Бъдещето не е където си мислите
Къде е бъдещето съгласно вас като си го визиите? Сигурно пред вас? Ами предишното? Зад вас?
Как ще отговорите на тези въпроси в действителност зависи от това кой сте и от кое място сте. Защото методът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и от езиците, на които сме изложени.
За доста хора от Обединеното кралство, Съединени американски щати и огромна част от континентална Европа, бъдещето е пред тях, а предишното – зад тях, тъй като тези култури нормално възприемат времето линейно. Ние виждаме себе си като непрекъснато движещи се към бъдещето, тъй като не можем да се върнем в предишното.
В други култури обаче разположението на предишното и бъдещето е обърнато. Аймарите, да вземем за пример – южноамериканска група, която живее в Андите – възприемат бъдещето като нещо, което е зад тях, а предишното – пред тях.
Учените откриват това, като учат жестовете им, до момента в който те разискват тематики като предците и традициите си. Изследователите виждат, че когато аймарите приказват за своите предшественици, те жестикулират пред себе си – което демонстрира, че предишното е начело. Когато обаче ги питат за някакво бъдещо събитие, жестовете им като че ли демонстрира, че бъдещето е зад тях.
Анализът на метода, по който хората пишат, приказват и жестикулират за времето, демонстрира, че аймарите не са единствени. Говорещите на даридж – арабски акцент, употребен в Мароко – също наподобява си показват предишното на напред във времето, а бъдещето – на заден. Така вършат и някои виетнамци.
Бъдещето не всеки път би трябвало да е зад или пред нас. Има данни, че някои хора, които приказват мандарин, показват бъдещето като надолу, а предишното – като нагоре. Тези разлики подсказват, че няма универсално място за предишното, сегашното и бъдещето. Вместо това хората построяват тези показа въз основа на своето образование и обграждане.
Културата освен въздейства върху това къде виждаме позицията на бъдещето – тя оказва въздействие и върху метода, по който си представяме, че ще стигнем до такава степен.
В Обединеното кралство и Съединени американски щати хората нормално считат, че вървят с лице напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът при напредването във времето не е върху бъдещето, а върху миналото; една маорска сентенция гласи: „ Вървя обратно към бъдещето с очи, вперени в предишното “.
За маорите това, което е пред нас, се дефинира от това, което може да се види или е било забелязано. Маорите считат предишното и сегашното за познати и забележими понятия, тъй като те към този момент са се случили. Така предишното се възприема пред индивида, където очите му могат да го видят.
Бъдещето обаче се счита за незнайно, тъй като към момента не се е случило. То се приема надлежно като намиращо се откъм гърба, тъй като към момента е невидимо. Маорите възприемат себе си като вървящи обратно, а не напред в бъдещето, тъй като дейностите им в бъдещето се управляват от уроците от предишното. Като се изправят пред предишното, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.
Учените не са сигурни за какво другите хора показват предишното, сегашното и бъдещето по друг метод. Едно от догатките е, че гледната ни точка е повлияна от посоката, в която четем и пишем. Изследванията демонстрират, че хората, които четат и пишат отляво надясно, си показват линията на времето с предишното отляво и бъдещето – отдясно.
Хората, които четат отдясно наляво, като да вземем за пример говорещите арабски език, обаче постоянно си показват същата линия – да – наопаки, с предишното отдясно и бъдещето – отляво.
Но посоката на четене не съумява да изясни за какво някои хора, които четат отляво надясно, мислят за бъдещето като за „ зад тях “.
Друга доктрина е, че културните полезности въздействат на ориентацията ни към бъдещето. Културите се разграничават по степента, в която ценят традициите. Изследователите считат, че пространствената ни визия за бъдещето може да се дефинира от това дали културата ви натъртва на традициите от предишното, или се концентрира върху идното.
В културите, които акцентират смисъла на напредъка, смяната и модернизацията, бъдещето нормално е начело – да вземем за пример в Европа. В културите, които отдават огромно значение на традициите и историята на предците, като да вземем за пример в Мароко и маорите, предишното е в центъра на вниманието и по тази причина нормално е на напред във времето.
Тези разлики могат да имат отражение и върху самодейностите за справяне с световните провокации. Ако бъдещето не е постоянно на напред във времето, тогава западните мантри на акциите за „ придвижване напред “, „ продължение напред “ и „ оставяне на предишното зад тила “ може да не резонират с доста хора, даже милиарди.
Може би обаче, в случай че успеем да се поучим от визиите на други култури за времето, ще успеем да променим разбирането си за някои от най-належащите международни проблеми. Подходът към бъдещето с постоянен взор през рамо към предишното може да докара до по-справедливо бъдеще за всички.
