Преди 46 години Виница става квартал на Варна
Кадър: Google Мапс
Преди 46 години - на 20 април 1975 година, село Виница става квартал на Варна. Населеното място, в годините обратно е менило името си неколкократно. Със заповед на Министерски съвет от 1934 година село Кестрич е преименувано на Царево, поради близостта му с двореца Евксиноград, оповестява.
През 1947 година, новата власт преименува още веднъж селото с името Виница, което носи и до през днешния ден. Названието е старобългарско. Причината е, че в региона има доста лозови насаждения. С декрет от 1975 година селото е слято с Варна и става квартал на огромния град.
Названието на селището е Кестрич до 1934 година, като съгласно Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици. През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1947 година носи името Виница. В предишното е било обитаемо извънредно с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в книжовен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението доста поданици на тогавашното село Кестрич са говорили единствено на гагаузки (близък до турския) вкъщи, а в учебно заведение – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, само че са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „ формалният “ по това време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно поради учебното заведение и църквата за гагаузите по това време е било обикновено да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки генезис на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е влиятелно гагаузинът да се показва като грък, да се черкува в гръцката черква и да приказва на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото провеждат проява срещу прекосяването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в учебното заведение. Това продължава за малко и след Освобождението. По това време село Кестрич дружно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава значително фамилии от региона краткотрайно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските управляващи. Факт обаче е, че не след дълго се връщат заради по-лошите стопански условия в Гърция по това време.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Преди 46 години - на 20 април 1975 година, село Виница става квартал на Варна. Населеното място, в годините обратно е менило името си неколкократно. Със заповед на Министерски съвет от 1934 година село Кестрич е преименувано на Царево, поради близостта му с двореца Евксиноград, оповестява.
През 1947 година, новата власт преименува още веднъж селото с името Виница, което носи и до през днешния ден. Названието е старобългарско. Причината е, че в региона има доста лозови насаждения. С декрет от 1975 година селото е слято с Варна и става квартал на огромния град.
Названието на селището е Кестрич до 1934 година, като съгласно Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици. През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1947 година носи името Виница. В предишното е било обитаемо извънредно с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в книжовен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението доста поданици на тогавашното село Кестрич са говорили единствено на гагаузки (близък до турския) вкъщи, а в учебно заведение – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, само че са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „ формалният “ по това време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно поради учебното заведение и църквата за гагаузите по това време е било обикновено да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки генезис на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е влиятелно гагаузинът да се показва като грък, да се черкува в гръцката черква и да приказва на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото провеждат проява срещу прекосяването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в учебното заведение. Това продължава за малко и след Освобождението. По това време село Кестрич дружно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава значително фамилии от региона краткотрайно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските управляващи. Факт обаче е, че не след дълго се връщат заради по-лошите стопански условия в Гърция по това време.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ