Хампарцумян обвини в некомпетентност синдикатите по отношение на цените
Кадър Нова ТВ
Скандалите са на всички места в страната, всеки е намерил с кого да влезе в спречкване и да спори. Този път се намесиха и синдикатите.
Последните данни са на КНСБ и се базират на разбор на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В същото време стоките не нарастват, показва регулаторът. Поскъпването на стоките в дребната потребителска кошница не е огромно, само че надценката при някои артикули в огромните вериги магазини доближава 90%.
`); break case width
Според Хампарцумян става въпрос за непросветеност на синдикатите. “Каква им е работата да се занимават с надценките в търговията? Има си Комисия за защита на конкуренцията, има си съответните служби ”.
“В България има “субсидиевъди ”, които вместо да създават мляко, лапат дотации и не вършат нищо – конкурентната среда е нарушена. Същевременно някой си взима естествената награда за неналичието на конкуренции. И просто в цялата тази работа не виждам ролята на синдикатите с изключение на да подвигат звук ”, разяснява Хампарцумян в ефира на Нова ТВ.
Производителите споделят, че конкурентната среда в действителност е компрометирана. Те настояват, че 70% от пазара е под властта на огромните вериги и те дефинират главно какво се случва.
Николов не се съгласи с тези данни. “Това е статистически погрешно, тъй като ние всяка година вършим много обстоен разбор точно на ритейл бранша. По-голямата част от това, което виждаме като крайни цени, динамичността на потребителската кошница, инфлация и така нататък, се случва в дребните магазини ”.
“Няма неприятно синдикатите да подвигат звук, стига да се приказва по тази тематика. Добре е да се знае и да се наблюдават тези процеси. Добре е да има информация какви са цените на входа и на изхода, какво се случва по средата.
Доста безредни оферти пристигнаха от властта последните няколко години – от тавани на надценки, през промени на правила, едно безобразно овластяване на КЗП, да тормози всеки бизнес, който в някакъв миг си подвига цените. Така, че въпросът е по какъв начин ще реагираме на тези неща и какво ще направи страната в този миг – дали ще реши да сътвори следващата свръх администрация, която може да мачка цените, или просто ще установяваме обстоятелството и ще продължим нататък, разяснява старши икономистът в Института за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Така е в Западна Европа – в страни от вида на Нидерландия, Италия и Испания има огромни кооперативи. Те не са в жанр българските Трудово-кооперативно земеделско стопанство от комунистическо време, а хората в тях се сплотяват на входа за торове, агротехнически препоръки, фуражи и каквото и да купуват на едро, сподели Хампарцумян. Когато продават, също се сплотяват, с цел да наподобяват като едно огромно съществено икономическо обединяване, което е с сходно тегло на веригите. И тогава веригите са доста по-кооперативни.
Скандалите са на всички места в страната, всеки е намерил с кого да влезе в спречкване и да спори. Този път се намесиха и синдикатите.
Последните данни са на КНСБ и се базират на разбор на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В същото време стоките не нарастват, показва регулаторът. Поскъпването на стоките в дребната потребителска кошница не е огромно, само че надценката при някои артикули в огромните вериги магазини доближава 90%.
`); break case width
Според Хампарцумян става въпрос за непросветеност на синдикатите. “Каква им е работата да се занимават с надценките в търговията? Има си Комисия за защита на конкуренцията, има си съответните служби ”.
“В България има “субсидиевъди ”, които вместо да създават мляко, лапат дотации и не вършат нищо – конкурентната среда е нарушена. Същевременно някой си взима естествената награда за неналичието на конкуренции. И просто в цялата тази работа не виждам ролята на синдикатите с изключение на да подвигат звук ”, разяснява Хампарцумян в ефира на Нова ТВ.
Производителите споделят, че конкурентната среда в действителност е компрометирана. Те настояват, че 70% от пазара е под властта на огромните вериги и те дефинират главно какво се случва.
Николов не се съгласи с тези данни. “Това е статистически погрешно, тъй като ние всяка година вършим много обстоен разбор точно на ритейл бранша. По-голямата част от това, което виждаме като крайни цени, динамичността на потребителската кошница, инфлация и така нататък, се случва в дребните магазини ”.
“Няма неприятно синдикатите да подвигат звук, стига да се приказва по тази тематика. Добре е да се знае и да се наблюдават тези процеси. Добре е да има информация какви са цените на входа и на изхода, какво се случва по средата.
Доста безредни оферти пристигнаха от властта последните няколко години – от тавани на надценки, през промени на правила, едно безобразно овластяване на КЗП, да тормози всеки бизнес, който в някакъв миг си подвига цените. Така, че въпросът е по какъв начин ще реагираме на тези неща и какво ще направи страната в този миг – дали ще реши да сътвори следващата свръх администрация, която може да мачка цените, или просто ще установяваме обстоятелството и ще продължим нататък, разяснява старши икономистът в Института за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Така е в Западна Европа – в страни от вида на Нидерландия, Италия и Испания има огромни кооперативи. Те не са в жанр българските Трудово-кооперативно земеделско стопанство от комунистическо време, а хората в тях се сплотяват на входа за торове, агротехнически препоръки, фуражи и каквото и да купуват на едро, сподели Хампарцумян. Когато продават, също се сплотяват, с цел да наподобяват като едно огромно съществено икономическо обединяване, което е с сходно тегло на веригите. И тогава веригите са доста по-кооперативни.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ