Румънски граничари гонят наши рибари от български остров
Кадър Българска национална телевизия
Необитаем дунавски остров с повърхност от близо 4 000 дка е ябълката на раздора сред риболовците от силистренското село Ветрен и румънските гранични управляващи. Вече има случаи на иззети лодки, мрежи и улов, оповестява Българска национална телевизия.
Пострадалите се жалват и упорстват страната да обясни къде тъкмо минава границата. Пред камерата на националната телевизия обаче депутатът от Обединени патриоти Александър Сабанов сподели, че островът е български.
В последните години румънски граничари постоянно глобяват риболовците от силистренското село Ветрен и ги гонят от едноимения остров с претекста, че са навлезли в техни териториални води.
„ Един от граничарите ме закачи за катера... Тегли ме нагоре към 300 метра, записа ми данните от персоналната карта и ме предизвести, че в случай че повторно ме хване ще ме води в Кичу и там ще ми конфискува всичко “, описа Валентин Йорданов.
„ Три лодки има иззети на сътрудниците с мрежите, с моторите и не ги връщат. Там ги съдят “, прибавя Петко Григоров.
Проблемът станал толкоз сериозен, че хората се обърнали за помощ към националният представител Александър Сабанов.
Румънците също правят лов на риба там и назовават късчето суша посред Дунав с друго име – Чиокънещ. Границата е избрана от спогодба, подписана през 1908 година. От тогава до момента не е заседавала обща комисия, която да дефинира принадлежността на островите, зародили с времето. Това излиза наяве от отговор на министъра на превоза на питане от депутата.
„ По поречието на река Дунав границата се дефинира от талвега - или по този начин наречената най-дълбока точка на река Дунав... В случая около остров Ветрен талвега и фарватера минават от северната страна, което ще рече, че острова е български “, изясни Александър Сабанов.
Рибарите споделят, че не знаят румънски риболовец да е бил глобен от нашите гранични управляващи. Докато бъде направено публично установяване на речната ни граница, риболовците от Ветрен ще не престават да изкарват прехраната си със боязън.
Необитаем дунавски остров с повърхност от близо 4 000 дка е ябълката на раздора сред риболовците от силистренското село Ветрен и румънските гранични управляващи. Вече има случаи на иззети лодки, мрежи и улов, оповестява Българска национална телевизия.
Пострадалите се жалват и упорстват страната да обясни къде тъкмо минава границата. Пред камерата на националната телевизия обаче депутатът от Обединени патриоти Александър Сабанов сподели, че островът е български.
В последните години румънски граничари постоянно глобяват риболовците от силистренското село Ветрен и ги гонят от едноимения остров с претекста, че са навлезли в техни териториални води.
„ Един от граничарите ме закачи за катера... Тегли ме нагоре към 300 метра, записа ми данните от персоналната карта и ме предизвести, че в случай че повторно ме хване ще ме води в Кичу и там ще ми конфискува всичко “, описа Валентин Йорданов.
„ Три лодки има иззети на сътрудниците с мрежите, с моторите и не ги връщат. Там ги съдят “, прибавя Петко Григоров.
Проблемът станал толкоз сериозен, че хората се обърнали за помощ към националният представител Александър Сабанов.
Румънците също правят лов на риба там и назовават късчето суша посред Дунав с друго име – Чиокънещ. Границата е избрана от спогодба, подписана през 1908 година. От тогава до момента не е заседавала обща комисия, която да дефинира принадлежността на островите, зародили с времето. Това излиза наяве от отговор на министъра на превоза на питане от депутата.
„ По поречието на река Дунав границата се дефинира от талвега - или по този начин наречената най-дълбока точка на река Дунав... В случая около остров Ветрен талвега и фарватера минават от северната страна, което ще рече, че острова е български “, изясни Александър Сабанов.
Рибарите споделят, че не знаят румънски риболовец да е бил глобен от нашите гранични управляващи. Докато бъде направено публично установяване на речната ни граница, риболовците от Ветрен ще не престават да изкарват прехраната си със боязън.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ