Служебният кабинет и президента превръщат България в хаотична елементарна частица в геополитическото поле
Кадър от митинга на 05.08.2022 година Снимка: БНР
Независимо какво ще пристигна след изборите, ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия би трябвало да се договорят за едно: че ще отстояват цивилизационния ни избор. А това значи: никаква взаимозависимост от Русия, никакво пропагандно съветско въздействие.
Има и такава позиция: служебното държавно управление се трансформира в никому непотребен кралски шут. В един незнаен и нерешителен задунайски шут, чиято роля е старателно да ближе подметките на царя. Но царят, привикнал на всевъзможни лакеи, пет пари не дава (пък и това са парите на петата му колона) и избира да бие шута на шута.
Не различен, а „ Газпром “ ни направи енергийно самостоятелни
Служебното държавно управление неистово искаше да върне у нас „ Газпром “ и цялостен месец повтаряше пред публиката какъв брой на ниска цена щял да е неговият газ за нас. Но иззад императорските двери след дълго и хладно безмълвие отсякоха – никакъв газ и за вас. Междувременно президентът, отново с приведена стойка, помоли „ Лукойл “ да смъкват с някоя стотинка бензина под 3 лв.. А военният министър, някогашен пръв консултант на президента и също човек на пагона и достойнството, като един маршал Петен без пердах съобщи арбитража за спрения ни газ, а след 6 месеца война в Украйна самоуверено призна, че Путин е агресор.
Не различен, а „ Газпром “ ни направи енергийно самостоятелни, като първо ни спря газа, а след това отхвърли да ни го пусне макар горещите молби. И в случай че въобще България към момента се крепи в своя евроатлантически лагер, то заслугата за това е напълно на Кремъл, за който сме вражеска западна страна.
Но докога? Проблемът с шутовския кабинет и невиждащия по-далеч от козирката си президент е, че с това блуждаене напред-назад трансформират България в безредна обикновена парченце в геополитическото поле. А още по-големият проблем е, че геополитическата ни пасивност може да продължи и след изборите.
Четирите сюжета
С огромна степен на възможност може да се каже, че се обрисуват четири сюжета за властта след изборите. Единият е коалиция към ГЕРБ (с Движение за права и свободи и вероятно с „ Български напредък “). ГЕРБ заявяват евроатлантическа еднаквост, само че таман при тяхното ръководство бе издигнат Балкански поток, бе занимателен интерконекторът с Гърция и бе заплатен нуклеарният реактор. Движение за права и свободи има топли съветски бизнес връзки, а Стефан Янев наподобява като правдиво влюбен в Матушка Рус. Така че такава коалиция би била с евроатлантическа геополитическа ориентировка в случай че не напълно фасадно, то най-вече на санитарния най-малко.
ГЕРБ най-вече биха желали евроатлантическа коалиция с „ Продължаваме промяната “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ), с цел да се легитимират като демократична групировка и да излязат от изолацията. Това обаче би било повтаряне на обединението с Реформаторския блок преди години, довела до тежки провали за обичайна десница, а и не би било допустимо с Бойко Борисов отпред на най-голямата партия. Неслучайно един от рефрените на Политическа партия в предизборната акция е за пенсионирането на Борисов – като възможна малка врата за такава коалиция. Но основното изискване, което може да я направи наложителна, ще е едно ненадейно мощно показване на русофилските обединения. Това би бил вторият вероятен властови сюжет.
Третият сюжет е управническа коалиция ПП-БСП-ДБ. Но след прокремълското държание на Българска социалистическа партия в миналата четворна коалция, даже и в този момент то да бъде смекчено при неуспехите на Путин в Украйна, тази коалиция би била в най-хубавия случай умерено евроатлантическа. И то в случай че още при основаването ѝ бъде контрактувано, че Българска социалистическа партия няма да има решаваща дума по въпросите на външната политика, енергетиката и защитата.
Какво би трябвало да се случи
При ярките разграничителни линии от предходния парламент, трасиращи като вероятни само обединения към ГЕРБ или Политическа партия, всичко ще зависи единствено от изборната аритметика. Ако тя не се получи в едната или в другата посока, става прекомерно евентуално през пролетта да отидем на нови избори. А до тогава (това е четвъртият сценарий) да ръководи в геополитически разкрач – с лице на Запад и душа на Изток – президентът Румен Радев с ново или даже със същото служебно държавно управление. Просто тъй като политическите сили – кои поредно, кои половинчато отстояващи геополитическата ориентировка на страната – не могат да я извадят пред скоби в предизборната акция. Но в случай че към момента са предани на избора, който българите направихме преди четвърт век и даже го нарекохме цивилизационен, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Политическа партия и Демократична България най-малко след изборите би трябвало да се договорят, че всяка от тях, без значение дали ще е на власт или в съпротива, ще отстоява в Народното събрание с гласовете си няколко основни целта:
Пълна енергийна самостоятелност от Русия: газова, петролна, ядрена; Активно противопоставяне на тайното и пропагандно съветско въздействие: в спецслужбите, партиите и медиите;-Пълна взаимност с Вашингтон и Брюксел против всевъзможни опити на Москва за геополитически „ пробив “ в НАТО и ЕС; Спешно и огромно превъоръжаване на армията и флота.
Многопартиен консенсус към този момент бе реализиран на два пъти в предходния парламент – с декларацията против нашествието в Украйна и с решението за Северна Македония. Не е невероятно на старта на 48-ия парламент главните политически сили да подпишат декларация, с която се задължават да следват геополитическия избор на България с ангажимент за съответни политики. После ще им бъде и по-лесно да договорят държавно управление, а страната ни ще е по-устойчива и предвидима.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Независимо какво ще пристигна след изборите, ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия би трябвало да се договорят за едно: че ще отстояват цивилизационния ни избор. А това значи: никаква взаимозависимост от Русия, никакво пропагандно съветско въздействие.
Има и такава позиция: служебното държавно управление се трансформира в никому непотребен кралски шут. В един незнаен и нерешителен задунайски шут, чиято роля е старателно да ближе подметките на царя. Но царят, привикнал на всевъзможни лакеи, пет пари не дава (пък и това са парите на петата му колона) и избира да бие шута на шута.
Не различен, а „ Газпром “ ни направи енергийно самостоятелни
Служебното държавно управление неистово искаше да върне у нас „ Газпром “ и цялостен месец повтаряше пред публиката какъв брой на ниска цена щял да е неговият газ за нас. Но иззад императорските двери след дълго и хладно безмълвие отсякоха – никакъв газ и за вас. Междувременно президентът, отново с приведена стойка, помоли „ Лукойл “ да смъкват с някоя стотинка бензина под 3 лв.. А военният министър, някогашен пръв консултант на президента и също човек на пагона и достойнството, като един маршал Петен без пердах съобщи арбитража за спрения ни газ, а след 6 месеца война в Украйна самоуверено призна, че Путин е агресор.
Не различен, а „ Газпром “ ни направи енергийно самостоятелни, като първо ни спря газа, а след това отхвърли да ни го пусне макар горещите молби. И в случай че въобще България към момента се крепи в своя евроатлантически лагер, то заслугата за това е напълно на Кремъл, за който сме вражеска западна страна.
Но докога? Проблемът с шутовския кабинет и невиждащия по-далеч от козирката си президент е, че с това блуждаене напред-назад трансформират България в безредна обикновена парченце в геополитическото поле. А още по-големият проблем е, че геополитическата ни пасивност може да продължи и след изборите.
Четирите сюжета
С огромна степен на възможност може да се каже, че се обрисуват четири сюжета за властта след изборите. Единият е коалиция към ГЕРБ (с Движение за права и свободи и вероятно с „ Български напредък “). ГЕРБ заявяват евроатлантическа еднаквост, само че таман при тяхното ръководство бе издигнат Балкански поток, бе занимателен интерконекторът с Гърция и бе заплатен нуклеарният реактор. Движение за права и свободи има топли съветски бизнес връзки, а Стефан Янев наподобява като правдиво влюбен в Матушка Рус. Така че такава коалиция би била с евроатлантическа геополитическа ориентировка в случай че не напълно фасадно, то най-вече на санитарния най-малко.
ГЕРБ най-вече биха желали евроатлантическа коалиция с „ Продължаваме промяната “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ), с цел да се легитимират като демократична групировка и да излязат от изолацията. Това обаче би било повтаряне на обединението с Реформаторския блок преди години, довела до тежки провали за обичайна десница, а и не би било допустимо с Бойко Борисов отпред на най-голямата партия. Неслучайно един от рефрените на Политическа партия в предизборната акция е за пенсионирането на Борисов – като възможна малка врата за такава коалиция. Но основното изискване, което може да я направи наложителна, ще е едно ненадейно мощно показване на русофилските обединения. Това би бил вторият вероятен властови сюжет.
Третият сюжет е управническа коалиция ПП-БСП-ДБ. Но след прокремълското държание на Българска социалистическа партия в миналата четворна коалция, даже и в този момент то да бъде смекчено при неуспехите на Путин в Украйна, тази коалиция би била в най-хубавия случай умерено евроатлантическа. И то в случай че още при основаването ѝ бъде контрактувано, че Българска социалистическа партия няма да има решаваща дума по въпросите на външната политика, енергетиката и защитата.
Какво би трябвало да се случи
При ярките разграничителни линии от предходния парламент, трасиращи като вероятни само обединения към ГЕРБ или Политическа партия, всичко ще зависи единствено от изборната аритметика. Ако тя не се получи в едната или в другата посока, става прекомерно евентуално през пролетта да отидем на нови избори. А до тогава (това е четвъртият сценарий) да ръководи в геополитически разкрач – с лице на Запад и душа на Изток – президентът Румен Радев с ново или даже със същото служебно държавно управление. Просто тъй като политическите сили – кои поредно, кои половинчато отстояващи геополитическата ориентировка на страната – не могат да я извадят пред скоби в предизборната акция. Но в случай че към момента са предани на избора, който българите направихме преди четвърт век и даже го нарекохме цивилизационен, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Политическа партия и Демократична България най-малко след изборите би трябвало да се договорят, че всяка от тях, без значение дали ще е на власт или в съпротива, ще отстоява в Народното събрание с гласовете си няколко основни целта:
Пълна енергийна самостоятелност от Русия: газова, петролна, ядрена; Активно противопоставяне на тайното и пропагандно съветско въздействие: в спецслужбите, партиите и медиите;-Пълна взаимност с Вашингтон и Брюксел против всевъзможни опити на Москва за геополитически „ пробив “ в НАТО и ЕС; Спешно и огромно превъоръжаване на армията и флота.
Многопартиен консенсус към този момент бе реализиран на два пъти в предходния парламент – с декларацията против нашествието в Украйна и с решението за Северна Македония. Не е невероятно на старта на 48-ия парламент главните политически сили да подпишат декларация, с която се задължават да следват геополитическия избор на България с ангажимент за съответни политики. После ще им бъде и по-лесно да договорят държавно управление, а страната ни ще е по-устойчива и предвидима.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ