Кирил Петков - долюбван, колкото Бойко, но с по-ниско доверие у обществото
Кабинетът „ Петков “ започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009г. (от първото държавно управление на ГЕРБ) с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят Кирил Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Бойко Борисов.
Това демонстрира национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, извършено е в интервала 6 – 14 февруари, измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Изследването се осъществя със лични средства.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета.
Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%.
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47 Народно събрание започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление, разясняват от Алфа рисърч.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи.
Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
Тези базисни настройки рефлектират и върху разбиранията за това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна. 28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на последователите на всяка една от тези варианти, демонстрира доста ясно въздействието на съществуващото, или отсъстващо политическо водачество. За по-силна интеграция в НАТО стабилно се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа рецесия, когато би трябвало да се вършат сложни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се трансформира в тънкия лед, който да пропука съдружните салда.
Подобна е обстановката и по другата изключително сензитивна за българското общество тематика – европейското участие на Република Северна Македония. 31% са последователите на оповестения нов, по-гъвкав метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават освен сред съдружните сътрудници, само че и вътре измежду техните симпатизанти. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод. Това не значи, че новият метод е жертван на крах, само че удостоверява остарялата максима – не е задоволително да заявиш, значимото е да убедиш. А явно таман в убеждаването и убедителността по тематики, които не са директно свързани с опълчване на предходните ръководещи, новото държавно управление страда от основни дефицити.
Това демонстрира национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, извършено е в интервала 6 – 14 февруари, измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Изследването се осъществя със лични средства.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета.
Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%.
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47 Народно събрание започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление, разясняват от Алфа рисърч.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи.
Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
Тези базисни настройки рефлектират и върху разбиранията за това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна. 28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на последователите на всяка една от тези варианти, демонстрира доста ясно въздействието на съществуващото, или отсъстващо политическо водачество. За по-силна интеграция в НАТО стабилно се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа рецесия, когато би трябвало да се вършат сложни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се трансформира в тънкия лед, който да пропука съдружните салда.
Подобна е обстановката и по другата изключително сензитивна за българското общество тематика – европейското участие на Република Северна Македония. 31% са последователите на оповестения нов, по-гъвкав метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават освен сред съдружните сътрудници, само че и вътре измежду техните симпатизанти. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод. Това не значи, че новият метод е жертван на крах, само че удостоверява остарялата максима – не е задоволително да заявиш, значимото е да убедиш. А явно таман в убеждаването и убедителността по тематики, които не са директно свързани с опълчване на предходните ръководещи, новото държавно управление страда от основни дефицити.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ