Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС
Кадър Нова тв
Три български района са с най-ниска дълготрайност на живота в целия Европейски съюз. Данните са на " Евростат ".
В Северозападния район хората живеят приблизително до малко над 73 години. В Югозападния район продължителността на живота е около 74 години. Същата е продължителността на живота и в район Северноцентрален, демонстрира европейската статистика, заяви Нова тв.
Според разбора междинната дълготрайност на живота в Европейския съюз е била 81 години. У нас междинната дълготрайност на живота през 2016 година е била единствено 75 години, което още веднъж ни слага в дъното по дълготрайност на живота в евросъюза.
Цена Врачева е на 74 години и е пенсионирана учителка по математика. Живее в село Гергини на 10 км от Габрово. Тя има свое пояснение за продължителността на живота у нас и застаряването на нацията.
„ За продължителността на живота да няма ненужно напрежение, тъй като всяка стресова обстановка и всяко напрежение изхабяват. Количествените натрупвания водят до качествени промени ”, изясни тя.
Продължителността на живота зависи от няколко фактора- от резистентен стопански напредък, от благосъстояние, от качествена здравна грижа и достъп до добра медицина, безапелационни са специалистите. Една от главните аргументи за понижаване на продължителността на живота у нас е бедността.
Устойчиво бедният човек стартира да се отхвърля от доста от нещата, които жителите на развитите общества вършат. Например да се грижи за здравето си ”, изясни антропологът Харалан Александров.
Необходимо е въвеждането на дейна и самодейна здравна политика, колкото и да наподобява непазарно и даже да подухва мемоари от социализма, твърди антропологът.
„ Аз тъй като съм от това потомство, което доста ясно помни- мереха ни, теглеха, караха ни да се оплезим в учебно заведение, наложително веднъж в месеца ни преглеждаха зъбите, даваха ни мляко с калций там и не знам с какво да ни подхранват т.е. цялата тази политика някои я назовават хигиена, другия назовават здравна промоция и е извънредно време да стартира да се връща, сподели още Александров.
Държавата търси вид за справяне с казуса.
„ Инфраструктурата и пътищата да изпреварят демографските процеси и хората да останат там, където живеят, там да работят и да имат добра инфраструктура, по която да се движат ”, сподели районният министър Петя Аврамова.
Продължителността на живота е директно обвързвана с различен проблем - застаряването на нацията. Според данни на Национален статистически институт най-голям % на застаряващо население у нас на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин - 29 на 100 от хората там са над 65 години, Габрово със застаряващо население 28 %, в Кюстендил и Ловеч хората на възраст над 65 години са 26 на 100 от популацията в региона.
Към момента данните демонстрират, че с най-нисък дял на възрастно население в страната са София и Варна.
Три български района са с най-ниска дълготрайност на живота в целия Европейски съюз. Данните са на " Евростат ".
В Северозападния район хората живеят приблизително до малко над 73 години. В Югозападния район продължителността на живота е около 74 години. Същата е продължителността на живота и в район Северноцентрален, демонстрира европейската статистика, заяви Нова тв.
Според разбора междинната дълготрайност на живота в Европейския съюз е била 81 години. У нас междинната дълготрайност на живота през 2016 година е била единствено 75 години, което още веднъж ни слага в дъното по дълготрайност на живота в евросъюза.
Цена Врачева е на 74 години и е пенсионирана учителка по математика. Живее в село Гергини на 10 км от Габрово. Тя има свое пояснение за продължителността на живота у нас и застаряването на нацията.
„ За продължителността на живота да няма ненужно напрежение, тъй като всяка стресова обстановка и всяко напрежение изхабяват. Количествените натрупвания водят до качествени промени ”, изясни тя.
Продължителността на живота зависи от няколко фактора- от резистентен стопански напредък, от благосъстояние, от качествена здравна грижа и достъп до добра медицина, безапелационни са специалистите. Една от главните аргументи за понижаване на продължителността на живота у нас е бедността.
Устойчиво бедният човек стартира да се отхвърля от доста от нещата, които жителите на развитите общества вършат. Например да се грижи за здравето си ”, изясни антропологът Харалан Александров.
Необходимо е въвеждането на дейна и самодейна здравна политика, колкото и да наподобява непазарно и даже да подухва мемоари от социализма, твърди антропологът.
„ Аз тъй като съм от това потомство, което доста ясно помни- мереха ни, теглеха, караха ни да се оплезим в учебно заведение, наложително веднъж в месеца ни преглеждаха зъбите, даваха ни мляко с калций там и не знам с какво да ни подхранват т.е. цялата тази политика някои я назовават хигиена, другия назовават здравна промоция и е извънредно време да стартира да се връща, сподели още Александров.
Държавата търси вид за справяне с казуса.
„ Инфраструктурата и пътищата да изпреварят демографските процеси и хората да останат там, където живеят, там да работят и да имат добра инфраструктура, по която да се движат ”, сподели районният министър Петя Аврамова.
Продължителността на живота е директно обвързвана с различен проблем - застаряването на нацията. Според данни на Национален статистически институт най-голям % на застаряващо население у нас на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин - 29 на 100 от хората там са над 65 години, Габрово със застаряващо население 28 %, в Кюстендил и Ловеч хората на възраст над 65 години са 26 на 100 от популацията в региона.
Към момента данните демонстрират, че с най-нисък дял на възрастно население в страната са София и Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ