Къде беше, когато имах нужда от теб?
Къде беше, когато имах потребност от теб? Аз те търсих, а теб те нямаше. Вместо теб аз усещах една отдалеченост, една мъгла, едно неявяване , една стена. Аз се протягах и протягах, търсейки теб, само че теб те нямаше.
Беше като сянка – хем си тук, хем те няма.
Защо ме съобщи по този начин? Защо ме нарани? Не ме ли харесваше? Не заслужавах ли твоето внимание ?
Беше ми студено. Бях сама. Търсих обич и милувка – само че усещах единствено безчувственост.
Защо ме изостави по този начин сама в студа и мрака?
Беше ме боязън – желаех да ме прегърнеш и стоплиш, да ме утешиш и успокоиш.
Стоях си и чаках теб, само че ти в никакъв случай не пристигна. Гледаше в профил по какъв начин всичко се случва и затваряше очите си.
Сърцето ти беше затворено и моето постепенно гаснеше също.
Изморих се да очаквам един ден. Изморих се да рева.
Измръзнах до кости и към този момент не усещах нищо. Сълзите изсъхнаха, сърцето ми изстина, душата ми изстена.
Трябваше да продължа сама – сам-самичка в огромния, чужд свят. Не знаех и бързо трябваше да порасна, да се изучавам от грешките си, да се бутам в стени, да се боря с трудности.
Болеше ме, само че трябваше да не преставам – без опора, без съвет , сама в незнайното. Без навигация, без компас. И доста постоянно се губех, лутах се и се въртях в кръгове.
В тези моменти желаех ти да си до мен, имах потребност от твоята поддръжка.
Но отново се разочаровах, още повече се обърквах и започнах да упреквам себе си.
Мислех, че аз съм отговорна за всичко.
И се наказвах, линчувах се. Никога не се обикнах , тъй като не мислех, че и ти ме обичаш.
Изтезавах се, причинявах си болежка и ти не ме спираше. Стоеше и гледаше безмълвно, а доста постоянно отвръщаше и глава.
Очакваше от мен нещо – не знам какво. Така и не го реализирах. Така и не разбрах какво искаш от мен…
От мен или от себе си?
Разбрах – в мен ти си виждал теб.
Инфо: http://www.highviewart.com
