Как да разберем дали имунитетът ни е достатъчно силен
К олко постоянно боледувате, елементарно ли хващате простуда, какъв брой бързо се възстановявате след нея и за какво? Каква е повода едни хора да са постоянно подсмърчащи, а други постоянно в цветущо здраве… Отговорът на всички тези въпроси се крие в една дума – имунитет.
Грижата, знанията и мисълта за имунитета дефинират метода, по който ще се оправи тялото ни с тестванията на настинките, грипа и други вирусни или бактериални инфекции.
Интересът на хората към имуностимулаторите е голям, а информацията е в обилие. Ето най-важното, което би трябвало да знаем:
Малко хора знаят да вземем за пример, че има разлика сред имуностимулация и имуномодулация (или имунорегулация)
Понятията звучат сходно, само че в действителност са доста разнообразни. При стимулацията изкуствено подаваш сигнал на системите да работят повече и по-бързо, само че не и наложително вярно и без значение от това дали сега организма е под директна опасност или не. Модулацията обаче значи основаване на баланс в тялото и подпомагането на вярната работа на комплицираните имунни процеси в тялото, тъй че те да бъдат допустимо най-ефективни, когато се срещнат с външна опасност. В природата оцелява не безусловно най-силният и интензивният, а по-скоро най-адаптивният. Затова е значимо не просто да желаеме „ повече “ от нашето тяло, а „ по-доброто “.
Как да оценим дали имунитетът ни работи вярно?
Можем да се замислим какъв брой постоянно боледуваме в съпоставяне със средностатистическия българин. Разбира се, силите на организма ни може да бъдат разнообразни в другите интервали от живота ни, според от това дали сме под стрес, дали се храним добре или дали спим задоволително. Редно е да отчетем и болести, свързани с дефицити на имунната система, които изискват съществено лекуване.
От друга страна имунната ни система може да бъде и свръхактивна, т.е. когато имунитетът ни не работи вярно, в противен случай, той може да нападна даже личните ни здрави кафези и тъкани – тогава се диагностицират по този начин наречените автоимунни болести като множествена склероза, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, диабет вид 1, систематичен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и систематичен васкулит.
Видовете имунитет, въпреки и условно са: присъщ (неспецифичен) и добит (специфичен)
Доскоро се считаше че вроденият имунитет не обезпечава задоволителна отбрана против вирусни и бактериални инфекции. Сега към този момент се знае, че той може да реализира мощна реакция и да управлява сполучливо една зараза, даже независимо. Но той няма характерно деяние и не има „ имунологична памет “, по този начин както добитият след контакт с даден патоген характерен имунитет. За да се оправим с всички провокации на средата, добитият и вроденият имунитет би трябвало да работят в стеснен синхрон.
Вроденият имунитет включва кафези, които са на първа линия за отбрана на организма – макрофаги и кафези естествени убийци (NK-клетки или Natural Killers). Макрофагите унищожават болестотворните микроорганизми като ги гълтам и реализират смилането им, а NK-клетките разпознават променената или вирусинфектирана клетка, прикрепят се към нея и унищожават мембраната й, а оттова и самата клетка.
Придобитият имунитет разчита главно на лимфоцитите. Те са високоспецифични и противодействат на тъй наречените антигени (от гръцки – който провокира противодействие), а реакцията против самият антиген се назовава имунен отговор. По време на дадена зараза, да вземем за пример, може да се генерират така наречен паметни лимфоцити, които запомнят, че тялото един път се е срещнало с дадения патоген и при повторна среща ще реагират по-бързо и дейно.
Вроденият и добитият имунитет работят дружно в името за салдото и модулацията вместо простата стимулация.
Има ли имуномодулатори?
Грижата, знанията и мисълта за имунитета дефинират метода, по който ще се оправи тялото ни с тестванията на настинките, грипа и други вирусни или бактериални инфекции.
Интересът на хората към имуностимулаторите е голям, а информацията е в обилие. Ето най-важното, което би трябвало да знаем:
Малко хора знаят да вземем за пример, че има разлика сред имуностимулация и имуномодулация (или имунорегулация)
Понятията звучат сходно, само че в действителност са доста разнообразни. При стимулацията изкуствено подаваш сигнал на системите да работят повече и по-бързо, само че не и наложително вярно и без значение от това дали сега организма е под директна опасност или не. Модулацията обаче значи основаване на баланс в тялото и подпомагането на вярната работа на комплицираните имунни процеси в тялото, тъй че те да бъдат допустимо най-ефективни, когато се срещнат с външна опасност. В природата оцелява не безусловно най-силният и интензивният, а по-скоро най-адаптивният. Затова е значимо не просто да желаеме „ повече “ от нашето тяло, а „ по-доброто “.
Как да оценим дали имунитетът ни работи вярно?
Можем да се замислим какъв брой постоянно боледуваме в съпоставяне със средностатистическия българин. Разбира се, силите на организма ни може да бъдат разнообразни в другите интервали от живота ни, според от това дали сме под стрес, дали се храним добре или дали спим задоволително. Редно е да отчетем и болести, свързани с дефицити на имунната система, които изискват съществено лекуване.
От друга страна имунната ни система може да бъде и свръхактивна, т.е. когато имунитетът ни не работи вярно, в противен случай, той може да нападна даже личните ни здрави кафези и тъкани – тогава се диагностицират по този начин наречените автоимунни болести като множествена склероза, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, диабет вид 1, систематичен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и систематичен васкулит.
Видовете имунитет, въпреки и условно са: присъщ (неспецифичен) и добит (специфичен)
Доскоро се считаше че вроденият имунитет не обезпечава задоволителна отбрана против вирусни и бактериални инфекции. Сега към този момент се знае, че той може да реализира мощна реакция и да управлява сполучливо една зараза, даже независимо. Но той няма характерно деяние и не има „ имунологична памет “, по този начин както добитият след контакт с даден патоген характерен имунитет. За да се оправим с всички провокации на средата, добитият и вроденият имунитет би трябвало да работят в стеснен синхрон.
Вроденият имунитет включва кафези, които са на първа линия за отбрана на организма – макрофаги и кафези естествени убийци (NK-клетки или Natural Killers). Макрофагите унищожават болестотворните микроорганизми като ги гълтам и реализират смилането им, а NK-клетките разпознават променената или вирусинфектирана клетка, прикрепят се към нея и унищожават мембраната й, а оттова и самата клетка.
Придобитият имунитет разчита главно на лимфоцитите. Те са високоспецифични и противодействат на тъй наречените антигени (от гръцки – който провокира противодействие), а реакцията против самият антиген се назовава имунен отговор. По време на дадена зараза, да вземем за пример, може да се генерират така наречен паметни лимфоцити, които запомнят, че тялото един път се е срещнало с дадения патоген и при повторна среща ще реагират по-бързо и дейно.
Вроденият и добитият имунитет работят дружно в името за салдото и модулацията вместо простата стимулация.
Има ли имуномодулатори?
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ