Кой е Мартин Чой - "златният" моторист, от когото ще роди хубавата Натали?
Качи се на мотора му и забременя! Така с подигравка разказват в мрежата най-потайната световна двойка у нас сега - засуканата синоптичка Натали Трифинова и най-успешният ни играч в моторните спортове Мартин Чой. Както „ Уикенд ” към този момент писа, двамата чакат наследник единствено година и половина след телевизионното посещение на първенеца в предаването „ Култ ”, където тихомълком стартира флиртът с Натали. Тогава той докара мотора си в студиото на „ Би Ти Ви ”, а дългокраката русокоска го яхна пред камерите. После къде и какъв брой я е возил на машината си Чой – не се знае, само че резултатът е бременен стомах към шестия месец.
И в случай че за постоянно одумваната красавица Натали се човъркат много детайлности - от краката ѝ в сантиметри до пикантерии от персоналния живот - за нейния нов обичан Мартин Чой знаят единствено малко на брой в мотосредите. 41-годишният първенец по мотоциклетизъм е роден в София, само че има азиатски корени. Фамилията му Чой идва от неговия дядо, който е кореец. Макар към този момент трето потомство,
корейската жила на Мартин е изписана на лицето му
с леко дръпнати очи и постоянно усмивка до ушите. От подобен другоземен хубавец се чака да е огромен сваляч с дебело секс тефтерче, само че за персоналния си живот Чой мълчи като партизанин и единствено най-близкото му обграждане е наясно с любовното му минало. Знае се единствено за връзката с майката на щерка му, която съпоставят по блонди линия с Натали Трифонова.
Семейството на моториста от дълго време се е разпаднало, само че Чой и до ден сегашен се грижи за дъщеря си Киара, както си му е редът. Тийнейджърката към този момент е на 15 и се увлича по лукса. Според клюките младата дама, която се занимава интензивно със спортна гимнастика, постоянно се фръцкала с лачени дрешки и чанти за по 2000 лв.. Злите езици настояват, че Киара никак не мели брашно с новата обичана на татко си – Натали Трифонова, която също обича да харчи с двеста в час. Нищо чудно обаче ледовете сред тях да се стопят, откакто момичето стане кака.
Покрай прикритата звездна двойка „ Уикенд ” се разрови по-дълбоко в предишното на мотоциклетист №1 на България, който има повече от четвърт век сполучлива кариера по пистите. Всичко стартира от столичния квартал „ Банишора ”, където бащата Гинам и майката Зоя отглеждат бъдещия първенец в дома им, дружно с неговия доведен брат Свилен – дете от първия брак на родителката.
Искрата за моторните спортове пали таткото Гинам,
който е фен на бензиновите спортове. За първи път качва Мартин на дребен мотор още на 6-годишна възраст. С времето упоритостите на бащата стават все по-сериозни и стартират ежедневни тренировки. Извън тях хлапето единствено се учи да кара в двора на главното си учебно заведение, в коритото на Перловската река край бул. „ Сливница ” и даже по алеите на болничното заведение „ Майчин дом ”. Вече на 13 година Мартин Чой се впуска в първото си съревнование – старт от републиканското състезание за деца. Събира всички дечурлига от махалата, с цел да го гледат. С моторче 125 кубика дребният Мартин бръмчи самоуверено по околовръстното на София, само че за негово отчаяние приключва на последното място. Срамът е още по-голям, защото спечелилият Калин Керин го задминава с цели две обиколки. Унизеният от неуспеха малчуган не желае и да чуе повече за мотори.
Скоро обаче нещата се обръщат – Мартин Чой освен не се отхвърля от спорта, само че и стартира да става все по-добър на пистата. Точно когато стартират успехите, семейство Чой понася тежък удар. В бедните времена на прехода възскъпите разноски към Мартин докарват татко му до просешка сопа. Стига се до такава степен, че от време на време няма с какво да се хранят. Въобще не се вижда по какъв начин младият гений ще продължи да се състезава.
В най-тежкия миг неговият избавител се оказва починалият към този момент висаджия Богдан Василев, по прякор Боко Моториста. Покрай сенчестите си бизнеси под шапката на мафиотската формация ВИС-2, Боко Моториста е прочут като същински фанатик на високите скорости и постоянно се навърта в мотосредите. За него казвали, че бил с необятни пръсти.
„ Дайте да помогнем на някое момче – с пари, с каквото има потребност.
Онова момченце с дръпнатите очички - положително ми се вижда
Някой ден ще стане огромна работа. Искам да му оказа помощ, с каквото мога ”, разправял по това време висаджията на ортаците си.
Така с финансовото рамо на Боко Моториста Мартин Чой стартира отначало от нулата и напълно скоро стартира да печели купи и медали. През 1999 година подземният необут умира в зверска автомобилна злополука. Оттогава до ден сегашен Мартин Чой кара всеки мотор с №77 (номерът, с който карал Боко), а на каската му написа Боко в символ на благодарност.
Приживе Боко Моториста нашумява и като воин в клипа на мазния чалга шлагер на Кондьо – „ Мъни, мъни ”. Той е индивидът на мотора, който вози две голи по цици мадами. Клипът е сниман край хидропарка в „ Казичене ”, а моторът „ Ямаха ” пък е благосъстоятелност на различен огромен наш мотоциклетист – Сергей Сергеев – Сижи. Той също е от най-близките хора на Мартин Чой в мотосредите и след огромна победа двамата постоянно се прегръщат с думите: „ Това беше за нашето момче, Боко ”.
За 27 години кариера Мартин Чой подвига 33 три шампионски трофеи – 18 пъти е бил №1 в България, има още 15 златни медала от Балкански шампионати . Цели 10 сезона взе участие на международния шампионат за устойчивост, а неотдавна записа 9-ия старт на именитото съревнование „ 24 часа на Льо Ман ”. Най-забележителното му каране там е при второто му присъединяване от 2016 година, когато към момента е новобранец в най-престижната конкуренция. Заради рухване на неговия съотборник изкарва на мотора близо 15 часа, при приблизително каране 8 часа на играч. Тогава в границите на 24-те часа - от началото
до финала на надпреварата е измършавял с цели 6 кг.
Запознати с моторните спортове у нас, обясниха пред „ Уикенд ”, че Мартин Чой има невероятни физически благоприятни условия за човек с корейски генезис. В международен мащаб е рядко срещано да има азиатски състезатели на толкоз високо равнище в продължение на толкоз години. Една от основните физиологични дадености на Чой се явява вестибуларният уред, който е виновен за равновесието и ориентацията на тялото. Неговият се оказва невероятен и във времето му оказва помощ бързо да усвои тънкостите в карането на пистов мотор. Най-вече майсторлъкът да се задържа на две колела при завои със скорост сред 150 и 200 км/ч. При някои от тях ъгълът на наклона пада до 30 градуса, само че Чой трансферира машината (180-200 кг) от едната страна на другата с впечатляваща сила. В мотосредите разправят, че по тези умения и физически качества може да се съревновава единствено с именития Богдан Николов в пика на неговата кариера.
За бъде във форма на 41 година Чой поставя големи старания. Всеки ден тренира по два пъти – първо заран бягане 15-20 км, а вечер физически извършения в залата. По в миналото подготовката му включва колоездене с отдалеченост към 100 км. От екипа му пресмятат, че на ден състезателят изразходва сила към 2500-3000 калории единствено от тренировките.
За мотористите има приказка, че в главата си имат единствено шайби, болтчета и гайки. Машините и адреналинът от високата скорост са им изпили акъла и не се боят да хвърчат с близо 300 км/ч по пистите. По по-деликатен метод самият Чой признава, че
когато постави каската, става различен човек.
и от време на време е поемал опасности, граничещи с неблагоразумие. Такъв е казусът от преди няколко години в Португалия, когато кара на „ 12 часа на Портимао ”, още веднъж старт от международния шампионат по устойчивост. Още първоначално се пребива тежко поради разлив на масло от мотора на различен играч. Губи схващане и се свестява чак в болничното заведение, където за минути е откаран с кола за спешна помощ. След прегледите на главата се оказва, че мотоциклетистът се отървава единствено с комоцио. Другата пакост обаче е, че има четири счупени ребра. Болката е търпима и лудият за връзване Чой взема решение да се върне на пистата и да продължи надпреварата. Португалският доктор обаче отхвърля да го пусне. Тогава Чой звъни по телефона на своя лекар в България, с цел да му изясни ситуацията. При описа нашият доктор отсича: „ Мартине, паднеш ли още веднъж – за 20 минути си починал ”. Дори при най-лекия още един удар кост от счупеното ребро ще се забие в белия му дроб и ще го убие в страдания. Въпреки страховитото предизвестие Чой без да пита се връща на пистата и кара още няколко часа с четири счупени ребра, без хората от неговия тим изобщо да схванат какъв риск е поел.
И в случай че за постоянно одумваната красавица Натали се човъркат много детайлности - от краката ѝ в сантиметри до пикантерии от персоналния живот - за нейния нов обичан Мартин Чой знаят единствено малко на брой в мотосредите. 41-годишният първенец по мотоциклетизъм е роден в София, само че има азиатски корени. Фамилията му Чой идва от неговия дядо, който е кореец. Макар към този момент трето потомство,
корейската жила на Мартин е изписана на лицето му
с леко дръпнати очи и постоянно усмивка до ушите. От подобен другоземен хубавец се чака да е огромен сваляч с дебело секс тефтерче, само че за персоналния си живот Чой мълчи като партизанин и единствено най-близкото му обграждане е наясно с любовното му минало. Знае се единствено за връзката с майката на щерка му, която съпоставят по блонди линия с Натали Трифонова.
Семейството на моториста от дълго време се е разпаднало, само че Чой и до ден сегашен се грижи за дъщеря си Киара, както си му е редът. Тийнейджърката към този момент е на 15 и се увлича по лукса. Според клюките младата дама, която се занимава интензивно със спортна гимнастика, постоянно се фръцкала с лачени дрешки и чанти за по 2000 лв.. Злите езици настояват, че Киара никак не мели брашно с новата обичана на татко си – Натали Трифонова, която също обича да харчи с двеста в час. Нищо чудно обаче ледовете сред тях да се стопят, откакто момичето стане кака.
Покрай прикритата звездна двойка „ Уикенд ” се разрови по-дълбоко в предишното на мотоциклетист №1 на България, който има повече от четвърт век сполучлива кариера по пистите. Всичко стартира от столичния квартал „ Банишора ”, където бащата Гинам и майката Зоя отглеждат бъдещия първенец в дома им, дружно с неговия доведен брат Свилен – дете от първия брак на родителката.
Искрата за моторните спортове пали таткото Гинам,
който е фен на бензиновите спортове. За първи път качва Мартин на дребен мотор още на 6-годишна възраст. С времето упоритостите на бащата стават все по-сериозни и стартират ежедневни тренировки. Извън тях хлапето единствено се учи да кара в двора на главното си учебно заведение, в коритото на Перловската река край бул. „ Сливница ” и даже по алеите на болничното заведение „ Майчин дом ”. Вече на 13 година Мартин Чой се впуска в първото си съревнование – старт от републиканското състезание за деца. Събира всички дечурлига от махалата, с цел да го гледат. С моторче 125 кубика дребният Мартин бръмчи самоуверено по околовръстното на София, само че за негово отчаяние приключва на последното място. Срамът е още по-голям, защото спечелилият Калин Керин го задминава с цели две обиколки. Унизеният от неуспеха малчуган не желае и да чуе повече за мотори.
Скоро обаче нещата се обръщат – Мартин Чой освен не се отхвърля от спорта, само че и стартира да става все по-добър на пистата. Точно когато стартират успехите, семейство Чой понася тежък удар. В бедните времена на прехода възскъпите разноски към Мартин докарват татко му до просешка сопа. Стига се до такава степен, че от време на време няма с какво да се хранят. Въобще не се вижда по какъв начин младият гений ще продължи да се състезава.
В най-тежкия миг неговият избавител се оказва починалият към този момент висаджия Богдан Василев, по прякор Боко Моториста. Покрай сенчестите си бизнеси под шапката на мафиотската формация ВИС-2, Боко Моториста е прочут като същински фанатик на високите скорости и постоянно се навърта в мотосредите. За него казвали, че бил с необятни пръсти.
„ Дайте да помогнем на някое момче – с пари, с каквото има потребност.
Онова момченце с дръпнатите очички - положително ми се вижда
Някой ден ще стане огромна работа. Искам да му оказа помощ, с каквото мога ”, разправял по това време висаджията на ортаците си.
Така с финансовото рамо на Боко Моториста Мартин Чой стартира отначало от нулата и напълно скоро стартира да печели купи и медали. През 1999 година подземният необут умира в зверска автомобилна злополука. Оттогава до ден сегашен Мартин Чой кара всеки мотор с №77 (номерът, с който карал Боко), а на каската му написа Боко в символ на благодарност.
Приживе Боко Моториста нашумява и като воин в клипа на мазния чалга шлагер на Кондьо – „ Мъни, мъни ”. Той е индивидът на мотора, който вози две голи по цици мадами. Клипът е сниман край хидропарка в „ Казичене ”, а моторът „ Ямаха ” пък е благосъстоятелност на различен огромен наш мотоциклетист – Сергей Сергеев – Сижи. Той също е от най-близките хора на Мартин Чой в мотосредите и след огромна победа двамата постоянно се прегръщат с думите: „ Това беше за нашето момче, Боко ”.
За 27 години кариера Мартин Чой подвига 33 три шампионски трофеи – 18 пъти е бил №1 в България, има още 15 златни медала от Балкански шампионати . Цели 10 сезона взе участие на международния шампионат за устойчивост, а неотдавна записа 9-ия старт на именитото съревнование „ 24 часа на Льо Ман ”. Най-забележителното му каране там е при второто му присъединяване от 2016 година, когато към момента е новобранец в най-престижната конкуренция. Заради рухване на неговия съотборник изкарва на мотора близо 15 часа, при приблизително каране 8 часа на играч. Тогава в границите на 24-те часа - от началото
до финала на надпреварата е измършавял с цели 6 кг.
Запознати с моторните спортове у нас, обясниха пред „ Уикенд ”, че Мартин Чой има невероятни физически благоприятни условия за човек с корейски генезис. В международен мащаб е рядко срещано да има азиатски състезатели на толкоз високо равнище в продължение на толкоз години. Една от основните физиологични дадености на Чой се явява вестибуларният уред, който е виновен за равновесието и ориентацията на тялото. Неговият се оказва невероятен и във времето му оказва помощ бързо да усвои тънкостите в карането на пистов мотор. Най-вече майсторлъкът да се задържа на две колела при завои със скорост сред 150 и 200 км/ч. При някои от тях ъгълът на наклона пада до 30 градуса, само че Чой трансферира машината (180-200 кг) от едната страна на другата с впечатляваща сила. В мотосредите разправят, че по тези умения и физически качества може да се съревновава единствено с именития Богдан Николов в пика на неговата кариера.
За бъде във форма на 41 година Чой поставя големи старания. Всеки ден тренира по два пъти – първо заран бягане 15-20 км, а вечер физически извършения в залата. По в миналото подготовката му включва колоездене с отдалеченост към 100 км. От екипа му пресмятат, че на ден състезателят изразходва сила към 2500-3000 калории единствено от тренировките.
За мотористите има приказка, че в главата си имат единствено шайби, болтчета и гайки. Машините и адреналинът от високата скорост са им изпили акъла и не се боят да хвърчат с близо 300 км/ч по пистите. По по-деликатен метод самият Чой признава, че
когато постави каската, става различен човек.
и от време на време е поемал опасности, граничещи с неблагоразумие. Такъв е казусът от преди няколко години в Португалия, когато кара на „ 12 часа на Портимао ”, още веднъж старт от международния шампионат по устойчивост. Още първоначално се пребива тежко поради разлив на масло от мотора на различен играч. Губи схващане и се свестява чак в болничното заведение, където за минути е откаран с кола за спешна помощ. След прегледите на главата се оказва, че мотоциклетистът се отървава единствено с комоцио. Другата пакост обаче е, че има четири счупени ребра. Болката е търпима и лудият за връзване Чой взема решение да се върне на пистата и да продължи надпреварата. Португалският доктор обаче отхвърля да го пусне. Тогава Чой звъни по телефона на своя лекар в България, с цел да му изясни ситуацията. При описа нашият доктор отсича: „ Мартине, паднеш ли още веднъж – за 20 минути си починал ”. Дори при най-лекия още един удар кост от счупеното ребро ще се забие в белия му дроб и ще го убие в страдания. Въпреки страховитото предизвестие Чой без да пита се връща на пистата и кара още няколко часа с четири счупени ребра, без хората от неговия тим изобщо да схванат какъв риск е поел.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ