Доклад на Световната банка ни разсипа за образованието на децата
Качеството на образованието в България понижава, както и годините, прекарани в учебно заведение. Това демонстрира отчет на Световната банка, който регистрира Индекса на човешкия капитал (HCI).
Според данните, дете, родено в България, може да доближи приблизително 61% от капацитета си като възрастен в оптимално здраве. По този индикатор разделяме място в класацията с Перу, Оман, Тайланд, Малайзия, Мексико и Монголия.
В отчета са поместени данни за 174 страни и е включен разбор на развиването на човешкия капитал за интервала от 2010 до 2020 година преди пандемията от ковид. Индексът преглежда по какъв начин се смяна пътят на едно дете от раждането му до 18-годишна възраст и какъв е шансът му да развие цялостния си капацитет като служащ в положително здраве.
Показателите, които се регистрират, са оцеляване (от раждането до 5-годишна възраст); предстоящи години на главно и приблизително обучение, претеглени през качеството; нарушено детско развиване поради недохранване; както и равнища на оцеляване при възрастните.
В класацията всички останали страни от Европейски Съюз, като се изключи Румъния, ни превъзхождат по показател. Освен северната ни съседка, европейски страни, които са с по-нисък от нашия %, са единствено Северна Македония (56%) и Косово (57%).
Първенец в класацията е Сингапур с 88%, следва Хонг Конг (81%), както и Япония, Република Корея, Канада, Финландия, Макао и Швеция, всички с 80%, и по този начин затварят бранша на отличниците. На дъното са Централноафриканска република с 29%, Чад с 30% и Южен Судан - 31%.
Изводът е, че качеството на образованието като междинна големина не се е подобрило през последното десетилетие, даже в някои страни се следи спад, като у нас и в Украйна.
По отношение на годините прекарани в учебно заведение, в 21 страна наклонността е намаляваща. Средната стойност, с която тя се движи надолу, е 0.09 години. В тази рубрика сме ние, както и Люксембург, Италия, Украйна и Румъния (виж таблицата). У нас предстоящите години, които дете ще прекара в учебно заведение, понижат от общо 12.9 през 2010, на 12.3 през 2020 година
Данните за показателя може да послужат за създаването на политики и вложения в интервала на възобновяване след пандемията, регистрират от Световната банка.
Министър Красимир Вълчев пред “Труд”: Резултатите са функционалност на времето в учебно заведение
Няма да затварят учебни заведения поради COVID-19
“Световната банка гледа на първо място през резултатите от PISA. Образователните резултати са функционалност на времето, което се прекарва в учебно заведение, само че и на това до каква степен системата и учителите съумяват да намерят ключа към конгнитивната ангажираност на учениците - да учат по-задълбочено, от повече източници, да предизвикат интереса за учене, тъй че да развият познания и умения, отвън образователните стратегии.
Това е гаранцията, че един човек ще се осъществя добре. Ние се оправяме доста добре в тестванията, които са за сходство с образователните стратегии, и доста зле на PISA, която мери функционална просветеност. Нашите възпитаници са свръхфокусирани в оценяването след седми клас и част от тях се отнасят надменно към PISA”, изясни пред “Труд” министър Красимир Вълчев.
По думите му всички политики в системата са за възстановяване на качеството на образованието.
“Това са политиките за ефикасна просветителна интеграция, като по-ранно обгръщане на децата в предучилищна възраст.
Да продължим с работа по Механизма, да вървят постоянно на учебно заведение и да учат повече години. Една от аргументите за слабите резултати е, че имаме повишен % деца от уязвими групи и такива, чийто майчин език не е български”, добави министърът.
“Другата най-важна политика е префокусирането на системата от заучаване към ангажираност с ученето.
Промените в образователните стратегии, включването на новите умения на XXI век. Промените във външното оценяване към функционалната просветеност, към просветеност и умения за решение на проблеми, свързани с живота. Интегралният тест. Подобряване на връзката с пазара на труда”, посочи той.
“Говорим за промени, които се случиха в другите страни, само че при нас стават с малко забавяне, тъй като една част от тях бяха свързани с приемането на Закона за предучилищното и учебното обучение, след което пък следваха измененията в образователните програми”, уточни Вълчев.
Мотивираните учители също за наложително изискване, добави той.
По-рано през днешния ден Вълчев уточни, че би трябвало да свикнем, че ще има заболели учители и възпитаници от ковид. “Ако имаме по 200 болни дневно, сред 10 и 15 най-малко ще бъдат в училище”, даде образец той.
Диян Стаматов, шеф на 119-о учебно заведение, пред “Труд”: Трябва да махнем непотребния материал от учебниците
Няма по какъв начин да се съпоставят методите, по които са учили децата преди 15 години с тази висока осведоменост, която безусловно всяко едно дете в този момент има.
Начинът, по който се мери персоналната просветеност, би трябвало да се промени.
Много е елементарно да кажем децата не учат, не са грамотни, само че в реалност е доста значимо да се оправят с всекидневните доста разнообразни проблеми. Да разграничават правилно от погрешно, а това е доста сложен проблем.
Енциклопедичността на предходните генерации през днешния ден е непотребна. България би трябвало да се насочи към това по-малко деца да отпадат, да имат общообразователната подготовка с базисно равнище.
Полша е добър образец, където се постараха да създадат промяна през 2000 година и отстраниха доста от непотребния книжовен материал от учебниците си, олекотиха ги. Оставиха единствено практичното. Това би трябвало да стане у нас.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд”: Има кaк университетите да работят с школата
Преподавателите ни споделят, че спада равнището на студентите, които идват при нас, като при нас те са селектирани, стимулирани. Има спад на дисциплината, на общообразователната подготовка, отношение към образователния развой.
Има капацитет вузовете да работят със междинните учебни заведения, нещо, което е решено в новия закон. По-доброто профилиране на учениците, които приключват приблизително обучение, е доста значимо.
Ние работим и с работодатели, трудови тържища. За мен казусът е по-сериозен, когато приказваме какъв брой деца приключват приблизително обучение.
Един от ръководителите на Европейска комисия беше направил статистическо проучване, в което сравнявайки страните от Централна и Източна Европа, най-важният фактор за тяхното икономическо развиване беше процентът на учениците, които приключват приблизително обучение.
Това е най-важният фактор за развиване на тези страни.
Според данните, дете, родено в България, може да доближи приблизително 61% от капацитета си като възрастен в оптимално здраве. По този индикатор разделяме място в класацията с Перу, Оман, Тайланд, Малайзия, Мексико и Монголия.
В отчета са поместени данни за 174 страни и е включен разбор на развиването на човешкия капитал за интервала от 2010 до 2020 година преди пандемията от ковид. Индексът преглежда по какъв начин се смяна пътят на едно дете от раждането му до 18-годишна възраст и какъв е шансът му да развие цялостния си капацитет като служащ в положително здраве.
Показателите, които се регистрират, са оцеляване (от раждането до 5-годишна възраст); предстоящи години на главно и приблизително обучение, претеглени през качеството; нарушено детско развиване поради недохранване; както и равнища на оцеляване при възрастните.
В класацията всички останали страни от Европейски Съюз, като се изключи Румъния, ни превъзхождат по показател. Освен северната ни съседка, европейски страни, които са с по-нисък от нашия %, са единствено Северна Македония (56%) и Косово (57%).
Първенец в класацията е Сингапур с 88%, следва Хонг Конг (81%), както и Япония, Република Корея, Канада, Финландия, Макао и Швеция, всички с 80%, и по този начин затварят бранша на отличниците. На дъното са Централноафриканска република с 29%, Чад с 30% и Южен Судан - 31%.
Изводът е, че качеството на образованието като междинна големина не се е подобрило през последното десетилетие, даже в някои страни се следи спад, като у нас и в Украйна.
По отношение на годините прекарани в учебно заведение, в 21 страна наклонността е намаляваща. Средната стойност, с която тя се движи надолу, е 0.09 години. В тази рубрика сме ние, както и Люксембург, Италия, Украйна и Румъния (виж таблицата). У нас предстоящите години, които дете ще прекара в учебно заведение, понижат от общо 12.9 през 2010, на 12.3 през 2020 година
Данните за показателя може да послужат за създаването на политики и вложения в интервала на възобновяване след пандемията, регистрират от Световната банка.
Министър Красимир Вълчев пред “Труд”: Резултатите са функционалност на времето в учебно заведение
Няма да затварят учебни заведения поради COVID-19
“Световната банка гледа на първо място през резултатите от PISA. Образователните резултати са функционалност на времето, което се прекарва в учебно заведение, само че и на това до каква степен системата и учителите съумяват да намерят ключа към конгнитивната ангажираност на учениците - да учат по-задълбочено, от повече източници, да предизвикат интереса за учене, тъй че да развият познания и умения, отвън образователните стратегии.
Това е гаранцията, че един човек ще се осъществя добре. Ние се оправяме доста добре в тестванията, които са за сходство с образователните стратегии, и доста зле на PISA, която мери функционална просветеност. Нашите възпитаници са свръхфокусирани в оценяването след седми клас и част от тях се отнасят надменно към PISA”, изясни пред “Труд” министър Красимир Вълчев.
По думите му всички политики в системата са за възстановяване на качеството на образованието.
“Това са политиките за ефикасна просветителна интеграция, като по-ранно обгръщане на децата в предучилищна възраст.
Да продължим с работа по Механизма, да вървят постоянно на учебно заведение и да учат повече години. Една от аргументите за слабите резултати е, че имаме повишен % деца от уязвими групи и такива, чийто майчин език не е български”, добави министърът.
“Другата най-важна политика е префокусирането на системата от заучаване към ангажираност с ученето.
Промените в образователните стратегии, включването на новите умения на XXI век. Промените във външното оценяване към функционалната просветеност, към просветеност и умения за решение на проблеми, свързани с живота. Интегралният тест. Подобряване на връзката с пазара на труда”, посочи той.
“Говорим за промени, които се случиха в другите страни, само че при нас стават с малко забавяне, тъй като една част от тях бяха свързани с приемането на Закона за предучилищното и учебното обучение, след което пък следваха измененията в образователните програми”, уточни Вълчев.
Мотивираните учители също за наложително изискване, добави той.
По-рано през днешния ден Вълчев уточни, че би трябвало да свикнем, че ще има заболели учители и възпитаници от ковид. “Ако имаме по 200 болни дневно, сред 10 и 15 най-малко ще бъдат в училище”, даде образец той.
Диян Стаматов, шеф на 119-о учебно заведение, пред “Труд”: Трябва да махнем непотребния материал от учебниците
Няма по какъв начин да се съпоставят методите, по които са учили децата преди 15 години с тази висока осведоменост, която безусловно всяко едно дете в този момент има.
Начинът, по който се мери персоналната просветеност, би трябвало да се промени.
Много е елементарно да кажем децата не учат, не са грамотни, само че в реалност е доста значимо да се оправят с всекидневните доста разнообразни проблеми. Да разграничават правилно от погрешно, а това е доста сложен проблем.
Енциклопедичността на предходните генерации през днешния ден е непотребна. България би трябвало да се насочи към това по-малко деца да отпадат, да имат общообразователната подготовка с базисно равнище.
Полша е добър образец, където се постараха да създадат промяна през 2000 година и отстраниха доста от непотребния книжовен материал от учебниците си, олекотиха ги. Оставиха единствено практичното. Това би трябвало да стане у нас.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд”: Има кaк университетите да работят с школата
Преподавателите ни споделят, че спада равнището на студентите, които идват при нас, като при нас те са селектирани, стимулирани. Има спад на дисциплината, на общообразователната подготовка, отношение към образователния развой.
Има капацитет вузовете да работят със междинните учебни заведения, нещо, което е решено в новия закон. По-доброто профилиране на учениците, които приключват приблизително обучение, е доста значимо.
Ние работим и с работодатели, трудови тържища. За мен казусът е по-сериозен, когато приказваме какъв брой деца приключват приблизително обучение.
Един от ръководителите на Европейска комисия беше направил статистическо проучване, в което сравнявайки страните от Централна и Източна Европа, най-важният фактор за тяхното икономическо развиване беше процентът на учениците, които приключват приблизително обучение.
Това е най-важният фактор за развиване на тези страни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ