Учени смятат, че дори чешмяната вода е по-безопасна от бутилираната
Качеството на водата в последно време се трансформира в гореща тематика в интернационален проект със замърсители като „ безконечни химикали “, известни като PFAS, открити в чешмяна вода, и микропластмаса, открита в бутилирана вода. PFAS, субстанции, които не се разграждат в околната среда, са свързани с разнообразни здравословни проблеми, в това число рак и заболяване на щитовидната жлеза. Междувременно изследване на Колумбийския университет откри до четвърт милион дребни части пластмаса в бутилирана вода, което демонстрира необятно публикувано замърсяване на нашите водни ресурси.
Д-р Дейвид Мегсън от университета Манчестър Метрополитън акцентира компликацията при тестване и схващане на цялостната степен на замърсяване във водата, която варира от елементарна чешмяна вода до бутилирана вода, пише The Telegraph. Въпреки строгите проби и разпореждания, някои нездравословни субстанции към момента могат да се промъкнат заради незнайното им естество или неналичието на характерни проби за тях. Тази трудност прави избора на най-безопасния водоизточник предизвикателство за потребителите.
Когато става въпрос за чешмяна вода, макар че е обект на строги разпореждания и е тествана за разнообразни замърсители, има опасения, че тези проби може да не дадат надеждни резултати, споделя Мегсън. Фактори като прибавянето на флуорид за попречване на кариес и съществуването на хормони, които проникват във водата, са част от продължаващия спор за нейната сигурност. В допълнение, самият развой на стерилизация на водата може да сътвори евентуално нездравословни странични артикули.
Бутилираната вода също не е безапелационен любимец, сочат проучвания. Въпреки привлекателността на чистотата и наличието на минерали, рискът от замърсяване с PFAS и въздействието на пластмасовите опаковки върху качеството на водата е главен проблем измежду учените. Процесът на бутилиране на вода в пластмасови бутилки също може да вкара замърсители, отричайки преимуществата от избора на бутилирана вода пред вода от чешмата.
В резултат на това доста учени и химици по околната среда, в това число доктор Мегсън, избират чешмяна вода като по-безопасен източник, минимизирайки рисковете посредством потребление на железни бутилки. Те имат вяра, че добре контролиран, резистентен вид би трябвало да бъде желан пред несигурните изгоди и разноските за околната среда. Те се съгласиха, че макар че нито един от двата разновидността не е съвършен, чешмяната вода, с нейната инфраструктура и контролиране, е по-умен избор за тези, които живеят в региони с надеждни процеси за филтриране на водата.
Д-р Дейвид Мегсън от университета Манчестър Метрополитън акцентира компликацията при тестване и схващане на цялостната степен на замърсяване във водата, която варира от елементарна чешмяна вода до бутилирана вода, пише The Telegraph. Въпреки строгите проби и разпореждания, някои нездравословни субстанции към момента могат да се промъкнат заради незнайното им естество или неналичието на характерни проби за тях. Тази трудност прави избора на най-безопасния водоизточник предизвикателство за потребителите.
Когато става въпрос за чешмяна вода, макар че е обект на строги разпореждания и е тествана за разнообразни замърсители, има опасения, че тези проби може да не дадат надеждни резултати, споделя Мегсън. Фактори като прибавянето на флуорид за попречване на кариес и съществуването на хормони, които проникват във водата, са част от продължаващия спор за нейната сигурност. В допълнение, самият развой на стерилизация на водата може да сътвори евентуално нездравословни странични артикули.
Бутилираната вода също не е безапелационен любимец, сочат проучвания. Въпреки привлекателността на чистотата и наличието на минерали, рискът от замърсяване с PFAS и въздействието на пластмасовите опаковки върху качеството на водата е главен проблем измежду учените. Процесът на бутилиране на вода в пластмасови бутилки също може да вкара замърсители, отричайки преимуществата от избора на бутилирана вода пред вода от чешмата.
В резултат на това доста учени и химици по околната среда, в това число доктор Мегсън, избират чешмяна вода като по-безопасен източник, минимизирайки рисковете посредством потребление на железни бутилки. Те имат вяра, че добре контролиран, резистентен вид би трябвало да бъде желан пред несигурните изгоди и разноските за околната среда. Те се съгласиха, че макар че нито един от двата разновидността не е съвършен, чешмяната вода, с нейната инфраструктура и контролиране, е по-умен избор за тези, които живеят в региони с надеждни процеси за филтриране на водата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ