не би трябвало да бъде спънка за спокойствието на хората. Но и тишината не трябва да се трансформира в опрощение за задушаване на всяка форма на улично изкуство. А и в тази ситуация равнищата на шума бяха надалеч от дразнещите за разлика от много други реализатори с разрешителни, които се изявяват на Главната/.
В последна сметка изборът да живееш на една от най-оживените улици в града допуска приемане на шума и динамичността, които вървят с него — в това число и спонтанните културни прояви. Очакванията за тиха селска идилия в най- посещавения от туристи български град е меко казано нереалистична.
Пловдив е град с история и бохемски дух, който би трябвало да предизвиква, а не да лимитира уличното изкуство — изключително когато то събира хора, а не ги разделя.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ